МУЗИКОЛОГ 752 MYKABÈH
ство; музикология. Цялата област, която музикознанието изучава, е извънредно голяма. Св. Четриков, ОУМ, 3. Разгледаха се проблемите, постиженията и слабостите на българското музикално творчество и нашето музикознание през последните две години. ВН, 1958, бр. 2083,4.
МУЗИКОЛОГ, мн. -зи, м. Специалист по теория и история на музиката; музико-вед. „Хорът «Родна песен» — както пише музикологът, — може да се каже, става любимото създание на майстора и четирите години на неговото съществуване съставят най-хубавото време от неговия живот“. Ст. Грудев, ББ, 22.
— От фр. musicologue или нем. Musikolog.
МУЗИКОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Обща наука за музиката, която включва изследвания от историята, теорията, акустиката, естетиката и практиката на музикалното изкуство; музикознание.
— От фр. musicologie или нем. Musikologie.
МУЗИКОЛОЖКА ж. Жена музиколог; музиковедка.
МУЗИКОЛОЖКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от музиколог; музиковедски. Музиколожки анализ.
МУЗИКОСЛОВЕСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Почетна титла, давана на лице, което владее църковно пеене; мусико-словеснейши, мусикословесни. Псалтът свали ишпката си, поклони се още по-ниско.. Хрисантов погледна с изумление на него.. А музикословесният се усмихваше твърде приятно и продължаваше да се кланя твърде учтиво. Ив. Вазов, Съч. VI, 197.
МУЗИН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е на муза или който се отнася до муза. Лирата прегърнете: / Време е, тряба за нас / да чуеммузин глас. Ч, 18/0, бр. 3, /5.
МУЗИЦИРАМ, -аш, несв. и се., непрех. Муз. За изпълнител — пресъздавам музика, изпълнявам музикално произведение. Емил Георгиев ръководи оркестъра сдържано, но уверено, той умело поощрява инициативата на изпълнителите и те свободно музицират. ВН, 1962, бр. 3269, 4. Себастиян умее да освобождава музикантите от всякакви изпълнителски задръжки и всеки инструменталист музицира с пълния си капацитет. ОФ, 1959, бр. 4609, 3.
— От нем. musizieren.
МУЗИЦИРАНЕ, мн. -ия, ср. Муз. Отгл. същ. от музицирам. Ансамблово музициране. Камерно музициране. Хорови музицирания.
МУЗИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Музикален. По зияфети .. всяка вечер угощение имаше, не такива прости, но пирове с му-зически органи. ЦВ, 1875, бр. 332,145.
МУЗИЧКА ж. Разг. Съвсем малък музикален инструмент, подобен на устна хармоника или свирка, предназначен за възпроизвеждане на елементарни мелодични звуци. Тревненските търговци бяха натоварили оскъдната си стока: шарени басми,.., стафиди, пейнир шекер и няколко вида жалки детски играчки — дървени свирки и пищялки, окарини, тенекиени дрънкалки, музички. Д. Казасов, ВП, 28. Албумът имаше една тайна — .. Тя ме караше да стоя над албума с часове, унесен до забрава в тихата монотнна песничка: това беше една музичка на зъбци, скрита в преднята дебела корица. М. Кремен, СС, 128.
МУЗОВОДИГЕЛ, -ят, -я, мн. няма, прил. Рядко. Книж. В древногръцката митология — епитет на бог Аполон — предводител на деветте музи на изкуствата. Ти си истинный советник на музите, защо музите и песните на музоводителя Аполона ищт последва на тебе щастливаго. Н. Хилендарец, СПП, 44.
МУК м. Диал. Мукане; мучене.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МУК междум. Диал. В пословични изрази
— млъкни, млък. Ук, та мук. Послов. СбНУ XI, 159.
◇ На (свети) Мук! Разг. Никога. Никаква пролука в плета, а плетът висок, висок, над човешкии бой, ще го прескочиш, ама на мук! Ат. Мандаджиев, БЦР, 46.
МУКА ж. Остар. и диал. Мъка. Когато изперво видях по другите места, че децата начеват да четат на книги, писани по техния язик, познах колко зле струват по нас учителите и колко напразно муки теглят горките деца. П. Берон, БРП, 2. Методий,.., написа .. второе пришествие Христово как праведниците ще стоят от десна страна и ще се веселят в рай и как грешниците ще стоят от лява страна и ще се мучат во вечна мука. Хр. Павлович, Ц, 29. 'А знаеш ли що е мука било додека се направи? .. „Кога се правило това кале, една баба девет люлки люляла, а другите сё носиле песок, а мъжете правиле дуарете наоколо“. Нар. прик., СбНУ V, 184.
МУКА, мн. няма, ж. Остар. Брашно. Собствените съществителни имена и някои веществени немат множествено число, като: Петър, Елена, мука. Ив. Момчилов, ПСЕ, 11.
МУКАВА ж. Дебел груб картон, използван за направа на кутии, подвързии и под. Баща му седеше на писалищната маса. Чуваше се как барабани нервно по мукавата на някаква папка. Кр. Велков, СБ, 51.
— От араб, през тур. mukavva.
МУКАВЁН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от мукава. До вечерта младоженците събраха вещите си в едно мукаве-но куфарче,.., и заминаха в неизвестна посока. Д. Бегунов, ЧД, 25. Сети се за Коцо —.. Той вчера му показа две мукавени кутии. Т. Харманджиев, КЕД, 16. Изпод разръфана-та мукавена козирка шареха малки оловно-сиви очи. Цв. Ангелов, ЧД, 20. На деца и на
