МУНИЦИИ 758 МУНТИ
ше от зъб на зъб мундщука на лулата си. Б. Болгар, Б, 291. От кехлибар се правят мундщуци за цигари и лули, дръжки на бирени чаши,.., обеци, брошки комбинирани със скъпоценни метали или с корали. Д. Славчев и др., БМ, 110.
3. Металическа част от юздата, която се поставя в устата на коня или на друго ездитно животно. Всичките му усилия да спре коня пропаднаха напразно, макар да му се струваше, че разкъсва устата му с мундщука. П. Вежинов, ВР, 227. Той не се доизказа, пришпори коня, който стреснат, подскочи на задните си крака, оголи зъби, предъвка железния мундщук и литна в див галоп по хребета край границата. Д. Кисьов, Щ, 146.
4. Подвижен край на тръба или маркуч, предназначен за закрепване или за образуване на особен вид струя; накрайник, сгруйник. Създаденото налягане на въздуха .. изтиква фуги-ровъчния разтвор от съда по гумен маркуч към мундщука му. Сгр, 1958, бр. 51, 4. От резервоара излиза един гумен шланг, който завършва с мундщук. Космонавтът захапва мундщука и с едно кранче отваря достъпа на вода към устата си. ВН, 1963, ор. 3664,4.
— От нем. Mundstuck.
МУНИЦИИ мн., ед. (рядко) мунйция ж. Воен. Бойни припаси — патрони, гранати, бомби, мини и под.; боеприпаси. Назад по пътищата на снабдяването бучеха форсираните мотори на пренатоварените камиони с муниции и хранителни припаси, които се движеха с угасени фарове, и само воят на моторите напомняше за живата връзка между позициите и тила. В. Неш-ков, Н, 118. През време на войната на вълнолома беше избухвал склад с муниции и там още се намираха гилзи и шрапнелени топчета. П. Славински, МСК, 24. Зачести преминаването на гимназисти и войници към въоръжените групи, изнасянето на муниции и оръжие. К. Георгиев, ВБ, 93. Не говоря за книжните фи-шеци, турени в газови сандъци и меишнени чанти;..; измокрените дрехи на въстаниците и острата влага,.., бяха достатъчни да преобърнат нашата скромна муниция на черно тесто! 3. Стоянов, ЗБВ И, 141.
— Ог лат. munitio, 'укрепяване' през нем. или фр. munition.
МУНИЦИбНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до муниции. Муници-онният склад! Той го бе видял — почти прилепнат до комендатурата — дълги и просторни навеси, претъпкани с бойни припаси. П. Вежинов, ВР, 28-29. Слухове се носят, че въстаниците., дигнали във въздуха муниционния оепозит. БД, 1909, бр. 31,3. Муниционна кола.
МУНИЦИПАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Истор. 1. В древноримската държавна организация — който се отнася до свободен град с право на самоуправление на жителите му, имащи и права на римски граждани. Той [Леонтиев] намира, че бур-жоазно-прозаичните идеи са разклатили четирите основни елемента на европейската цивилизация — византийското християнство, германското рицарство, елинската естетика и философия, римските муни-ипални начала. Т. Жечев, БВ, 155.
. Който принадлежи към самоуправляваща се градска или селска община; общински. Със закон от 1832 година избирателното право било дадено на едрите арендатори (..) в селските окръзи и на ония наематели на къщи в муниципалните градове, чийто налог в полза на бедните достигал до 10 фунта на годината. Пряп., 1903, бр. 4, 3. Тука се говори за някои административни реформи в смисъл .. на нотата на графа Андраши — реформи, които би потвърдя-вало местното муниципално самоуправление, със запазването на неприкосновеността на политическата и правителствена власт на Портата. Л, 1876, бр. 17, 65. Благородното събрание и муниципалният съвет в Петерсбург са събрали, за да направят адреса на царя. СПл, 1876, бр. 27, 107. Муниципална грамота.
— От лат. municipalis.
МУНИЦИПАЛИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Истор. Принудително изземване на частна-та собственост (земя, жилищни и обществени сгради и под.) от държавата и предаването й в разпореждане на местните-градски или селски органи на самоуправление.
— От фр. municipalisation или рус. муниципализация.
МУНИЦИПАЛИТЕТ м. Истор. 1. Управленски орган на муниципален град или село; общински съвет. Според неговия [на Тюрго] план в общините, околиите и провинциите трябвало да се образуват съвети (муниципа-литети), които да разпределят данъците, да ръководят обществените работи и да се грижат за бедните. Ист. X кл, 1951,13.
2. Сградата, в която се помещава такъв съвет.
— От нем. Munizipalität.
МУНИЦЙПИЯ, мн. -ии, ж. Истор. Древ-норимска градска или селска община, чиито жители имат право на самоуправление и права на римски граждани. Най-близки до Рим по своите права били тъй наричаните муници-пии или тези градове, на които гражданите имали права на римско гражданство, но без глас в римските народни събрания. Н. Михай-ловски, РВИ (превод), 297.
— От лат. municipium.
МУНИЦИЯ, мн. -ии, ж. Простонар. Амуниция. Единият кон се преобръща и пада, каруцата спира, другият кон скъсва муницията и с цвилене започва да обикаля около каруцата. Й. Радичков, ББ, 53. Каруцата требе да я прави тек, стръки требе да прави и друга муниция. Два коня с една муниция се запрягат, а един кон се запряга с друга муниция. Й. Радичков, ББ, 56.
МУНТИ неизм., ср. Само в съчет. Взимам на мунти. Жарг. При игра на карти
