един муаджирин (разбира се, българин) от Княжеството заплашвал един директор в къщата му. М, 1883, бр. 508, 2.
МУ А Л ЕБИ, -та, ср. Индив. Мал еби. Старите турци бяха гости на нашата земя. Те обичаха пилаф, шербет, муалеби, дебели сенки,.. Техните потомци сега запрятат ръкави. А. Каралийчев, С, 54. По радиото предават източни народни песни. Глас на млада жена — чувствен и сладък като муалеби. А. Каралийчев, С, 28.
МУ А Л ИМ м. Остар и диал. Учител.
— А помощникът ви добър ли е, господин Тевфиков? — попита началникът на училището и изгледа ту единия, ту другия.
— Той не е мой помощник — изчерви се Хю-сеин, — той Делчев, мой... муалим... учител/. П. Япов, ГД, 61.
— Typ. muallim.
МУАР м. Диал. Плевелът лепка; кущря-ва, лепешка, кощеник.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МУ АРИФ м. Истор. Мюезин или дервиш, който съобщава при богослужение имената на починалите лица. Ползата от това царско ираде е, освен че училищата си останаха народни, както що си бяха, но българските учители се отърваха от неприятности да държат изпит пред муари-фа и да разходват по 10-15 лири за една диплома. Бълг., 1902, бр. 466, 2.
— Typ. muamf.
МУАСАНИТ м. Минер. Твърд като диамант минерал от метеоритен произход. Муа-санитът се отличава с металния си блясък и има синкав, зелен или даже лилав оттенък. ВН, 1960, бр. 2860, 4. Природата е създала и друг минерал, който може да се съревновава с диаманта по твърдост. Това е муасанитът. Той е бил открит преди около петдесет години в Аризона сред остатъците на един метеорит и е бил наречен на името на учения, който го открил
— Муасан. ВН, 1960, бр. 2860, 4.
— От фр. собств.
МУБАШЙР м. 1. Истор. В Османската държава — специален емисар, обикн. изпратен от столицата. Учен самоковец бил писал от Истанбул до един от неговите приятели, че скоро царски мубашири щели да пристигнат в Самоков, за да отведат блудният Дели Матея на заточение в някой далечен манастир. А. Христофоров, А, 277.
2. Индив. Съпровождан, съпроводител.
— Хайде, карайте вляво! — рече им пребледнелият юзбашия. Мубаширите подкараха конете от двете страни на навъсения пленник. А. Христофоров, А, 307. Босоноги момчета замерваха владиката с камъни и мубаширите пришпориха конете към неговото муле, за да предпазват духовника с телата си. А. Христофоров, А, 306. — И берат ще ви издействувам — .., — и двама мубашири ще ви дам, та с тях да си вървите и с тях оа пристигнете, зер знае ли човек какво може да му се случи в нощта? А. Христофоров, А, 26о.
— Тур. шиЬа8.ч1Г 'надзирател, възпитател'.
МУБАШИРИН м. Простонар. Муба-шир. — Сетне го дигнаха и право в конака на каймакамина го откараха, зер мубаши-рин бил дошъл от Истанбул пак на заточение да го води. А. Христофоров, А, 341.
МУБАШИРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е на мубашир. Аз от днес протестирам против него, щото неплащанието на всичките ми загуби и повреди,.., както и пътните и мубаширските разноски,.., да принадлежат на него. С. Попов и др., ТБП, 53.
МУВЛБТ м. Диал. Срок, отсрочка; мух-лет. Екимина, като не знаял как да му помогне, рекъл на царя: „Ще те излекувам, ама да ми дадеш му влет 40 дена.“ СГ, 1984, кн. 1, 393. Откоа му и показале мажот и жената на име на цар Соломона, кай сет тийе, що биле много верни,.. Соломон му зел мувлет неколко дни, за да и опита и да види дали сет толко верни, како що му и докажу оле мезличот. Нар. прик., СбНУ XV, 98. Димитър тогай казуе: / — Сегмене, млади левене, / са че у църкви да идем, / като се върнем из църкви, / сас вас заедно че да йидем! /.. / Тогай му мувлет дадоа, / и си отиде Димитър, / турци сас него ойдоа. Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 443. Че ти дадем мувлет четирийсе дена, / да разбиеш тая планина. Нар. пес., СбНУ I, 138.
МУГБРИЦА ж. Диал. Могила, тумба, чука, чукара. Най-многобройни са могилите. Това са малки изкуствени височинки,.., които на повече места се наричат могили, но някъде те са известни и с имената: ючки, чуки, чука-ри, мугерици, тумби и др. БР, 1931, кн.8,2оЗ.
МУГЕРИЧКА ж. Диал. У мал. от мугери-ца; могилка, тумбичка, чукарка. Мугеричка сред полето.
МУГЛАЛИЯ, мн. -йи, м. Нежел. Мугле-нец. По едно време прихлопа кон и на къшла-та се изтърси Саньо Хаджи Бекиров — Пер-чемлият. Той беше муглалия, свои овце нямаше, ала беше палаво, диво, сербезлък продаваше и с това си вадеше хляба. Н. Хайтов, ДР, 83.
МУГЛЕНЕЦ, мн. -нци, м. Мъж, който е роден или живее в с. Мугла, Смолянско. Познавам един мугленец. II Само мн. Лица, които са родени или живеят в с. Мугла, Смолянско.
МУГЛЕНКА ж. Жена или девойка, която е родена или живее в с. Мугла, Смолянско.
МУГЛЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от или на с. Мугла, Смолянско. Имаше и муг-ленски овце близо до нашите. Всички се натискаха за паша. Н. Хайтов, ДР, 83. Муглен-ски къщи.
