МРЯЗГАВИНА ж. Диал. Дрезгавина, мъгливост. Вече беше съвсем тъмно; луната изгряваше късно, а звездната мрязгави-на rie можеше да надделее катранения мрак в клисурата. X. Русев, ПЗ, 10.
МРЯМОР м. Остар. и диал. Мрамор, мермер. Груда твърде често се ползува от мотиви из народната поезия. Но само мотиви — мрямора, на който дяла образите т своето вдъхновение. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 29. От камънето по-известни са: варовитият камък, гранит, кремък, порфир, мрямор и dp. С. Бобчев, ПОС (превод), 22. Най-хубавите девойки от Гърция биле за покази на Скопаса и Пракситела, кога те са обезсмъртили с мряморите си, които са представяли майката на любовта в сичката светликавост на нейната хубост. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 31.
МРЯМОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. и диал. Мраморен, мермерен. Равнината беше окръжена от една мряморна ограда, от петдесет нозе височина. Ив. Ад-женов, ВК (превод), 6. Най-чудните различ-ности, най-дивото нагласене поразяват едно по друго изчудений поглед,..; тии вечни ледове, натрупани от вековете, тез мрямор ни пещери. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2,
17-18. Под дългата тая стряха, близо до един мряморен паметник, стоят двама странни чужденци. Ил. Блъсков, ИС, 51-52. Обикна ме живота — и ме сам / на волята си първожрец направи, / и възвиси ме той и ме постави/пред мряморний олтар на своя храм. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 137.
МРЯН, мрянът, мряна, мн. MpèHH, м. Нар.-поет. Мъжка мряна. Че се сторим мрена риба, /../ — Айде, айде, мала моме! / Че се створим мрян по воду, / че да ванем мрену рибу. Нар. пес., СбНУ XI, 14.
МРЯНА, мн. MpèHH, ж. 1. Едра речна риба от сем. шаранови със странично сплеснато тяло, люспест сребрист корем и четири мустачки край устата. Barbus. Под корените им [на върбите], които висяха над водата като куп от конски гриви, пладнуваха мустакатите сиви сомове, брадатите сребро-люспести мрени. Ц. Гинчев, ГК, 17-18. Реката плискаше в бреговете, а нашите кошчета, пълни с мряна, висяха окачени над главите ни. Ем. Станев, ЯГ, 89. Докато дойде време работниците да почнат работа в разсадника, той [бай Младен] вече напълваше кошницата с мрени, кленове и понякога със сомчета. Д. Калфов, КР, 47. Те [рачетата Мамарци] представляват главна-та храна на пъстървите и мрените. П. Де-лирадев, В, 170. • Нар.-поет. Само в съчет.: Мряна риба; риба мряна. — В един вир на-барах мряна риба, едра като ушите на ралото. К. Петканов, СВ, 18. — Хай та тебе, чужди юнак, / немай грижа за мен, / аз ще стана мрена риба. / Вода ще преплавам. Нар. пес., СбВСтТ, 591. „Как бя сладка мо-мян китка, / като бял мед по Илиндян, /.. / мряна риба по Никулдян.“ Нар. пес., СбНУ XLVII, 131. Още Вуте рече-недорече, / Яна скочи у Искъро вече. / И заплива като риба-мрена, /бързо вода направи на пена, /и изскочи срещу в каменака, / па прегърна Вуте със кривака... Елин Пелин, Съч. V, 121-122.
2. Зоол. Род риби от сем. шаранови, обикн. живеещи в бързотечащи или дълбоки бистри води на реки и езера. Barbus. И все пак между сладководните риби има пътешественици. По мнението на редица учени най-далечни придвижвания предприемат скобарът и мряната. П. Коларов, РП, 40. В това езеро живеят най-разнообразни видове риби: сом, шаран, мряна, щуки и др. ПН, 1935, кн. 8-9,125.
3. Само в съчет.: Мряна риба. Нар.-поет. Епитет за хубава, бяла и стройна девойка или жена. Море Радо, бяла Радо, / мряна рибо, пиле крехко пиле! К. Христов, СК, 43. Момиче, момиче, / де гиди мряна рибо. Л. Каравелов, Съч. II, 41. Момиче, момиче, / гиди мряна рибо, / не стой срещу мене, душо, /изгорях за тебе! Нар. пес., СбНУ XLVI, 49.
◇ Балканска <черна> мряна. Неголяма мряна (с тегло до 300 грама), с тъмнопетнист гръб, разпространена в горните и средните течения на нашите реки. Barbus mendionalis petenyi. Река Искър от Самоков нагоре. Тук се събраха следните видове риби: 1. балканска (черна) мряна; 2. клен; 3. лещанка. Пр, 1953, кн. 6, 50. Самотният се поогледа плахо настрани, после се ухили и — преметна зад гърба си една голяма черна мряна, от най-еорите каквито съм виждал. Д. Калфов, КР, 12. У нас обаче рибата тамалус вулгарис досега не е установена, а вместо нея по същите места е разпространена широко черната балканска мряна. Б. Русев, ЖНР, 39. Бяла (дунавска, речна) мряна. Много едра мряна (с тегло до 5 кг), която е с вретеновидно тяло, бледосив гръб и белезникав корем, разпространена в р. Дунав и във всички български реки. Barbus barbus barbus. Третата основна зона, наречена зона на бялата мряна, съвпада със средното течение на реките. Б. Русев, ЖНг, 39-40. Сега той [бай Младен] почваше да изтегля най-едрите кленове. А когато се стъмне-ше, залагаше едрите въдици за сом и за едра бяла мряна. Д. Калфов, КР, 48. Маришка мряна. Вид мряна, г>азпространена предимно в реките на Южна България. Barbus cyclotepis. По-голямата част от мрените, които се ловят в реките Марица, Места, Струма и техните притоци, представляват един наш, чисто български вид риба — маришката мряна. ЛP, 1971, бр. 5, 14.
> Като мряна <риба>. Разг. 1. За жена, част от тялото на жена — който е строен и красив, с хубави форми и бяла кожа. — Казвам ти, едни крака — като мрени, а задникът ù като любеничка. А как целува! Д. Кисьов, щ, 152. — Гога, Митра е дребна, но е като мряна риба! К. Петканов, ОБ, 157.
