МРЯНКА 741 МСТЯ
2. Понякога в съчет. с едър и под. За животни и др. — който е охранен, едър със загладени форми. — За воловцете ти думаха: като мрени са. А. Каралийчев, СР, 61.
— Пък то едно ягне! Като мряна едро и шарено, шарено! Ил. Волен, БХ, 86. Как съм косил не зная, но когато се обърнах да видя другите, останах смаян — навлязъл съм в златна нива, по-висока от мене. Едни класове едри като мряна риба. К. Петка-нов, СВ, 108. 3. В съчет. с кърша се, играя, мятам се и под. — живо, пъргаво и красиво, като разкривам хубавите си форми (играя и под.). Играят Рада и Ирена, / играят живо като мрени. Ас. Босев, ВМД, 38.
— Царска войска е, конница... — Конете им играят като мрени риби, а копията блестят ли, блестят! Ст. Загорчинов, ДП, 233-234. Турне заспа като вакло ягне—/на девойче сън му не дохожда, /най са мета като мряна риба. Нар. пес., СбНУ XILIV, 39. „Той Домакинът] се носи и подноси като мряна риба по дълбини, като сокол по вишини.“ Ил. Блъсков, С, 18. Като мряна момата се преметна —/и скочи. К. Христов, Избр. ст, 212.
МРЯНКА, мн. мренки, ж. 1. Умал. от мряна; мреница1, мреничка. В реката се въдят лъскави мренки, чиито гърбове в сенчестите места са сивочерни, а в по-слънче-вите имат ръждивокафяв цвят. Кр. Григоров, ОНУ, 176. Червеят лежи на дъното и едва шава. Мрянката е лакома, но все пак пази се, оглежда стръвта, колебае се. Ем. Станев, ЯГ, 14. —Дай още съчки и виж къде са лютите чушки — нареждаше бъчва-рят, като обръщаше в тигана зачервените от едната страна мренки и често надуваше плоската. Ем. Станев, ИК III и I., 409-410. — Шаране имаше, но те бяха като за него доста соленички — (скъпи), той се задоволи и с половина окица дребни мрянки. Ил. Блъсков, TCP, 5. • Нар.-поет. Само в съчет.: Мрянка риба. — Стори щем се мренка риба, /вода ще премина. /— Бре върни се, лудо младо, / бре навърнало се. Нар. пес., СбВСгТ, 714. Иотговаре малка мома: /— Хой та тебе, малко момче, / яз ще стана мрянка риба, / ще преплувам ряка дълбока / и пак със тебе ше дода. Нар. пес., СбНУ X, 7.
2. Прен. Разг. Епитет за хубава бяла и стройна девойка или жена. — Ле хубава, мрянка. Вътъо е готов за нея в жарава да стъпи. 3. Сребров, Избр. разк., 23. — Тази е моята годеница, бива ли я? — Игуменът му намигна: — Къде ги намираш такива мренки? А. Карал ийчев, НЗ, 115.
О Като мрянка. Разг. 1. Обикн. за жена или женско животно — който е строен и красив с бяла кожа. 2. Обикн. за домашни животни
— който е едър, охранен, със загладени форми и лъскав косъм. — Имаш юница като мрянка. Все в чуждите ливади я пасете, все я завирате по охранителното. Кр. Григоров, ТГ, 121. — Пред очите ми, цел двор с пилета, идат хората с кошници, вземат си ги все еднакви, хубави пилета, и люцерната им, и водата, абе нагласено!.. И оборите им, коне — да ти е мило да ги гледаш — като мренки. Ст. Даскалов, БМ, 23. Телетата на Христака личаха между телетата на другите гледачи.. В гърбовете бяха широки като мренки; козината им лъщи като коприна. Ил. Волен, МДС, 202.
— Бабичко, ела виж, какво чудо е родил тая година Трапа! — и той метна класове, едри като мренки. Ил. Волен, ДД, 142.
МСТЕНЕ ср. Остар. Книж. Отмъщаване, мъстене.
МСГЙТЕЛ, -ят, -я, зват. -ю, м. Остар. Книж. Отмъстител, мъстител. Когато евреите бяха под властта на филистимляните и са притесняваха от тях; роди са Сампсон — бъоъщият мстител на израилските врагове.
Н. Михайловски, ССИ (превод), 46. — Недей ги слуша ти, мстителю небесный!.. Виновен ли си ти, когато твоят мор, глад, потоп пое-да праведника заедно със злодея? Н. Бончев, Р (превод), 54. Лоши хора; груб народ ни наричат: / грабители и мстители, какви не? ГГ. Р. Славейков, Ост, 1879, бр. 2,1.
— Рус. мститель.
МСТИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Отмъстителен. Мит-хад паша,мстителният и жесток / бивши русенски валия, е велик везир. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 86. През дверите на светло утро се издигаше грамаден щит: разтопено, кърваво слънце изгряваше отново, страшно и мстително. Н. Райнов, КЦ, 75. Той [българският народ] е мирен и търпелив,..; но затова пък напротив, е мстителен и жесток даже. П. Р. Славейков, ПХС, 17. Той [бог Мойсеев] е страшен, гневен, мстителен. ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 80.
— От рус. мстительный.
МСТИТЕЛНО СГ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отмъстителност. Той даже обмисляше и средствата за унищожението му и неговата мстителност се спря върху най-жестокото. Ив. Вазов, СбНУ П, 4. Тиверий бил твърде подозрителен и наклонен към мстителност. Н. Михайловвски, РВИ (превод), 269.
— Рус. мстительность.
МСТЯ, мстиш, мин. св. мстих, несв., непрех. Остар. Книж. Отмъщавам, мъстя. Метеше невидим Господар на нехвели дан-ници — и язви пращаше на лениви раби; че и цар, и боляри, и народ — от закон и повеля бяха отстъпили. Н. Райнов, КЦ, 71. — Чуй ме, трижди страшний Боже, дето цариш на месеца, мстиш и съдиш над звездите.. — Тука падам на колене. Н. Бончев, Р (превод), 100. Ходял е [българинът] по сборове и по седенки, по шлаки и по черковища — и щом варваринът е погазвал огнището му,.., хващал е бащина сабя, братова пушка и с „дружина вярна и сговорна“ отивал е в Стара планина да мети за обиди от турци
