МУРАФЕТЛИ`ЙКА 760 МУРГАВКИ
— Друга (диал.) форма: марифётец.
МУРАФЕТЛИ`ЙКА, ж. Простонар. Умела и сръчна жена; майсторка, мурафет-чийка. Кунка пък е много мурафетлийка: каквато дрипа намери, прави си кукла. Ив. Вазов, Съч. XIX, 14. Колкото бе хубава и прилична, толкова беше и разумна и паметна, па и мурафетлийка. Т. Влайков, Сьч. 1,1841,10.
— Друга (диал.) форма: марифетли`йка.
МУРАФЕТЛЙЯ ед. неизм., мн. -йи, прил. Простонар. 1. Който е умел; изкусен, мурафетчия. — Защо не седиш при баща си, па да запретнеш ръкави до рамене... какъвто си мурафетлия на ден по две кебета ще изкарваш. Д. Немиров, Б, 139. — Не само майстор в занаята, но и добряк по душа беше .. Ковача.. Всички го тачеха като мурафетлия човек. Г. Манов, КД, 21. — Момичето е младичко, хубавичко, прилично., неговото тъкмене, неговата премяна я няма у никоя — мурафетлия е тя. Д. Войников, КЦ, 17.
2. Който е направен с умение, изкусно (Н. Геров, РБЯ III).
3. Като същ. мурафетлия, мн. мурафетлйи.
Човек, който е умел, изкусен в някаква работа, при извършването на нещо; мурафетчия. Мурафетлия в дърводелството, той и сега беше направил една полйца само, ама за чудо и приказ.
— От тур. marifetli. — Друга (диал.) форма: марифетлйя.
МУРАФЕТЛЪК, мн. -ци, м. Простонар. Мурафет. — Трябва да съм в София, там на място и бързо да отговарям на всички мура-фетлъци на консерваторите. В. Геновска, СГ, 31. — Ами Мария? Нима тя остана да живее на село? — Найден питаше по-малко за братаницата си,.., която избега от дома на баща си след един селски учител. — Прибраха се в Търново.. Живеят у Кераца Станчевата, учителката. Нали тя бе Мариината даскалица по тия мурафети. В. Геновска, СГ, 17. Му-рафетлък е не толкова да спечелиш парй, а да знаеш как да ги харчиш.
— Друга (диал.) форма: марифетлък.
МУРАФЕТЧИЙКА ж. Простонар. Умела и сръчна жена; майсторка, мурафетлийка.
— Друга (диал.) форма: марифетчи`йка.
МУРАФЕТЧЙЯ ед. неизм., мн. -йи, прил. Простонар. Мурафетлия (в 1 и 3 знач.). Вех чул за баба Мара от свет, оти била мощна мурафетчия и неколко пъти я молиф да ми каже, за да го пишам, арно, ама не кеше да ми каже, да не йе расипит баенето. СбНУ XV, 79.
— Друга (диал.) форма: марифетчйя.
МУРГ, мурга, мурго, мн. мурги, прил. Диал. Мургав. Мургото му лице нервно тръпнеше. Ив. Вазов, Съч. XIV, 131. Телетата на Христака личаха между телетата на другите гледачи.. Едни бяха още червенич-ки,.., а най-големите съвсем бяха избелели и вече си личеше какви ще бъдат — мурги ли, сиви ли, бели ли. Ил. Волен, МДС, 202. Съблече [Никола] бела премена, / облече мурга пре-мена, / па прегна кола шарена, / та па на нива отиде. Нар. пес., СбНУ XLIV, 188.
МУРГАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който има по-тъмен цвят на кожата на лицето и тялото; възтъмен, възчерен. Мургава, със загоряло от слънцето лице, пристегната в тънка басмяна рокличка, с леки платнени гуменки на краката, тя все по-тичваше. Кр. Григоров, ОНУ, 171. Той не можеше да откъсне погледа си от високата й фигура, облечена в тъмновишнева рокля, която много отиваше на мургав/дпа й кожа и на черните й.. коси. Ем. Станев, ИК I и II, 83. Мургавото му, изпечено войнишко лице издава непреклонно селяшко упорство и търпение. Л. Стоянов, X, 73. То [момичето на хана] спираше потъналите в пяна коне и дълго гледаше широкия гръб на майстора и неговите здрави мургави ръце, които разсипаха камъка. А. Каралийчев, ЛС, 26. Оттук са минали с прости дървени салове и дребни жилави кончета нашите деди — снажните синеоки мъже и жени от седемте славянски племена и мургавите прабългари на Кубра-товия син Исперих. С. Северняк, ОНК, 28.
2. Който е обикн. с кафяв, матовокафяв цвят с тъмен оттенък. Мечетата имат сива козина, гъста, гладка, съвсем къса, със све-тложълтеникав оттенък. Скоро обаче тя става мургава (кестенява), дълга и се накъ-дря. П. Петков, СП, 59. Перушината й [на киви-киви] е мургава и мека, и главатарите в Нова Зеландия правят царските си дрехи от нея. ИЗ 1874-1881, 161 .До него [стадото] вакъл овчар с кавал в ръце,.., гордо-гор-до пристъпя след тънкорунното си стадо, обтегнат с мургавите си широки овчарски дрехи. С. Шишков, ЖБ, 8. Не трябува да разбираме, че желтия кехлибар е се едно като мургавия — тии два .. са яко различни. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 17.
МУРГАВЕЯ, -ееш, мин. св. мургавях, прич. мин. св. деят. (рядко) мургавял, -а, -о, мн. мургавели, несв., непрех. Обикн. за кожата на лицето или тялото на човек — изпъквам с по-тъмния си цвят. Сгърчиха се пръстите му, побеляха, сякаш кожата, която мургавееше по ръцете му, бе избелена от дългото доене. Ст. Даскалов, ЕС, 73.
МУРГАВИНА, мн. няма, ж. Качество на мургав; възтъмен цвят. Лицето му иначе беше спокойно, сънно, ала под мургавината на кожата му бе избила бледност, та изглеждаше като опърлен. Д. Талев, ПК, 536.
МУРГАВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от мургав; мургавки. Тя е пълничка, мургавичка, позастаряла тракийка, но бодра. к. Калчев, ДВГ, 46.
МУРГАВКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Умал. от мургав; мургавичък. Децата бяха мом-чета-близнета,.. И двете бяха мургавки като майка си. X. Русев, ПЗ, 175. Внучката й
