МУЗИКАЛНО 751 МУЗИКОЗНАНИЕ
нев, ЯГ, 87. Музикален звук. Музикална линия. Музикална скала. Музикални партии.
3. Който е предназначен за изпълнение на музика (в 3 знач.). В дълбочината на залата се явява висок, кокалест мъж с енергично и внушително лице,.. Той сяда на стола и държи в ръцете си огромен музикален инструмент. Н. Фурнаджиев, МП, 97. Музикален театър. Музикален шкаф. Музикална зала.
4. Който е свързан със създаването или пресъздаването на музика (в 3 и 4 знач.). TqA беше прочут и вещ музикален критик. И. Йовков, Разк. I, 180. Там беше програмата на музикал-ната вечеринка. Ив. Вазов, Сьч. XI, 61. — Тя и сега още.. на музикалните вечери, които устройваше често у дома си в чест на някой нов приятел, никога не пропущаше случая да изкаже болката си, че на времето си не се е хвърлила на сцената. Д. Калфов, Избр. разк., 345. Музикален колектив. Музикален конкурс. Музикален репертоар. Музикален съпровод. Музикални фестивали.
5. Който е свързан с музиката като обект на изучаване и обучение. — Тя има чуден глас! Последна година е в Музикалната академия! — пояснява Беба. Св. Минков, РТК, 148. Вместо да следва по търговия, Кольо тайно се записва в музикалното училище — да учи пеене. М. Кремен, РЯ, 94. По онова време детската музикална певческа литература била твърде бедна. Ог. Грудев, ББ,14. Детско музикално възпитание. Музикална грамотност. Училищно музикално обучение.
6. Който притежава способност точно да възприема или възпроизвежда музика (в 3 и 4 знач.). — Аз сам мисля, че докторът не е твърде музикален, няма глас. Й. Йовков, М,
18-19. Музикален народ. Музикален слух. Музикално ухо. Музикално чувство.
7. Който звучи приятно, който е звуково хармоничен; мелодичен. Той никога не бе подозирал, че българският език е тъй музикален. Йв. Вазов, Съч. XXVI, 20. Без да ща почти почнах да чета „Мехурко“,.. Когато я свърших, дойде ми да съжаля, не че тя не е по-дълга, а че цялата литература не състои чисто и просто от такива прелестни творения на народната фантазия, изваяни в хубави музикални стихове. К. Величков, ПССъч. VIII, 253. Музикална реч.
О Музикално ударение. Езикозн. Ударение, което се основава на различия във височината на тона в сричките.
МУЗИКАЛНО. Нареч.от музикален. Можеше безпогрешно да изпълни гласовите партии на която и да е, играна в този театър, опера. Можеше веднага да даде текстово и музикално началото на някоя забравена от всички ария. Л. Дилов, ПБД, 7. Кандини каза, че много обича музиката и музикално надарените хора. Ив. Димов, АИДЖ, 40.
МУЗИКАЛНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до музика, напр.: музикал нод раматур-гичен, музикал нокомедиен, музи-кал нообразовател ен, музикално-ритмичен, музикалносценичени под.
МУЗИКАЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от музикален. Някои песни по музикалност, образност, красота и словес-но-изобразителна пластичност, (..) се нареждат сред най-ярките постижения на българската лирика. Ив. Спасов, БС, 64.
МУЗИКАНТ м. 1. Лице, което се занимава с музика, което има за специалност музика. Накарайте един музикант да изхвърли някоя нота за улеснение и защото тъй ви се ще — няма ли той да ви изгледа както се изгледват умопобърканите хора? П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 132. Всичко това, естествено, огорчавало дълбоко младия учител, ала той, убеден в правилността на разбиранията си, продължавал да следва своя път на педа-гог-музикант. Сг. Грудев, ББ, 14.
2. Лице, което умее да свири на някакъв музикален инструмент. Из една проста кръчма изскачат звукове от цигулка и дайре, приглашена от раздирателни песнии на цигани-музи-канти. Ив. вазов, Съч. X, 17. Бият се сърби, българи, /.. / Най-напред падна млад Тодор, / млад Тодор, млад музикант. Нар. пес., СбВСг, 94.
— Нем. Musikant.
МУЗИКАНТИН, мн. музиканти, м. Остар., сега простонар. Музикант. Свире-нието на най-добрия музикантин става лошо на неусъвършенствуван инструмент. Ч, 1871, бр. 13, 402.
МУЗИКАНТКА ж. Жена музикант. По-рано имаше амбиции да ме прави музикант-ка, художничка. Ст. Христозова, ДТСВ, 89. Освен това, тя самата минаваше за добра музикантка и при едно пътешествие откри малко момче, което свиреше прекрасно. Г. Караславов, Йзбр. съч. V, 274.
МУЗИКАНТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от музикант. Музикантска група.
МУЗИКОВЕД м. Специалист по теория и история на музиката; музиколог. Лекторите, видни наши музиковеди, в цикъл от 10 лекции разглеждаха развитието на симфоничната музика от франко-фламандските полифонич-ни школи до наши дни. ВН, 1958, бр. 2037,4.
— От рус. музыковед.
МУЗИКОВЁДКА ж. Жена музиковед; музиколожка. Видна музиковедка изнесе преди концерта лекция за композитора.
МУЗИКОВБДСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от музиковед; музиколожки. Пръв Д. Христов си послужи сполучливо със сравнителните музиковедски методи, за да обясни самобитните неправилни ритмически образувания в нашата народна музика. БНТ, 1940, бр. 204,2.
МУЗИКОЗНАНИЕ, мн. няма, ср. Обща наука за музиката, която включва изследвания от историята, теорията, акустиката, естетиката и критиката на музикалното изку
