МУЛТФИЛМ 756 МУМИЯ1
често пъти под бункерите поставят цилиндрични шибъри. Я. Якимов, Т, 316.
МУЛТФИЛМ м. Разг. Мултипликационен филм. Късометражните филми, които сега видяхме, ни разочароваха. Нито един интересен мултфилм и само два-три любопитни документални. ФН, 1972, кн. 7, 10.
— От рус. мультфильм.
МУМ, мумът, мума, мн. мумове, м. Диал. Свещ. Тогава съм видял човек като мум, като свещ, капчица кръвчица не остана в лицето му. Поседя вдървен, а че хвърли пушката, хвана се за очите и — заплака. Н. Хайтов, ДР, 15.
— От перс. през тур. шиш.
МУМДЖЙИНИЦАж Остар. Свещоливница.
— От Ал. Дювернуа, Словарь болгарскаго языка..., 1885.
МУМДЖИЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. и диал. Свещар. Одеските българи търсят един мастор мумджия, който да направи свещи добри, да светят хубаво. П. Р. Славейков, СК, 43.
— От тур. шишси.
МУМИЕ, мн. няма, ср. Вещество, подобно на смола, което се получава от птичи тор, събиран по скали или в пещери в Тибет и служи като универсално лечебно средство, прилагано от тибетската медицина.
— Вер. от кавказ. през рус. мумис.
МУМИЕВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Рядко. Който е подобен на мумия; муми-ен. Костеливата му ръка хвана маникюрира-ните пръсти на Агата и почна леко да ги милва. — Разправяйте, слушам — каза му му-миевидната глава. П. Спасов, ХлХ, 438.
МУМИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни, прил. 1. Който се отнася до мумия. След няколко дни работниците разчистили един подземен кладенец и извадили от дъното му големи, все още запечатани делви, пълни с мумийни превръзки. Г. Готев, ПШ, 51,
2. Който е подобен на мумия; мумиевиден. На вратата едва ли не се сблъсках с първите за деня клиенти. Бяха двама: единият висок, сух, с тънки артистични мустаци и смеещи се очи, които оживяваха иначе му-мийното му лице. Г. Готев, ПШ, 167.
МУМИФИКАЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Специален начин за запазване на труп чрез балсамиране и изсушаване. Така приготвеното вече тяло, наречено мумия, се бинтовало внимателно с множество ленени материи, също напоени с балсамни вещества. Процесът, при който тялото се подлагало на изсушаване и цветът му се изменял, се нарича мумификация. ВН, 1959, бр. 2399, 4.
2. Мед. Изсъхване на труп или част от жив организъм.
— От лат. тштПсабо.
МУМИФИЦИРАМ, -аш, несв. и св.
1. Прех. Обработвам по специален начин труп, за да го запазя от разлагане. Древните египтяни мумифицирали труповете на своите знатни и на свещените животни.
2. Прех. Предизвиквам изсъхване на труп или на част от жив организъм; изсушавам. Друг обяснява, че не е било необходимо мъртвите да бъдат погребвани, защото сухият въздух ги мумифицирал. К, 1970, кн. 5,36.
3. Пепрех. Мед. За труп или част от жив организъм — изсъхвам, мумифицирам се. Пъпният остатък постепенно мумифицира и към 6-8-ия ден пада. К. Рашков и др., ДБ, 58. мумифицирам се. Страд. от мумифицирам (в 1 и 2 знач.).
МУМИФИЦИРАМ СЕ несв. и се., непрех. Мед. Изсъхвам, изсушавам се; мумифицирам. В някои случаи, когато липсва влага и има достатъчен достъп на въздух, може да не настъпи разложение, а трупът да изсъхне, или, както се казва, да се мумифицира. Б. Кърджиев, ОП А, 18.
МУМИФИЦИРАН, -а -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от мумифицирам като прил. За мъртво тяло — който е балсамиран и изсушен, който е мумия. Само първият златен саркофаг, в който е било сложено мумифицираното тяло заедно с маската на главата, тежи 120 килограма. С. Северняк, ОНК, 262. Камъните изолирали ледените наслоявания и ги предпазвали от разтопяване. Тези археологически „дълбоки замразявания“ са дали възможност на руските археолози да открият облекло, коли, мумифицирани коне и хора в отлично състояние. ВН, 1960, бр. 2796, 4.
МУМИФИЦИРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мумифицирам и от мумифицирам се. Досега са били намирани мумии на бикове, на ибиси,., и на други животни, които древните египтяни са смятали за свещени. Това е първият случай на мумифициране на щрауси. ВН, 1958, бр. 2021, 4.
МУМИЯ1, мн. -ии, ж. 1. Труп на човек или животно, запазен от разлагане чрез балсамиране и изсушаване. Разгледахме и новия музей. Между другите ценни рядкости, най-много ми обръна вниманието богатството на египетски мумии. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 50.
2. Прен. Изключително слаб, сух и обикн. с пръстен цвят на кожата човек. — Моят брат е туберкулозен ипохондрик... един завистлив човек... една зла мумия... чудовище! Д. Димов, Т, 123-124. Погали това клето и мършаво ли-чице, тази мъничка мумия, тази ръждииво-червена коса. Д. Димов, Т, 646.
О Като мумия. Разг. 1. В съчет. с мълча. Напълно, съвсем (мълча). Старият воин пак не отговори. Златаров се засмя. — Мълчите като мумия! Не е ли смешно на моите шестдесет години да ми дърпате ушите! Хайде, хайде... Вл. Полянов, ПП, 209. 2. В съчет. със стоя, седя. Напълно неподвижно и безмълвно (стоя, седя). Павлина не отговори. Тя стоеше изправена ка
