МУТРА ж. Диал. Зора, зазоряване, дрезгавина.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МУДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил.
1. Който се движи, действува, мисли или извършва нещо много бавно, едва-едва; бавен, флегматичен. — Кой човек в Игличево се ползува с доверие пред хората, пред жени-те,.. — Петко Бързата, много е прибързан. Васил Дойчинов, той пък е муден, не е решителен. Кр. Григоров, И, 85. — Аз видях протокола. Значи муден съм бил, а? Значи работата ме влачела, тъй ли? П. Незнакомое, СНП, 97. Йоаким, патриарх всерусий-ски, беше човек упорит, много муден, много недоверчив и същевременно много любопитен. Д. Рачев, СС, 136. Преди да завали сняг, тополчани бяха станали мудни; едва се влачеха по пътищата, обикаляха засетите ниви и скучаеха. К. Петканов, X, 105. Аз заминувах тъкмо по време на коситба и имах случай да изуча твърде потънко това особено и толкова му дно население. Лет., 1876, 121. • Обр. Така протичаше животът — ту весел, ту муден през деня. Д. Спространов, ОП, 139.
2. За походка, глас, работа, движения и под.
— който е неестествено, ненормално бавен; забавен, флегматичен. На Свиленка никак не й се харесваше тоя човек. Нито мудната му походка, нито ехидната му, подигравателна усмивка, нито зеленикавите му, присвити очи. Кр. Григоров, И, 109. Свещеници подеха с муден глас молебен. П. П. Славейков, Сьбр. съч. III, 62. В тая мъчна и мудна работа той нямаше "нигде никого, който да му покаже нечто. Й. Груев, СП (превод), 164. Ние сме, напротив, народ с мудна мисъл, без полет във въображението, хладни по темперамент, съсредоточени сурово в себе си. С. Радев, Худ., 1909, бр. 1,11.
МУДЖАХИДЙНИ мн., ед. (рядко) му-джахидйн, м. В някои мюсюлмански страни, като Афганистан и др. — Въстаник, войник, наемник, борещ се за тържеството на ислямската идея и за самостоятелно развитие на страната си.
— От араб, miicahid 'борец' и din 'вяра'.
МУДНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. У мал. от муден; бавничък. Той е малко му-дничък. Д Мудничко дете. Мудничък глас.
МУДНО нареч. С неестествено, ненормално намалена, забавена скорост, бързина на движенията и под.; много бавно, забавено, флегматично. Писателската суетност му е непозната. [Илия Иванов-Черен] дълго обмисля работите си, пристъпва бавно към изпълнението им, работи мудно. Ив. Богданов, СП, 316. Муткуров приказваше мудно, търсейки думите си. G Радев, ССБ II, 39. Мудно, неохотно той изтръгваше затъващи стъпки от пясъка. Приближаваше се още по-отдалечен. Бл. Димитрова,
Лав., 174. Играта вървеше мудно, някаква умора като че ли сковаваше движенията на играчите и те мързеливо гонеха топката. Ат. Наковски, БС, 148. • Удвоено мудно-мудно. За усилване. По това, как се действу-ваше мудно-мудно, как се пропиляваше скъпо време, личеше, че отсъствуваше за момент деловитият и опитен Раденко Раденков, при когото на крак се разрешаваха въпросите в такива случаи. Б. Обретенов, С, 130.
МУДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на муден. Той [председателят] беше мъчно подвижен, тромав,.. Жените се дразнеха и сега от неговата мудност. Ст. Даскалов, ЕС, 240. Тя [Едит] крачи мълчаливо, като се мъчи да прояви героизъм, но мудността на стъпките и лекото олюляване издават, че едва се държи на краката си. Б. Райнов, НН, 411. Прибираха се в селото с непреодолима мудност на хора, които никога не могат да бъдат близки. Д. Вълев, Ж, 133. Най-главните борси са се отличили в крайни сдържаност и мудност в земания-дава-нията. Бълг., 1902, бр. 524, 2.
МУДРЕЛЮБ м. Остар. Книж. Философ. Отидох пак при моя мудрелюб и му рекох: зер ся не стидите в онова время злощастни да ся називате. БКн, 1859, кн. 10, ч. II, 321. И действително намерих, че под условието малоразумия, не желаем никак счастлив да съм. Това нещо предложих на мудролюбите (философите) и они са на моето мнение. БКн, 1859, кн. 10, ч. И, 321-322.
МУДРЕЦ, мн. мудрецй, м. Остар. Книж. Мъдрец. Бог обича да помага на оно-гози, който си помага, казал един старо-временен мудрец. Пч, 1871, кн. 4, 62. — Защо е тоа идеал за недостигаемо совершенство, неизпълнени планове?.. Когато само да потеглиш това нещо (сочи в лицето си с пи-щол) и мудрецът става глупец,.., честният — лъжец? Н. Бончев, Р (превод), 95. В предната одая имаше сякаква покъщнина, а другата,.., беше по-утребена и повече приличаше на къща, в която живее мудрец и художник — ваятел, нежели на постница. Е. Мутева, РБЦ (превод), 80. Читателю, какво мислиш: Мойсей жалувал ли ся задето е напуснал египетските мудрецй, когато Бог сам го е поучавал? ИЗ 18/7, 126.
МУДРИЙ, -ая, -ое, род. мудраго, мн. -ии, прил. Остар. Книж. 1. Мъдър. — Помислете, тате, ако го пуснете няколко време да се помъчи, неще ли той да се превърне и да се изпрати? Или в това училище на теглото ще да си остане с£ безпътен и тогава — тежко си на оня баща, който загуби високий и мудрий съвет по своето не-марение! Н. Бончев, Р, (превод), 8. Сродници го често смущаваха, / на просяци, що всегда слугува. / .. / Но на това нищелюбец мудрий / думаше им: „Оу! Що сте безумни, / еоа Христос сам не слугуваше / оученикам и ноги миеше.“ К. Огнянович, ЖА, 17. Утеше
