МУСАНДРА 762 МУСКА
— Моля, донесете ни три мусаки. А Изядох една мусака и пак съм гладен.
2. Само мн. Различни видове от това ястие. Под влияние на турската национална кухня се появяват „тежката червена запръжка“ с много мазнина,.., кебапите,.., дамарът, мусаките и пр. Л. Петров и др., БНК, 23-24.
— От араб, през тур. musakka.
МУСАНДРА ж. Диал. Ниша с дървен капак, в която се нареждат дрехи. Прозорците зееха с извадени рамки, стаите кънтяха празни, с голите стени, с разтворени долапи и мусандри. Д. Талев, ПК, 615.
О У циганин мусандра. Диал. Ирон. Нещо, за което има най-малка вероятност да съществува някъде.
— От араб, през тур. musandira или гр. jiouaàvTpa.— Други форми: масандра, мосйндра.
МУСАФИР м. Остар. и диал. Гост; му-сафирин. В южната страна, в по-голямата половина, живееше Болецата.., а другата половина беше за гости и за постоянни му-сафири, които често дохождаха от България и Македония. Ц. Гинчев, ГК, 334-335. Жаба си му вели [на рака], вели проговори: / Ой ле рако, рако, мой ле побратиме, / дали си ми дошол песни да си слушаш / йели си ми дошол мусафир да си ми? Нар. пес., СбНУ XXXIX, 299.
— От араб, през тур. misafir.
МУСАФЙРИН м. Остар. и диал. Гост; мусафир. — Няма да си ходиш ти, — му извика кехаята. — Ти си ни мусафирин тази вечер. Хайде, иди там при хората и си залови място. Ц. Гинчевв, ГК, 72. — О, синко!
— продума старецът натъртено. — Християнска къща за мусафирин човек, за пътник, бива ли затворена? Зато питане иска ли? Ил. Блъсков, ЗК, 36.
МУСАФИР ЛИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Гостуване. — Ха, заповядай! .. — Е, казвай сега — рече Костадин като бутна към тила малкия вехт фес,.. —Да си дошел ей тъй — само за мусифирлика — хич не ми се вярва. Д. Немиров, Б, 100.
— От араб, през тур. misafirlik. — Друга форма: мусафсрлйк.
МУ С АФЙРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е предназначен за гости. Ханъми .. ходеха меджу гюловете в потулените места на градината, а долу, пред мусафирската одая, не се минаваше ни ден да не цвили,.., арабският хат на някой гостенин. И. Йовков, ПК, 144.
МУСЕЛЙН м. -и (остар. книж.) муселина
ж. Лек, обикн. полупрозрачен копринен, вълнен или памучен плат. — Нямаме пердета! — недоволно каза Мария. — А ти мисли, че имате! Какви искаш да бъдат вашите пердета? От брокат? От муселин? Ат. Наковски, МПП, 44. Вълненият поплин, муселин,., и трико са платове, които се носят този сезон. ОФ, 1961, бр. 5147, 4. Рекох в ума си: сега нямам сито, за да пресявам брашното и триците. Но дойде ми Наум, че за това могат да ми послужат две вратовръзки, дебели, от муселина. П. Р. Славейков, РО (превод), 73.
— От араб, собств. през фр. mousseline.
МУСЕЛЙНЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от муселин; муселинов. Изведнъж между прошарените глави на мъжете и подпухналите, побелели от пудра, женски лица, той зърна младо, свежо лице. Бяла муселинена рокля обгръщаше стройно, гъвкаво тяло.
В. Геновска, СГ, 125.
МУСЕЛЙНОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от муселин ; муселинен. Облечена бе в бледорозова муселинова рокля без гарнитура. М. Кремен, РЯ, 447.
МУСЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от муся и от муся се. — Методи — върна го Лина. — Аз мисля, че ти трябва да престанеш с това мусене... Ако продължава така... Най-после и аз имам гордост! М. Гру-бешлиева, ПП, 302.
МУСИКОСЛОВЕСНЕЙШИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Почетна титла, давана на лице, което владее църковно пеене; мусикословесни, музикословесен. Често караше дъщеря си Андроникия, или Мужепо-бедителка, както я наричаше в български превод мусикословеснейши хаджи Атана-сия, да му пее известната патриотическа песня. Ив. Вазов, Съч. VIII, 27. Някои учители, които не умеяха да скопосат никак-вата, озоваха са да преподават черковното пеяне по гръцката Псалтикия,.. Такъв мусикословеснейши беше, храни Боже. П. Та-ламбазов. У, 1871, бр. 20, 306.
МУСИКОСЛОВЁСНИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Почетна титла, давана на лице, което владее църковно пеене; мусикословеснейши, музикословесен. — Муси-кословесний Лаврентий работи неуморно над труда си. Ив. Вазов, Съч. XIII, 134.
МУСКА ж. Малка торбичка, в която са зашити атрибути, предпазващи от зло или предмет, знак, който се носи от суеверните хора като магическо средство за предпазване от болести и нещастие; амулет, талисман.
— Някому лошотия или уроки връхлетяло на добитъка, на чадата, той, дядо Хйджия ще му даде муска, хем само за пет гроша едната, а като си я върже човек на врата, туй ù е на лошотията: пропилява се по пръждомите! А. Страшимирав, А, 557. — Та, исках да ти разправя за деветте камъчета. Дико й казал да ги зашие на муска и да ги носи девет месеца до сърцето си, ако иска да има дете. К. Петканов, ЗлЗ, 231. — Дай муската! Бори извади муската от пазвата си, майка му я целуна. Й. Вълчев, СКН, 107. Караибрахимовият кон струваше поне двеста. И Караибрахим беше платил сто дуката да му напишат свещените муски, които беше вплел в гривата му — да
