МРЪСТЕНЕ 738 МРЪХТЯ
стори, освен да крие тази мръсотия — грехът. У, 1871, бр. 19, 303.
О Правя (направя) мръсотия (мръсотии)
някому. Разг. Съзнателно създавам големи неприятности, мизерии на някого, правя мръсно някому. — Да не си ме тласкала още веднъж към такива работи, че дяволи ще те вземат... Чу ли? Казах, че на улицата ще умра и мръсотия няма да направя! Д. Немиров, БЛ, 34. — Ами трябва да следиш какво говорят, какво вършат работниците. Ние живеем в изключителни времена. Не се знае какви мръсотии могат да ни направят... Д. Кисьов, Щ, 17.
МРЪСТЕНЕ, мн. няма, ср. Спец. Хвърляне, изхвърляне на хайвер. Представа за последните [запасите от хамсия] може да се добие от случая с миналогодишното откриване на масово мръстене на хамсия на 26 мили източно от нос Галата през втората половина на юни. Пр, 1952, кн. 5, 43. Шумовете (..) при навлизането на тихоокеанската пастърва в устията на реки по време на размножаването й лесно може да си представи дори читател, който знае за мръстенето й само по описания. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 11. Период на мръстене.
МРЪСТЙЛИЩЕ, мн. -а, ср. Спец. Обичайно или специално пригодено място във водоем, където рибата се мръсти. Вследствие на влошените условия за естественото размножаване в по-голяма част от водоемите се налага намесата на човека в размножителния процес, където се подготвят местата за хвърляне на хайвера — т. нар. мръстилища. ГД, 1979, бр. 4, 4.
МРЪСТЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. За период, сезон — през който се извършва мръстенето на рибата. С приближаване към брега се срещаха все по-възрастни личинки, което показва, че размножаването е започнало първом най-близко до брега и с напредване на мръстителния сезон стадата са се отдалечавали все по-навътре в морето. Пр, 1952, кн. 5, 43.
МРЪСТЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. Спец. За женска риба, стадо, пасаж от женски риби — хвърлям, изхвърлям хайвера си, за да бъде заплоден от мъжки риби. Хамсията, която е навлизала някога в Зюндерзее {..), се е мръстила в същия басейн при солидно съдържание на средата до 7 %. Пр, 1952, кн. 5, 42.
2. Диал. За животно — изживявам любовен период. Отвреме навреме изревавеше елен
— тъкмо сега елените се мръстеха и техният глух рев звучеше като мъчителен стон на нещо предвечно, потискаше душата и я караше да тъгува по своя човешки свят. Ем. Станев, ИК III и IV, 530. Ходи по грамадите, дето са мръстят змиите. П. Р. Славейков, БПII, 197.
— Друга (остар.) форма: мрйстя се.
МРЪТВАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Задна част на селска къща, където са килерите и хамбарите.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МРЪТВЙНА ж. Диал. Усойно място; мрътвица, усой, усойка, усойле. — Отвъд дали има ягоди? — И да има, там е ниско, мрътвина: те най-рано зреят по припеците. П. Тодоров, И I, 8.
МРЪТВИЦА ж. Диал. 1. Усойно място; мрътвина, усой, усойка, усойле.
2. Пренаторена земя, която не ражда. Няма я оная, кротката земя. И педя мрътвица яловица не може да намери. Ст. Даскалов, ЕС, 117. И в този случай [при гниенето] ся добива остатък, подобен на чернозем, наречен мрътвица, който подир за няколко время продъл-жавва разлаганието си. С. Веженов, X (превод), 8о. По блатища и тръсища ся намира една черна пръст, която е станала от растителни останки, угнили наполовина,.. Такава черна пръсщ ся казва ялава черна пръст или мрътвица. И. Груев, Лет., 1872,238.
МРЪТВЙЦИ мн., ед. (рядко) мрътвица
ж. Диал. 1. Редове, изплетени от козина и после вплетени с коцака или плетушките.
2. Черните точки по лице, които се отстраняват чрез изстискване; мрътвичавци, кър-веници, черни вихърници.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МРЪТВЙЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мъртвешки. Отиде си младостта ми, загина, / а от старост що мож да са ожида? — / Изстинало огнище, аз видя, /тлее само огън та-мо мрътвичав. П. Р. Славейков, Ост, 1879, бр. 7,1.
МРЪТВИЧАВЦИ мн. Диал. Черни точки по лицето, които се отстраняват чрез изстискване; мрътвици, кървеници, черни вихърници (Т. Панчев, РБЯд, 212).
— Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МРЪХОЛ м. Диал. Сопол.
МРЪХОЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Сополив. Нищо по закон не вървеше.., като почнеш от „валията“, та до последния мръхолев заптие. Ст. Заимов, М, 133.
МРЪХТЕНЕ ср. Диал. Шумно дишане с наведена глава на овца, овен, коза през горещините.
— От Т. Панчев, Дотлненис на българския речник от Н. Геров, 1908.
МРЪХТЯ, -йш, мин. св. -ях, несв., непрех. Диал. За овца, овен, коза на пладни-ло — с наведена глава дишам шумно през горещините; пръхтя. От няколко дни насам бяха се заредили нетърпими горещини.., овцете бяха се събрали на купчини и мръхтя-ха. И. Йовков, Ж 1945, 150. На овчаро летно време млогу му мръхтели овците: он ги кара, бийе, а они ич не мръдая. СбНУ IX, 135. Мано-
