МУД РУВ АНЕ 747 МУЖГАМ СЕ
кой да мисли и да мудрува. Ч, 1870, бр. 1,
16. Някой си Христович изпърво,.., смис-лил, че бездруго тряба да стане грък, сам той зел гръцки да мудрува, децата си дал гръцки да учат. Г, 1863, бр. 4, 28.
МУДРУВАНЕ мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ от мудрувам; мъдруване, мъдър-сгвуване, мудроствуване, мудурсгвуване. Гордостта, виро главството и прекаленото хитруване и мудруване на някои си фандосани наши младежи... — ето причината на раздорите и несъгласието ни! НБ, 1877, бр. 63,248.
МУДРУВАНИЕ, мн. -ия и -та, ср. Остар. Книж. Мъдруване, мъдърствуване; мудруване, мудрование, мудроствуване, му-дурствуване. Да ни погледне човек по дрехите, носението, отнасението, да ни чуе по-някогаж високите приказки — хитрувание-та, мудруваниета, кога си брътвим сё за големи работи, ще каже, че ние сме бая умни — разсъдливи хора. ВЦ, 1888, кн. 20, 30.
МУДУРСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Мъдърствувам, мъдрувам, мудровам, мудроствувам, мудрувам. И струва ми се, че пак по-прави ще бъдат онези, които като мен ще твърдят, че тези теменужки са садени в полето на нашата народна поезия от певци (..), които не са му-дурствували лукаво. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 169. Такива са Омир,.., Толстой и всички велики художници на словото,.., в противоположност на оная гъмжаща сган от писатели и поети, които се оращисват само с измислици или мудурст-вуват лукаво над неща интересуващи само тях. П. П. Славейков, Сьбр. съч. VII, 91-92.
МУДУРСГВУВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от мудурствувам; мъдруване, мъдърствуване, мудруване, мудроствуване.
МУДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Остар. Книж. 1. Мъдър. Филип беше голям македонский цар и като ся роди сина му Александър не ся зарадува толкози, че му ся роди син, колкото че ся роди, доде живя-ше мудрия Аристотел, щото от неговата мудрост щяше да ся просвяти. П. Берон, РБ, 85. Душа мудра и много знаяща находи безчетни обстоятелства за увеселение. С. Радулов, НД (превод), 25. Като млад, неопитен и глупав, що бях, не умеех да оценя мудрите совети на този добър и умен советник (протосингела). Г, 1863, бр. 1, 8.
2. Като същ. мудрият м. мудрите мн. Само членувано. Мъдър (в 4 знач.). Мудрият по-много хортува, кога помолчава, а безумния — кога бълнува. П. Берон, БРП, 40. Добри думи и лукави направи, прелъщават и мудрите, и лудите. 'ВУХБ (превод), 56.
МУДЯНИ, мн., ед. (рядко) мудянин м. Истор. Изчезнал народ, населявал азиатската територия на днешна Турция, Азербайджан и Иран; мидийци. Най-знаменитите в старо время народи: асирияне, мудяне, гръци и римляне, последователно царствовали над землище, от които е днеска Азиатска Турция. Ив. Богоров, ВГД (превод), 268.
МУЕЗИН м. Диал. Мюезин; муезинин. — Тука ще издигна молитвен дом на Аллаха и от високото минаре муезинът ще разгласява славата по четирите краища на света. Ив. Гавазов, Сьч. XIV, 154. Рамазан е. Запалените фенери на минаретата са увиснали между небето и земята — пеенето на муезин възвестява часа на последната молитва-атсия. С. Сив-риев, ЗСБ, 45. Някога тук почервенявало от фесове и чалми, гласът на муезина се разливал от минарето на малката джамия. Ог. Станчев, НР, 182. От долнето духовенство са: имамите, които отслужват обикновений намаз по джамиите и муезините, които от минаретата свикват народа на молитва. Лет., 1871,83.
МУЕЗИНИН, мн. муезйни, м. Диал. Мюезинин, мюезин, муезин. Сега с мъжа си по цял ден се гледат и не намярват дума да си рекат, а вечер — щом се наяде той, бърза, още преди муезининът да се изстъпи отсреща на минарето, да слезе на одаята. П. Тодоров, И II, 19.
МУЖ, мужът, мужа, мн. мужи и мужие, м. Остар. Книж. Мъж. Придирят и кажат някои, че ся раждат по-много мужески деца,.., и това определи Бог, защото мужите по-бедствуват и ся по-губят от жените. П. Берон, БРП, 127. В това време в черко-ва, дето патриката и царя биле на литургия са чул глас отгоре, че скоро ще муж праведний, человек божий, от своего тела да излезе, та да го потърсят и намерят. Т. Влайков, Пр I, 177. — Вие сте добри и мирни ученолюбиви деца и заради това ся уверяваме, че ще ся изучете и станете добродетелни мужие. А. Никопит, УД (превод), 16. Жената му думаше: мужу, недей хули общо сичките жени, но само лошите. И он й думаше: сичките хулим, защо сичките са лоши. X. Йоанович, БООФ (превод), 33. От голямо потемнение завадили са змеюве и думат, че имат жени любовници, и много мужие не смеят да спят под един покров с жените си, за да не ги убие змейо. Р. Попович, X, 47.
МУЖАЙ СЕ пое. Остар. Книж. Дръж се мъжествено, не губи кураж. Тертер (връща се: громко и мрачно): — Ивайло, мужай се, България нека е жива. Ив. Вазов, Съч. XXI, 87. Видя твойте във възраж-данъе болезни; / но мужай ся и крепи ся, лю-безний! П. Р. Славейков, КМ 1876, 56.
— От рус. мужаться.
МУЖГАЛКА ж. Диал. Пързалка, ли-зачка, поледица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МУЖГАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Плъзгам се, пързалям се, хлъзгам се. Пътят много семужга. Н. Геров, РБЯIII, 91.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
