МУРГИЧЪК 761 МУСАКА
беше мургавка и слабичка, каквато беше и тя на младини. А Весело гледаха черните очи на мургавкото момченце.
МУРГИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Диал. Мургавичък. Мнозина,., поздравиха Маргарита и майка й, спирайки за малко погледи и въз непознатия им мургичък млад кавалер. Ив. Вазов, Сьч. XII, 186. Както си беше стройна и угледна, с големи черни очи, с едно обло и пълно лице, малко мургичко, ала инак много миловидно,.. — Цонки скоро излезе късмета. Т. Влайков, Сьч. II, 248.
МУРГОЛЙК, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е с мургаво лице. Тая жена беше селянка и седеше на земята.. Млада, мурголика, с черни хубави очи. Ив. Вазов, Сьч. VIII, 129.
МУРГОЛЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Възмургав, мургавичък. Пролетес, след като не беше я виждал отдавна, Костадин се загледа в нея и остана поразен. Как от това мурголяво момиче можа да излезе такава напета мома? Ем. Станев, ИК I и II,
11. Въобще, персите са прилични и снажни. Кожата им е малко мурголява. С. Бобчев, ПОС (превод), 245.
МУРДАР неизм. прил. Диал. 1. Мръсен, нечист, неспретнат.
2. Като същ. м. Мръсен, нечист, неспретнат човек; мурдарин.
— От араб. — Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1976. — Друга форма: м у н д а р.
МУРДАР нареч. Диал. Мръсно, нечисто, неспретнато.
— Ог Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. — Друга форма: м у н д а р.
МУРДАРИН м. Диал. Човек, който е мръсен, неспертнат; мурдар. — А оня какъвто е здравеняк, току я е тръшнал още от вратата, цял самсурин е, мурдаринът му недни... Кр. Григоров, ПЧ, 130-131.
— Друга форма: мундарин.
МУРДАРЛЪК неизм., м. Диал. Обрив от водножълти мехурчета по главата на новородено, от които може да се зарази и майката. Кога некоя жена ке иде у некоя леунка и ке посака детето ида го види, я прашат: „Чиста ли си?“ Она не требе да скрие, треба да каже,.., ако скрие, ке му излезе на детето мурдарлък. СбНУ ХХх1Х, 173.
МУРЕНА ж. Хищна риба от разред змиорки, живееща в Средиземно море и близките до него води на Атлантическия и Индийския океан, с дълго до 1,5 м тяло и вкусно месо, за което е обект на риболов. Мигепа Иеюпа. Понякога над водата изскача и друга змиоркопо-добна риба — мурената. Н. Боев, Г, 132. От другите големи риби тук бяха уловени тясна-та и дълга, със стоманен цвят риба-сабя (..), големи скатове морски змиорки.., петнисти жълтокафяви мурени, прилични на змии. Д. Богданов, ТА, 53. Струваше си трудът да попадне в обектива., такава риба като мурената. Нейната слава се носи през вековете още от времето на римляните. Месото на тази хищна змиевидна риба е било и тогава деликатес, както е и сега. ВН, 1960, бр. 2642,4.
МУРЕНКА ж. Диал. 1. Дървото черница; дуд, дуда. Муренката наша стига до облаци. Никоя муренка в града не ражда черници толко големи и хубави како нашата. Гр. Пърличев, СбНУ XI, 355.
2. Плодът на това дърво; мура3, дуд, дуда1, барабонка, бобонка, бубонка. — Аз съм посрещал и дядо Натанаила, владиката, в къщата ми е идвал, с най-хубавото сладко съм го черпила, от муренки беше. Д. Спрос-транов, ОП, 334.
МУРМЕЛ м. 1. Високопланински алпийски гризач, обект на лов заради ценната си кожа. Arctomis marmota. Мурмел.. Младите животни имат дълъг и мек косъм, а старите — груб и дълъг косъм и дебел кожен слой. Я. Басан и др., ТКП, 36.
2. Кожата на това животно. Палто от мурмел.
МУРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на мура 1.Муровата дървесина е една от най-здравите и трайни дървесини от иглолистните. В. Цветков, МТД, 85.
2. Който се състои от мура . По-нататък пътеката се провира между изкуствено засадени му рови горички. М. Гловня и др., Р, 90.
МУРОПЪТИНА ж. Диал. Лош, запустял път. Освен лозето, жена му на Тошо му донесе зестра и един шумак.., който Тошо пази с брадвата цяла година. Па като видя, че не може да го опази, защото там беше муропътина, минаваха и се връщаха добичетата от паша, той взе, че огради с камъ-няк и натуря тръне отгоре на градежа. Ст. Даскалов, БМ, 10.
МУС, мусът, муса, мн. мусове, м. Готв. Кремообразна смес от пасирани хранителни продукти (обикн. плодове и зеленчуци); пюре, каша. Мус от кокошка. Сварената кокошка се обезкостява и самото месо, без кожата, се смила 3-4 пъти с машината за месо с гъста решетка. Н. Сотиров, СК, 178. Мус от ябълки. Юг сухар или бисквити се счукват наситно и заливат с врял сироп, приготвен от 100 г вода и 15 г захар. Ив. Вапцаров др., ДБ, 134. Ежедневно в менюто [на децата до 1-годишна възраст] влизат различни зеленчуци. Хубаво е да бъдат комбинирани с плодове под формата на пюрета, кисели, мус и други. К. Рашков и др., ДБ, 98.
— От нем. Mus 'пюре'.
МУСАГА ж. Диал. Мухъл по сирене, туршия или някакво ястие, който е с форма на снежинка или цвят.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МУСАКА ж. 1. Само ед. Ястие от кълцано или мляно месо и зеленчук със заливка от яйца и мляко, което се пече. Предпочитам мусака с картофи, а не със сини домати. Н Разг. Ед. и мн., след числ. Отделна порция от това ястие.
