МУЗИКА 750 МУЗИКАЛЕН
но творчество несъмнено е създаването на популярна и танцова музика за малки оркестри. РД, 1950, бр. 269, 2. Балетна музика. Естрадна музика. Забавна музика. Класическа музика. Симфонична музика.
3. Произведение на това изкуство, предназначено за певческо или инструментално реализиране. Музиката на Верди за "Травиата " е една от класическите в оперното изкуство.
4. Певческо или инструментално изпълнение на произведение на това изкуство. Додето се разхождах насам-натам и събирах мислите си, през стените се чу музиката на „Травиата“. Ив. Вазов, Съч. IX, 168. Той се извърна назад и натисна бялото копче на малкия радиоапарат,.. В стаята се разнесе тиха музика. Ал. Бабек, МЕ, 195. В чест на новия областен директор в Гражданския клуб бе устроена вечеря с музика и танци. Д. Ангелов, ЖС, 217. Разтуриха последната барака и на площада, където имаше толкова живот, пъстрота, музика и песни, останаха само купчинки смет, ненужни хартии, счупени стъкла и слама. Чудомир, Избр. пр, 225. Ала една вечер, когато изкуствената птица пееше по-хубаво от всякога, а императорът лежеше в леглото си и слу-tuauie, нещо в нея щракна, пружината изсъска и музиката спря. Св. Минков, СЦ (превод), 12. Мене зелен венец вият, /на любе ми гроб копаят. / Мене музика ми свират, / на любе ми църква бият. Нар. пес., СбВСгТ, 685.
5. Само ед. Това изкуство като учебен предмет. Това беше Спиро Андреев, учител по музика в девическата гимназия. Д. Ангелов, ЖС, 20. В кабинета по музика в гимназията имаше богата музикална литература.
6. Хармонично съчетание или редуване на звукове, което е обикн.приятно за слуха; мелодия. Тая музикалност [на звуковия език] се постига с дълбоко смислена работа, с непрекъснато, внимателно вслушване в народния говор, в музиката на българската реч. Н. Лилиев, Съч. III, 131. Горе на гребена изведнъж ни обля истински дъжд от куршуми. Първи път чувахме тая нова и зловеща музика. Слаби, отсечени звукове, прилични на бръмчението на пчели. Й. Йовков, Разк. II, 138. Ах, това мило мацино мрънкане. За мене нямаше по-сладка музика от него. Ст. Чилингиров, ХНН, 5.
7. Разг. Оркестър, обикн. от духови инструменти. — Ще излезем под строй. Как не ни дойде наум снощи — обърна се той към Марин, — да бяхме повикали и музика. В. Неш-ков, Н, 387. Музиката тръгва насреща по обичая и се чуват поривисти подсвирквания, придружени с приклякане, с чевръсто за-ситняване на стъпките. Б. Обретенов, С, 80-81. Събираха се няколко села, всяко село идва-uie с конете и музиките. Й. Радичков, В, 253. Военната музика,.., свиреше непрекъснато народни китки и потпури из опери. Д. Ангелов, ЖС, 220. В салона,.., наетата за случая духова музика, настанена на балкона, свиреше някакъв марш. Ем. Станев, ИК I и II, 210.
◇ Вокална музика. Муз. Музика, предназначена за пеене, за изпълнение от певец или хор. Нашите най-млади колеги се изявяват предимно в симфоничните и камерни жанрове, като почти не пишат вокална музика, кантати, масови песни. НК, 1958, бр.29,
1. Инструментална музика. Муз. Музика, предназначена за изпълнение само от музикални инструменти, както солова, така и ансамблова. Камерна музика. Муз. Инструментална или вокална музика, предназначена за неголям изпълнителски състав. Любителите на камерна музика си спомнят рецитала от Шуманови песни на певицата от Софийската народна опера Лиля,на Барева и пианиста Петър Щабеков. ЛФ, Г958, бр. 17, 3. Народна музика. Муз. Вокал но, инструментално или вокално-инструментално музикално творчество, върху установени, постоянно развиващи се стилове и художествени традиции, утвърдени в културно-историческото развитие на даден народ, плод обикн. на неизвестни творци от този народ. Похват на народната музика е да запазва и поддържа характера на импровизациите. >,Кой ти разбира от военна музика. Разг. Не заслужава толкова притеснение (обикн. за някаква грешка или пропуск, който е останал незабелязан). — Пиян си и цяла вечер говори глупости, потънах от срам... — карай, кой ти разбира от военна музика, не съм пиян, малко съм веселичък, ама докторицата нищо не струва. В. Нешков, Н, 281. Колкото магаре от военна музика, разбирам. Разг. Ирон. Никак, нищо не (разбирам).
— От гр. Ц.ОЯ)(ПхТ1. ( ,
МУЗИКАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до музиката като изкуство. В репертоара на „Дубровнишки-те летни игри“, които са известни и в чужбина, се включват музикални и драмати-чески произведения. Т, 1955, кн. 11, 36. Народната опера представи на 30 миналия месец,.., музикалната драма „Кармен“ от Бизе. К, 1925, бр. 60, 4. В най-тихите и потайни часове на късните вечери,.., тя [Ха-ваджиева], излегната на отоманката пред радиото, слушаше прекрасни музикални късове. Г. Караславов, Т, 23-24. Хоровата песен е най-популярният и най-достъпен за широките народни маси музикален жанр. НК, 1958, бр. 45, 1. Музикален епос. Музикален фолклор. Музикална класика. Музикална комедия. Музикални пиеси. Музикално встъпление.
2. Който е елемент на музиката като изкуство. И направата, и металическият сплав са имали секрета си, а различните гласове на звънците от един комплект напълно се съгласувала със законите на музикалната гама. Й. Йовков, Разк. I, 31. Като златен къс [птичката] пада в клоните на някоя акация или черница. След малко оттам се чува подсвирване, като че някакъв флейтист изсвирва красива музикална фраза. Ем. Ста
