МУМИЯ2 757 МУНДЩУК
то мумия и само равномерното дишане показваше, че е още жива. Ал. Бабек, МЕ, 71.
— Направих го за твое добро. Мислех, че ще излезе нещо, но като седиш като мумия.., па погледни го и ти мшлро инак, вземи тъй, изпод клепачите. И. Йовков, (превод), 3, 1937, бр. 5460, 3-4.
— От араб.
МУМИЯ2, мн. няма, ж. Хим. Вид червена боя, която се получава от остатъци при производството на сярна киселина и се употребява за боядисване на покриви, вагони и др. Анти-корозионното действие на пигментите е един от техните най-важни показатели. В това отношение пигментите се делят на..:.., които задържат корозионните процеси.; неутрални. Към тази група принадлежат: мумия, охра. Н. Преславски и др., НПБ, 12.
— От араб.
МУМУРУЗ м. Диал. Царевица- гълъб2, кукуруз, мамул, мисир1, мисирка-, моруз, моруза, мумурузка, папур, патка, рапка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МУМУРУЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Диал. Царевичен; кукурузен, мамулев.
— От I I. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МУМУРУЗКА ж. Диал. Мумуруз.
— От Н; Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МУНАСИП, неизм. прил. Остар. и диал. Подходящ, удобен, уместен. — Аз те обичам тебе, че си разумна и икрамаджий-ка. И като ме попита чивяка, аз намерих, че ти си най-мунасип за него. Т. Влайков, Съч. И, 275. И започнал да мисли Пранга-та, кой ще да е най-мунасип сега за тая работа. Т. Влайков, Съч. III, 93.
— От араб, през тур. типа.я1р. - Други форми: мунасйб, мунасъп и мунасъб.
МУНАСИП, нареч. Остар. и диал. Подходящо, удобно, уместно. Къде края на този месец ще Ви пратя едно разказче, нещо от половина печатна кола.. Пак ми загатвате за възнаграждението. направете както намерите му насип. Ив. Вазов, НПис., 113. Желал бих да пратя мами нечто, нъ оттука не приляга,.., та ти ся моля, на тръгание от Цариград, да дадеш мами, колкото намериш мунасип. АНГ, 1,367. Еднуж селаните се собрале и него го по-викале и му рекле: „ево найдофме мунасип, да ти дайме на гумно по един кутел жито, само лошо отсега да не велиш“. Нар. прик., СбНУ XXXIX, 198.
— От араб, през тур. тишшр. - Други форми: мунасйб, мънасъп и мунасъб.
МУНДИР м. 1. Горна униформена, обикн. парадна, военна дреха, по-дълга от куртка, със златни или сребърни нашивки и два реда копчета. Милко е облечен в черен юнкерски мундир, с бял колан и бели ръкавици. Г. Райчев, Йзбр. съч. II, 86. Князът слезе в генералски мундир. В. Геновска, СГ, 45. Тънкият и рус старши изкомандува мирно на почетния взвод от стражари, а четирима други,.., с избръснати лица и траурни ленти върху ръкавите на мундирите си, понесоха ковчега навън. Д. Димов, Т, 298. Целият този пакет [от превързочни материали] войникът турга в джоба си или зашива в един ъгъл на мундира си. И. Барбар, ОЛП, 16.
2. Прен. Офицерски чин и звание. Картината на стената .. пробуди в душата му хиляди подробности от времето на войната, изпълни го с предишния военен дух. Бяха настъпили други времена, робски, нищожни, мундирът бе изгубил всяко обаяние, бе станал за гавра на децата. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 416. Пред смаяните очи на Неклюдова той жестикулираше, пламнал внезапно, и се провикваше: "Аз тези подлеци бих ги застрелял! Те опозориха мундира си! С. Радев, ССБ II, 288- 289. Върху Кара-велова,.., падаха сега всичките проклятия за участта на княза и за позора, нанесен на мундира. С. Радев, ССБ II, 261.
3. Прен. Положение, професия на офицер.
— Свъртете се в тесничък кръг и се дръжте настрани. Нека се изминат тия бъркотии; после ще е сигур по-друго. Аз за себе си съм решил — ще си гледам мундира. А. Страшимиров, Съч. I, 73. Мазникът Йоно .., бивш дружинен командир от 42-ри пехотен полк, подлец и подлога,.., успял да запази мундира си бог знае с какво пълзене. Ем. Станев, ИК III и IV, 317-318.
— От нем. Montur през рус. мундир.
МУНДХАРМОНИКА ж. Усгна хармоника. — Вижте какво, колега! Не искате ли да наредим един спектакъл тука?.. А на мене, ако позволите,.., ще взема един номер... С мун-дхармоника! К. Константинов, СЧЗ, 28.
— От нем. Mundharmonika.
МУНДХАРМОНЙСТ м. Лице, което умее да свири на мундхармоника. Само колко скрити способности е имало сред нас — неподозирани таланти, слели се с похвална непретенциозност в общия войнишки строй. Имаше цигулари, фаготисти, мунд-хармонисти. БВ, 1971, кн. 6,6.
МУНДЩУК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Крайна част от духов музикален инструмент, която при свирене се слага в устата или се допира до устните. Тръбачът изтриваше мундщука на лъскавата медна тръба с омасления ръкав на галанката си. Д. Доб-ревски, БКН, 16. Порядъчно пийнали, с посинели и подути от надуване на мундщуците устни, музикантите свиреха нестройна ръченица. В. Нешков, Н, 82.
2. Част от цигара или цигаре, лула и под., която е специално пригодена за поставяне в устата при пушене. Левски вече се кланяше на пашата. Мютесарифът извади мундщука от устата си и отвърна на поздрава му. Ст. Дичев, ЗС II, 502. В пакета имаше два килограма захар,.., кутия с папироси и сребърно цигаре със златен мундщук. Г. Кара-славов, ОХ III, 278. Христофор прехвърля
