МРЪСОТИ`ЙКА 737 МРЪСОТИЯ
чев, ПОС (превод), 213. „Кажи ми, я попитал той, от свяст ли си /лиишна? /Да киснеш в мръсота, и да се цапаш, кой те / кара?“ Ст. Михайловски, ФСС, 49.
МРЪСОТИ`ЙКА ж. Умал. от мръсотия. Как можем да бъдем близки приятели. Винаги мога да очаквам, дребнички или по-едри мръ-сотийки, а после обяснения и уверения. Л. Петков, ГЦ, 36. — Когато хората като него приказват за приятелство, сигурно е, че готвят тайно мръсотийка. Е.Манов, БГ, 212. Каква е мръсотийка в стаята.
МРЪСОТИЯ, мн. ~йи, ж. 1. Само ед. Отсъствие на чистота; нечистотия. — С таз пачавра ли миеш чашите, а после правиуи цафе.. Страшна мръсотия навсякъде. И. Йовков, ПГ, 199. Одеялата мръсни, чариш-фите потънали в масло й сгурия, хората спят несъблечени, гнус ги е от мръсотията. М. Марчевски, II, 252. Оглеждаше всеки ъгъл, всяка маса, всяко шкафче и не преставаше да нарежда: —Мръсотия! На-вся-къде мръсотия... Ал. Бабек, МЕ, 147.
— Вмирисали сте се от мръсотия. Добре, че сме оошли да ви изчистим от въшките! К. Петканов, ЗлЗ, 123.
2. Нещо мръсно, нечисто. — Това е право, —^ каза попът: — от мръсотия не можеше да се мине през мегданя. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 82. Когато един мъж не владее себе си, той и вкъщи да бъде, може да й донесе срама, както мръсотия с обувките си от улицата. Ст. Даскалов, СЛ, 191. От два часа насам, от югозапад идваше гореща вълна, в града се усещаха зловония, особено от реката, потънала в мръсотии. Ем. Станев, ИК Ш и I., 358. Капитанът,.., си спомни как преди четири години бяха приели този кораб, този жалък английски „Кондор“,.., пълен с мръсотии, вонящ. Н. Антонов, ВОМ, 94. Радомир усети студ. Разкърши стан и нагази в рядка кал от подгизналата мръсотия на тъмничната настилка. М. Смилова, ДСВ, 288. // Обикн. ед. Стесн. Нечистотия по кожата, косите или по дрехите на човек; кир. Сапунът пълнеше очите, ушите, изчистваше натрупаната от седмици мръсотия. Д. Добревски, БКН, 114. Стоил замълча, поизправил снага и негли сега видя людете около себе си, брадясалите им лица, сплъстените от мръсотия коси, прокъсаните им кожуси. М. Смилова, ДСВ, 223. // Стесн. Разг. Изпражнения, фекалии; лайна. Бай Кънъо обичаше бригадирството — службица е то... Едно е да ринеш мръсотиите на толкова крави и съвсем друго — да управ-ляваш всички гледачи. Сг. Марков, ДБ, 284. Като са вдигнат от това място всичките червии, вдига са и мрежата с изядения лист и мръсотията, и са изхвъргува на боклука. 3. Княжевски, ПРШ (превод), 71.
3. Обикн. мн. Прен. Разг. Неприлични, непристойни думи, изрази, изображения и под.
— Божков ми даде един вестник, нов... днес получен. — Наш ли? — Не е, комунистки вестник... пише за тебе... Едни мръсотии. Г. Караславов, СИ, 188. Почнах да чета наслуки и косата ми настръхна. Такива мръсотии, че ми е неудобно да ги повторя. Отеч., 1978, кн. 2, 38. Най-после той се оплака, че новите майстори,.., бяха подбили вече съвсем старото иконопиство.. — Затуй ли си нацапал онези мръсотии в кръч-мап^а на Къня? — пресече го поп Стефан. И. Йовков, Ж 1945, 91.
4. Прен. Разг. Неприлична, непристойна постъпка, деяние, което предизвиква отвращение, неодобрение. — Дълго се лутах, мечтаех, измъчвах се адски. И защо? Сега ми е лесно! Успокоих се, примирих се. Разбрах, че злото, мръсотията, измамата лесно няма да се победят! Й. Гешев, ВТ, 120. Виктор насШръхва, нещо му подсказва, че бившият хазацн е забъркан в някаква мръсотия и че се мъчи да въвлече и него в играта си. Др. Асенов, ТКНП, 91. — Ваши хора се опитаха да убият Кибаров. — Остави, Тодоре — нймръщи се с досада Кибаров. — Гпаушев няма никакво участие в тази мръсотия. До Талев, ГЧ, 286-289. // Прен. Разг. Похотливи деяния, курварство. — Заради мръсотиите си винаги мъжете се извиняват с природата на пола си. Д. Кисьов, Щ, 171. — Сварили го с една женска в стаята.. — Да не е Виолетка Драгова? — Не, с Вио-летка той не си позволява подобни мръсотии. К. Калчев, ДНГ, 53. Мръсотиите на мъжете не я учудваха. За тях всичко е стока, има цена — може да се купи. Г. Стаматов, Разк. II, 81. Жените си приказваха,., но най-много те приказваха за обирджилъците на общинарите,.., за мръсотиите на Мачката с вдовицата на Иван Драннедодран. Г. Караславов, ОХ II, 29. Бурханлара си имаше любовница във Варна, аз му знаех всичките мръсотии. П. Славински, ПЗ, 132-133.
5. Прен. Грубо. Нещо, което смятам за гроз-но, неприлично, отвратително и към което се отнасям с презрение, омраза, ненавист. А за мене вече класовата борба изглеждаше свършена. Вярно, имаше опозиция, но нали й стъпихме на змийската глава?.. И когато ликвидирахме и тая мръсотия, аз съвсем се успокоих. А. Гуляшки, МТС, 262. Сега, когато се превива като червей под петата на смъртта — войната е мръсотия. Л. Стоянов, X, 111. — Това е околийският началник. — Аа, значи началникът на мръсотията — ревнал, що сили имал, Сокол. Кр. Григоров, Р, 37. При тия мои съвети към вас, младий господине, аз имам да прибавя още и следния: да изтриете с гума моите поправки към ръкописа, който негоден ви се върна от редакцията на „Мисъл“, след което с тоя ръкопис можете да поочистите своите литературни мръсотии, преди да ги пращате за печат в „Народни права“. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 310. Горко тому, който мисли, че не може нищо да
