МУ1 742
и чорбаджии. В. Пундев, СбПер п II, 187-188. А видел как Горан бе сбъхтан, Зелен-гора/се хвърли чак от връх окопа, да мети / за верний си другар и хласка, и върти / с топора си. /.. / За верний си другар той с него полетя / да мети сега, и там, замахнал извъртя / и пъргавий феллах по темето халоса. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 234.
— От рус. мстить.
МУ*.Вж. ТОЙ И ТО.
МУ2 частица. Разг. 1. В съчет. с гл. като мисля, гледам и под., обикн. в пов. За изразяване на пренебрежение към обекта на глаголното действие. —Дамяне, стига си му мислил! Най-хубавото на този свят е, човек да си похапне и да си посръбне. Дамян погледна ухилената Джена, неволно дигна пълната чаша и погълна едра глътка. К. Петканов, ДЧ, 179. — Няма какво много да му мислиш, нали взех чужда вълна? Ще я извлача, изпреда и ето откъде ще купим малко брашно. Г. Белев, ПЕМ, 134. — Осигурих ли апартамента? Кой даде парите за колата? Всичко аз! А той, творецът, рисува. И сега, заради една нищо и никаква жена... Поне да беше хубава... — Плюй му!
— каза старецът. — Не заслужава. В. Да-невски, Пл, 1979, кн. 8, 95. — Хванц се на хорото, земляк! Не му мисли! Й. Йовков, Разк. I, 44. — Че оставете тъмното, него кой му гледа, — ами резил пред сърбите станахме. Ал. Константинов, БГ, 24.
2. За изразяване на пълнота, наситеност, висока степен и значимост на действието, изразявано от глагола. — От мене чакай най-малко петдесет гласа — рече попът. — Кой те знае, онзи ден му дръпна една комунистическа проповед в черквата против богатството... ами... К. Калчев, ЖП, 30. — Поне да бяхме се понапили! Така и така съм вътре, ами дай да му ударим още една бутилка! П. Вежинов, ВР, 105. — Беше тя вече! Хайде, пане, да му цукнем за здраве сега. П. Тодоров, Събр. пр II, 386. Девойката скочи,.. Тя се провикна: — Да му друснем едно хорце. Д. Спространов, С, 245.
3. За усилване на увещанието, клетвата, заканата, съжалението и под. Чорбаджи Въ-льо сумтеше недоволен от себе си. Тю, да му се не види! Защо няма един хубав креват. Г. Караславов, Избр. съч. II, 283. След като утихна шумът, Трифон отново се обърна към Людмила. — Ама мисли му! — закани й се той с пръст. — Който пилее по вятъра народната пара, на съд отива! А. Гуляшки, СВ, 315. — Каква е тая бяла върволица в ливадите?.. Уф, да му се невидяло
— патките. П. Росен, ВПШ, 28. Дядо Станко: (занича къде низината, откъдето отвреме навреме прелита сподавен кучи лай, смесен със звънтението на овчи звънци). — Тука са още, — песите му синове. Ц. Церковски, ТЗ, 166. Опустял му имотът, кога не му е животът. Послов.
4. За усилване — като съставна част на фра-зеологизми, означаващи одобрение или неодобрение на даденото действие, обстоятелство или положение. — Хайде! — облещи се още веднъж и по същия начин артистът. — Какъв геолог ще ми ставаш, ако не пиеш? Аз имам един приятел геолог,., тури му пепел. Д. Цончев, ЛМ, 110. — Всички чакаме — отвърна философски Жеката. Чакаме да дойдат вентилатори да ни проветрят. Чакаме да дойдат някои приятели да се видим. Чакане му е майката, колега... Ст. Поптонев, НСС, 106. Луди пари натрупаха котленските чорбаджии, вдигнаха къщи като сараи, живееха — здраве му речи.
В. Мутафчиева, ЛCB I, 180. Дядо ти Янаки е такъв специалист по историята — ешът му няма. Завели миналата седмица група ученици-екскурзианти — изпокапали от смях момчетата. П. Незнакомов, СНП, 49.
5. В съчет. с членувано прил. пустият, пустата и следв. същ. или с членувано същ. а) За изразяване на задоволство, радост, одобрение, удивление от лицето или предмета, назован със съществителното. Но и пустата му Станка, изгора ли е, изгора. Досеща тя кой кърши хоро до нея, върти черни дяволити очи и като че ли на цяло село иска да каже: На, вижте го, /пози е той, моят изгорник. Ц. Церковски, Съч. 1-, 258. Паунецо,.., идва веднъж да слуша свирачите, послуща, послуша,.., па рече: „Бре, пискуня му!“ И. Радичков, СР, 81. Пустият му охридчанин, никой не можеше да предвиди, че в него са се криели такива търговски заложби. Д. Спространов, С, 223. Всички гледаха вълка,.. — Пустият му Калин, как го улови! Й. Йовков, В АХ, 12 6. Но каква величава, каква живописна, каква хубава е пустата му искърска клисура! Ив. Вазов, Съч. XVII, 37. — Пък хубаво приказва, пустият му Станкул. Ст. Марков, ДБ, 451. Посмръщи се агрономът, наведе се, прочете картончето с надписа върху набу-чената летвичка, че като прихна... Бре, смее се пустият му човек, просто ще се задуши от смях. О. Василев, СбСт, 28. Каква е хубава пустата му Ивана, б) За изразяване на неудоволствие от някого или нещо, неодобрение на лице или предмет, назован със съществителното. Имам и една поразена комшийка, проклетата му вещица! Щръкват й ушите кат на копой, като подуши нещо гълчава вкъщи! Г, 1863, бр. 6, 46. — А бе, на пет села млякото събира, разбойникът му и кое платил наполовина, кое и не платил — кара се с хората, хока ги като кучета. Г. Караславов, Избр. съч. II, 168-169. В това време откъм хармана на съседите излая в полудрямка черното им куче. Гроздана се сепна. Пустата му мърша!... Усети ме!... К. Калчев, ЖП, 154. Ама пустият му Пловдив! Огън да му гори и тепетата, и гъркините. Чудомир, Йзбр. пр, 75. Пустият му кон избяга.
