МУДРО1 746 МУДРУВАМ
ние ярости е дело мудраго человека. Й. Сгоя-нович, ДСС (превод), 39. Така и аз, според силата си ся трудих и ся труда не да покажа себе си за нещо, понеже можа и аз да кажа както рече и мудрий Сократ: „това знам, че нищо не знам“, но искам да покажа каквото съм длъжен да принеса за българското просвещение. Ем. Васкидович, ПП (превод), III.
2. Като същ. мудраго. Мъдър човек, мъдрец. Един само ден на едного мудраго чини повече от всичкий живот на неученаго. А. Гранитски, ПР (превод), 45.
МУДРО1 нареч. Остар. Книж. Мъдро. — Иди при Тодор Тодоров, поклони му се и смирено мудро го запитай: — Тодоре, къде остана Тракия? Хр. Ясенов, Събр. пр, 134. Тогази мудро ся согласила хромият да воседни слепа-го, ачи да му казва где да стъпа и тъй невредно преминаха [реката]. П. Берон, РБ, 57.
МУДРО2 нареч. Диал. Тихо, мирно.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МУДРОВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Мъдрувам, мъдърствувам; мудрувам, мудроствувам, мудурсгвувам. Покани [Бакон] съвременните си да мудроват в пълна независимост от всичкий авторитет. Ч, 1870, бр. 1, 20.
МУДРОВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Мъдруване, мъдърствуване; мудрува-ние, мудруване, мудроствуване, мудурству-ване. В таквоз едно положение в каквото ся намираме, предпазливостта е глупост, всяко мудрувание — безумие. П. Р. Славейков, ПХС, 95. Той ще да предиде пред него с дух и сила Илиина, да оубърне серцата на бащите к чадата, а противните в мудрова-нието на праведните: да приготви Господу люди совершени. Н. Рилски, НЗ (превод), 107. Жан Жак Русо, един от най-великите, но тождевременно и най-нещастните описатели,.., ако и да не приемва токо тъй вейте техни мудрования, Жан Жак Русо прославя природата. Ч, 1870, бр. 1, \1. Добри са римските закони и правителственото им устроение е хубаво, но началниците им го развалят и унищожават, понеже не-мат днес онова великодушно и общеполезно мудрование, което са имали древните. Г. Кръстевич, ИБ, 324.
МУДРОГЛУПЕЙШИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Индив. Ирон. Глупав, мудрословес-нейши. Мудроглупейшите и изряднейшите последователи на нашия Сумароков (..) — почтените господа Пърличев, Сапунов, Пискюлиев,.. — сички ще та потеглят, щеш не щеш, на съд пред парнаските богове. Хр. Ботев, Съч. 1929, 61-62.
МУДРОСЛОВЕСНЕЙШЕСГВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. В съчет. с притеж. место-им.: ваше, негово, тяхно, често като обръщение — титла, почетно име на учен, книжовник; мудрословие. На вашето Мудрословес-нейшество раб благопокорнейший бретен
Михайлович. Н. Хилендарец, БНП, 37.
МУДРОСЛОВЕСНЕЙШИ, -а, -о, род.
-шаго, дат. -шому, мн. -ши, прил. Остар. Книж. 1. Титла, почетно приложение към името на учен, на книжовник, философ. Защо аз,.., да не стана министър на българското просвещение и защо аз да не напечетам на фараоново иждивение статистиката на „мудрослове-снейшия и изряднейшия из веех болградских учителей“ Василия Стоянова Жеравченина? Хр. Ботев, Съч. 1929,92-93.
2. Индив. Ирон. Глупав; мудроглупейши. И наистина, погледнете със слепите си очи на главите на нашите мудрословеснейши патки и вие тутакси ще да видите, че по тях отдавна вече са захванале да растат различни литературни зеленчуци. Хр. Ботев, Съч. 1929,115. — За да бъде литературата истинско изражение из премъдрата глупост на д-ра Богорова,.. — са назначава за министър на българското народно просвещение мудрословеснейшият патарок Василий Чола-ков. Хр. Ботев, Съч. 1929,107.
МУДРОСЛОВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. В съчет. с притеж. местоим.: ваше, негово, тяхно — почетно име на учен, книжовник; мудрословеснейшество. В 1867 година аз имах щастие да са опозная с негово мудрословие (тая дума земам из „Македония“) отца Балабанова, когото преди малко време разстриже българския народ. С, 1872, бр. 34, 271.
МУДРОСТ, -тта, мн. -и, ж. Остар. Книж. Мъдрост. Бог создаде и нареди синките неща с безкрайна мудрост. П. Берон, РБ, 80. Страхът господен е началото и основата на всяка добродетел и мудрост. П. Р. Славейков, ПЧ, 71. Минерва, богиня на муд-ростта и дъщеря Юпитерова. Рождението нейно е превисоко и чудесно. Е. Васкидович, ПП (превод), 64. Не да имаме само орудието на науките, но и да го употребиме, отгдето може изи перваго източника да се налее мудрости. Й. Сгоянович, ДСС (превод), 30.
МУДРОСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Мъдърствувам, мъдрувам; мудровам, мудрувам, мудурствувам. Твоето писмо, колкото мя е радостотворило и возвеселило, то ни е возможно никак да го обстоятелне представля и изпиша! Обаче то само казвам: защо и от мене то сущото последова (окончание слова), понеже мудроствувам, каквото мудроствувате и же-лея, каквото желаеш, до соверщителното мое окончание. Н. Хилендарец, СПП, 24.
МУДРОСТВУВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от мудроствувам; мъдруване, мъдърствуване, мудруване, мудурствуване.
МУДРУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Мъдрувам, мъдърствувам; мудровам, мудроствувам, мудурствувам. А за напредо-ка, за улучшение на състоянието на челове-ческия род в тойзи свят, надали имаше ня
