МРЪЧКАВ 739 МРЯЗГАВ
лаки.. погледнр към овцете.., нещо мръхтяха на поляната. И. Йовков, ЧКГ, 66.
МРЪЧКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Мръсен, изцапан, мърляв. Връща се всяка вечер мръчкав от улицата.
2. Прен. За време, ден — облачен, неясен. Времето е нещо мръчкаво. СбНУ XLII, 268.
МРЪЧКАВО нареч. Диал. 1. Мръсно, зацапано, мърляво. Работеше мръчкаво.
2. По неясен, замъглен начин; мъгляво. А Янка,.., преносяше са в блажени възхищения, които мръчкаво осеняваше облака на горчивите възпоминания. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 72.
МРЪЧКАМ, -аш, несв., прех. Диал.
1. Цапам, изцапвам. Мръчкам лицето си.
2. Заличавам, зацапвам нещо написано. Писал, па мръчкал. СбНУ XLII, 268. // Пиша нечетливо, с много задрасквания и петна по листа. Мръчка нещо в тетрадката си. мръчкам се страд.
МРЪЧКАНЕ Диал. Отгл. същ. от мръчкам и от мръчкам се.
МРЪЧКУЛА ж. Диал. Смръчкова гъба, смръчкула, бучка2. Гъбите умело се крият в еднородни по цвят растителни площи: .. мръчкулата, тая най-ранна пролетна гъба, до изровен бряг или край едва подаващ се в тревата корен на смърч-гигант. А. Христофоров, О, 88.
МРЫЦЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мръщя и от мръщя се. От силния спирт гърлото му изгаряше, но той с мръщене и потрепване преодоляваше това. М. Кремен, СС, 120-121. От много честото мръщене при всяка глътка ракия то [лицето му] преждевременно бе издълбано от бръчки. Т. Харманд-жиев, КЕД, 53. Това разпределение предизвика недоволство в бараката № 14 и мръщене по някои чела. Ив. Вазов, Сьч. XII, 90.
МРЫЦИНА ж. Остар. Гримаса при мръщене. Уверяват, че пятната, които на поетите ся видят очи, нос и уста на. мясеца,.., тий ся сянката от големите месячни години и долини,.., а най-вероятно е, че тия пятна ся мръщините на дядо Месяц. ЦВ, 1856, бр. 260,
15.
МРЪЩЯ, -иш, мин. св. мръщйх, несв., прех. В съчет. с лице, чело, вежди и под. Свивам, сбръчквам (лице, чело, вежди и под.) в израз на недоволство; въся, навъс-вам, чумеря. — Да живееш в село, значи да станеш пияница, — каза той като мръщеше лице и цъкаше с усгпнц. — Уф, че люта била... Същи спирт... Й. Йовков, АМГ, 73. Игнат, свил устни, мръщеше вежди и поклащаше замислено глава: — Изведнъж не мога да ти кажа. М. Грубешлиева, ГР, 96. Ангорският котарак,.., наблюдаваше със зажумели очи господаря си, мръщеше червеното си носле и отвреме навреме потупваше сърдито с опашката си по килима. А. Гуляшки, Л, 143-144. Лейтенантът закрачи от единия край на каютата до другия, приказваше си нещо сам и мръщеше чело. Д. Добревски, БКН, 176. мръщя се страд. МРЪЩЯ СЕ несв., непрех. 1. Изразявам обикн. недоволство като свивам, сбръчквам лице, чело, вежди и др.; въся се, навъсвам се, чумеря се, муся се, цупя се. Колкото повече се вгледваше в листата, толкова повече се мръщеше и толкова по-усетно се изразяваше недоволството му. Т. Влайков, Сьч. Ш, 250. Синовете се превиваха от смях, като гледаха как майка им ту се мръщи и свива хлътналата си беззъба уста, ту се смее с очите, защото дяволит беше този кючюк Стефан и човек не можеше да му се сърди! Сг. Дичев, ЗС
1. 391. Една муха дохождаше и кацаше на носа му, той се мръщеше и махаше с шепа, за да я улови. Й. Йовков, ПГ, 84. Тънко поцукваха петгодишна ракия и всеки по своему с наслада се мръщеше от огнената й лютивина. Т. Хар-манджиев, КЕД, 53.
2. Прен. Разг. Не харесвам някого или нещо, не съм доволен от някого или от нещо. Но на домакините не се харесваше такава чистачка, която час по час кърми бебето и работата се протака. Мръщеха й се. М. Грубешлиева, ПП, 96. Старите немци май се мръщят на неговата жизнерадост. П. П. Славейков, Събр. съч., 94.
3. Прен. Разг. Сърдя се, нервирам се, дразня се. — Татко винаги се мръщи, като види някой да ме изпраща. Ст. Христозова, ДТСВ, 83. Той [Янко] беше дошъл при другаря си за помирение с такава важна новина, а Симо продължаваше да му се мръщи и перчи. Ем. Коралов, ДП, 20. От време на време извръщаше глава към хорото и гледаше как Златка и Пейчо играят един до друг. Той се мръщеше, а те не го и забелязваха. К. Петканов, П, 63. Мурад,.., й падна на сърце и тя, въпреки повеленията на закона, му откри лицето си. Джалил започна да се досеща, започна да се мръщи и да хока без присъда Мурада. Й. Йовков, ЖС, 172-173. • Обр. Там дето гора отсъствува, мръщят се страшни скали, напластени хоризон-тално една въз друга. Ив. Вазов, Съч. XVII, 62-63. От три дни вееше горняка пак студен / и с облаци покрит се мръщеше Балкана, / изпращайки с тътнеж към пролетта закана. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 189. От пътя на смъртта се връщаш / за нова жертва и любов, / но ядно се животът мръщи / на твоя златоструен зов! Т. Траянов, П, 33.
4. Прен. За време, небе и под. — ставам облачен, дъждовен; навъсвам се, въся се. Разсърдена, че дала няколко дена хубаво време, Марта сега не преставаше да се мръщи. Ал. Константинов, Сьч. I, 258. Небето се мръщи и слънцето слабне / и въздухът става суров. Хр. Ра-девски, Избр. пр И, 9. • Обр. От север се мръщят мъглите. Ив. Вазов, Сьч. XXVIII, 160.
МРЯЗГАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За време — дрезгав2, мъглив, неясен.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
