743 МУАДЖЙРИН
6. В съчет. с членувано същ. в мн. За изразяване на пълнотата, целостта на назования от съществителното обект. В събота се стягали, приготовлявали, насам-натам и в неделя — сватба! Проточила се една церемония — със зурлите му, с тъпаните му, с играчите му, а булката — света вода нена-пита — мъдри се, мъдри. Чудомир, Избр. пр, 158. Кольо подава поводите на Георги, покатерва се на камиона и оглежда мебелите. То канапетата му, то масите му, то столовете му, шкафчетата. Г. Узунов, HP, 38. Годеничеството следвало своя нормален ход и вече било на път да премине в по-висш стадий, т.е. в граждански брак с всичките му там документи, подписи и печати. П. Незна-комов, СМ, 25. Хем какъв парк. С алейките му,.., цветенцата му — да ти е драго да минеш през него. Сг, 1959, бр. 695,2.
7. В съчет. със светиня, господство. Неодобр. Обикн. за изразяване на някакво неласкаво отношение към личността с това звание (име). Когато и учениците, и преподавателите биле в клас, господство му се вмъкнал незабелязано в Семинарията, още по-незабелязано влязъл в класовете и почнал да прибира учебниците от чиновете. Бълг., 1902, бр. 448, 2. Отец Иван бе ревностен пастир / на заблудените миряни. / И учеше ги той: „Живейте в мир, /..“ / Така светиня му говореше, обаче / сам той живееше no-другояче. Хр. Радевски, Б, 57-58. — Да пиеш тая неделя еди-какво — казва владиката.. Онова, що ми го чете, да не го по-местяш във вестника за сряда — заповядва светиня му. НБ, 1876, бр. 51-52, 200.
8. Грубо. За усилване на изразяваното отношение, настроение в ругатня, псувня, хула и под.
— Защо ви чудят думите ми, нима мислите, че господарите имат голяма полза от разорението на Видинско? „Така е, мамка му!“ — вече ясно си рекоха хората напреде. В. Мутафчиева, ЛCB I, 448. Цанко се влачеше подире ..
— Ей, Илийка, няма да се оправиш, мама му стара — говореше той. — Ей, шантаво време, ей! Н. Антонов, ВОМ, 148. — Та той [Деян] и с двайсет хиляди не може да ти плати работата, кучето му! — каза със страст Фиката и плюна. Казакът кимна с глава. Г. Карасла-вов, СИ, 112. — Този е тютюноработникът Никола Петев. Тази е гимназистката Таня, а войникът е... забравих му името — кучето му мръсно. От артилерийския полк е. X. Русев,
МУ3 и (удължено) му-у-у междум. За на-подобяване на мучене на крава, бивол и под. Наместо да й се отворит вратата, чула от дома си кравин глас: „муу у!“ — майка й наистина се сторила крава! СбКШ, 48.
МУАБЕТ м. Простонар. Мухабет. Обичат да си правят муабет вечер на чашка.
— Други форми: мохабйт, моаб&т.
МУАБЕТЙСВАМ, -аш, несв. непрех. Простонар. Разговарям, мухабетисвам.
МУАБЕТЙСВАМ СЕ несв., непрех. Простонар. Разговарям се, мухабетисвам се. Откоа се зо-равуале и се муабутисвале, го парашал сиро-майо старийо, заошто се толку чешми и кой йет той. Нар. прик., СбНУ XV, 104.
МУАБЕТЧЕ, мн. -та, ср. Простонар. Умал. от муабет. Останах на муабетче с приятели.
МУАВИН м. Истор. 1. В Османската държава — заместник на валията и на мю-тесарифа; муавинин. Сега ся изпращат от Цариград министърът на полицията, бив-ший муавин на Мидхад паша и хаджи Йо-ванче Пенчевич да изпитат работата. АНГ I, 131. Отдясно застанаха муавинът, мютесарифът и мюфтията. П. Япов, ГД, 169. Не се въвождат пред съд мютесарифи-те муавините (помощниците на валиите и на мютесарифите),.. и върховните верозаконни и духовни сановници, ако не са заповяда за тяхното въвождане под съд от великия везир. ДЗОИ I (превод), 74-75. Административното, финансовото, политическото и полицейското управление на Вилаета е въверено на един валия или главен управител,., за вършение работите, дадени му са: муавин (помощник), дефтергар (директор на финансите). Лет., 1871, 88.
2. Писар, деловодител. В сяко отделение са определяват петмина деловодители (муави-ни), и петмина подписари (мюлезими), избираеми измежду писарите от различните държавни писалища и измежду други, които имат изисканата способност. ДЗОИ I, (превод), 71.
— От араб. през тур. тиауш.
МУАВИНИН, мн. муавйни, м. Остар. Муавин. Аз стъпих в определената за това стая и видях през себе си познатия Фахри бей, началник на Бейолу, после Селим паша, който беше кокошничав и пашовия муавинин, чието име не помня. Св. Миларов, СЦТ, 36.
МУАВЙНСГВО, мн. -а, ср. Истор. В Османската държава — служба на муавин. Друго, още по-голямо благодеяние,.., е вопросът за училищата, който е такъв също плод на турските реформи и преобразования, каквито са и даноците;..; и шпионството, и муа-винството. Хр. Ботев, Съч. 1929, 285.
МУАДЖЙР м. Остар. Мухаджир. Редом с тия новини „Вести“ не пропуща да води голямата политика: „Да се омекоти атмосферата чрез вдигане на военното положение в Македония! Да се даде пълна политическа амнистия! Да се прекрати заселването на муаджири във вилаетите.“ Хр. Бръзицов, НЦ, 322-323. Низ улиците тесни пълни със сенки / на Искюдар, потънал в пек и мир / възпре ни беден продавач на дренки: / Купете, моля, аз съм муаджир. К. Величсков, ПССъч. II, 130.
— Друга форма: м а д ж й р.
МУАДЖЙРИН м. Простонар. Мухад-жирин, мухаджир, муаджир. Разказват, че
