МУНЯ 759 МУРАФЕТЕЦ
(белот или бридж-белот) — обявявам цвят на картите, без да имам най-силните карти от този цвят. Но пас казва студентът. „Слушай, колега, я да ги вземем на мунти, че може да изкараш!“ НК, 1981, бр. 26, 7.
— Вер. от ит. andare a monte. Друга форма: м унте.
МУНЯ ж. Диал. Мълния. „Де гиди Яно! Младостта ми гине / по тебе, душо! до три години / роб ке ти бидам, за да ти видам / рампата снага — жалба на душа, / бялото гърло, бялата гуша, / очите черни — муни неверни“. К. Христов, СК, 38. Църна-та муня да те изеде! Клетва. СбНУ XI, 169.
— Друга форма: мъня.
МУР, мурът, мура, мн. мури, м. Диал. Мура1. С вързани очи може да различи мур, ела, смърч или бор. Ст. Даскалов, ЕС, 175.
МУР, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Черен. Ой ле ду до, каймак Ду до, / я си земи ключовете, / та отвори сандъците, / та извади мур фередже. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 280.
МУРА1 ж. Вечнозелено иглолистно дърво от семейство борови, растящо в планините между 1000 и 2100 м височина, разпространено на Балканския полуостров и в Южна Италия, със здрава дървесина, използувани в строителството, бъчварството и под. Любуваш се на високите и прави мури с червеникави стволове, прави, като свещ и слънцето едвам прониква с лучите си през техните шатрести клони. Ив. Вазов, Съч. XVII, 58. Нищо особено не е тази сграда.. Особеното е нейното място. Потънала в горската пазва, скрита дори от орлов поглед, похлупена от върхарите на смърча и мурата. Ст. Станчев, ПЯС, 52.
О Бяла мура. Вид бор с листа — меки иглич-ки, събрани по пет заедно, който има лека, здрава, трайна и смолиста дървесина, разпространен само в северната и централната част на Балканския полуостров. Pinus рейсе. Бялата мура е дървесен вид, който се среща само в планините на Балканския полуостров и представлява голям интерес за лесовъдството. М. Тошков и др., HP, 91. Черна мура. Вид бор с листа — твърди иглички, събрани по две заедно, който има тежка, здрава, трайна и смолиста дървесина, разпространен в северозападната и централната част на Балканския полуостров и в Южна Италия. Pinus Leucodermis. На отделни места се срещат гори от бяла и черна мура. Те имат ограничено разпространение. Д. Воденичаров и др. ЕБ, 68.
МУРА2 ж. Диал. Четвъртият дял от стомаха на преживно животно; сирище, шерден. Там [в шкембето] е и стомахът (мурата), в който ся смила ястието. П. Берон, БРП, 124.
МУРА3, мн. мурее, ж. Диал. Плод на черница; муренка, дуда1, дуд, барабонка, бобонка, бубонка.
— От гр. цопрш и роир^. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МУРАБЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал.
1. Война. Малката дъщеря на абаджията, Янка, слушаше захласнато как Добри разправя за Оджак и руското мурабе, за мора, що натиснал пленените войници в крепостта. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 525. — Я си спомни как беше преди двайсет и пет години, когато започваше Севастополското мурабе? Оставиха ли ни ингелизите тогава? И сега няма да ни оставят! Сг. Дичев, Р, 96.
2. Бой, битка. — Преди час ми се обади Димо по телефона — мрънка, оправдава се, че не могъл да предотврати мурабето. А като го попитах къде е бил, докато са играли тоягите, не посмя да ме излъже. Там бил. Ем. Манов, ДСР, 298.
— От араб. през тур. тиЬагеЬе. - Други форми: м о р а б Ь, м о а р а б м о а р е б м у р а а б мухарабд, мухаребй.
МУРАФЕТ м. Простонар. 1. Само ед. Умение, изкусност, майсторство. — А твоя милост откъде бяхте? — От Габрово.
— Ааа, от пестелджиите демек. Много хубаво! Само че от пестил тук не разбират. Тук искат знания и мурафет. Д. Казасов, ВП, 63. — Бях вече майстор със собствена работилница, но съм ходил при него максус да му видя мурафета. Не работеше старият Филип — рисуваше! С. Северняк, ИРЕ, 18.
2. Пренебр. Начин, по който нещо се прави; номер. Кежо; — Дроб със зехтин!.. Б о гой: — Защо са го хвърлили на кучето? Кежо; — За да му вземат гласа... да не лае. Стар хайдушки мурафет. Н. Хайтов, ИОО, 37-38. Майка й при това се си я учеше и поучаваше на ум и разум; изпичаше я и на всякаква работа и й показваше всякакви мурафети. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 41. — Елица и сто години да учи, няма да научи Севди-ните мурафети. Оная се е родила научена.
А. Дончев, ВР, 244. — Да вземеш и да изпратиш сестра си, отдето е дошла, и то още довечера.., и да спреш тия нощни гуляи. Ние даскали на градски мурафети няма да търпим. Н. Каралиева, ДП, 11.
О Показвам си мурафета. Разг. Пренебр. Правя, направям нещо, от което се вижда какъв съм (обикн. за лоша страна, качество). — Ох, отиде ми сърчицето! Ох, главицата ми! .. — Стъкленките си показваха мурафета, — промърмори си Стратон. Ил. Блъсков, Лат., 1885, кн. 9, 15. Продавам мурафети на някого; Продавам си мурафетите. Разг. Пренебр. Изтъквам се, представям се, фукам се. — Да не си полудяла? Мурафети да ми продава... Стой тук и пази! — рече тя и се вмъкна в коридора. Ем. Станев, ТЦ, 115. Той с идването си, барабар, зе да продава мурафетите. Г, 1863, бр. 10, 86.
— От араб. през тур. тапАе1 - Друга (диал) форма: м а р и ф £ т.
МУРАФЕТЕЦ, мн. няма, ср. Простонар. Умал. от мурафет. Един пее, друг играе, а тя нищо не умееше и си мечтаеше поне един му-рафетец да имаше.
