МРЪСНО- 736 МРЪСОТА
уплаха или, кой знае, от съчувствие към капитана, който профуча през мостика. Н. Антонов, ВОМ, 21 . Докато аз разговарях и лъжех, Наско се беше промушил през вратата и сега тичаше след моряка.. Стражарят изпсува мръсно, но беше вече късно да настигне беглеца. П. Незнакомов, МА, 98.
3. Прен. Разг. Подло, непочтено. Най-напред се подава някакъв дребен, крив урод с късо въже в ръцете. Той има голяма глава и широко раздалечени очи, държи въжето в двете си ръце като удушвач и се хили мръсно. С. Славчев, БФ, 248. Наскоро и в Пловдив начнаха да ловят и да затварят. В това обстоятелство твърде мръсно постъпваха малобройните пловдивски гърци. Г. Бенев, БК (превод), 69.
4. Като сказ. опред. Означава, че някъде е нечисто, неразтребено. Гледаш си къщата хубавичко, и децата ти подредени,.., а то у нас разхвърлено, мръсно, една галимация! Чудомир, Избр. пр, 40. Я колко е мръсно тука. Трябва да се почисти. И той посочваше на зеленясалите локви вода, на помийните вади. Ст. Чилингиров, ПЖ, 124.
о Казвам / кажа на бялото мръсно. Диал. Твърдя очевидна неистина; казвам на бялото черно. А решиш ли се да му кажеш направо в очите, че от една цицина прави слон и че казва на бялото мръсно, не очаквай кой знае какво. Сп. Йончев, ЩД, 42.
МРЪСНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение; който се харктери-зира с нечистота, замърсеност, захабеност на цвета, напр. мръснобял, мръсно-жълт, мръснозелен и под.
МРЪСНОБЯЛ, -а, -о, мн. мръснобели, прил. Който е с нечисто бял цвят, със замърсена белота. Ларвата на житния бегач е с плоско тяло, има мръснобял цвят, сил-но развита глава и яки клещовидни челюсти. ОФ, 1950, бр. 1720, 2. Дрешните въшки / .. / са по-големи от тези на главата и имат дължина средно 3 мм. Техният цвят е мръснобял. Ил. Петков и др., КВБ, 109.
МРЪСНОЖЪЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с нечисто жълт цвят. От мръсножълта-та пясъчна корица се подаваше тъмна лъскава плоскост. П. Бобев, ОН, 7. Мръсножълта кожа. Мръсножълти чорапи.
МРЪСНОЖЪЛТЕНЙКАВ, -а, -о, мн.
-и, прил. Който е с нечисто жълтеникав цвят. При обективното изследване на болния се наблюдава мръсножълтеникаво или кафяво обагрено лице,,., език — сух, изгладен, малиново червен. Л. Митов и др., ВБ, 353. Кожата на бъбречноболните е много често бледа, мръсножълтеникава. М. Василев и др., ВБ, 237.
МРЪСНОЗЕЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с нечисто зелен цвят .Край кравар-ника стоваряха силаж и мръснозелената мокра купчина пълнеше помещението със своя остросладникав мирис. Н. Тихолов,
ДКД, 28. Мръснозеленото петно на тоя вагон ми изглежда именно като огромната тържествуваща усмивка на пошлостта над уморения враг. ВН, 1960, бр. 2619, 4.
МРЪСНОЗЕЛЕНЙКАВ, -а, о, мн. -и, прил. Който е с нечисто зеленикав цвят. От значение е да се узнае от болния какво е количеството на храчките, какъв е цветът им — белезникави, ръждиви, кървави, мръс-нозеленикави. М. Василев и др., ВБ, 34.
МРЪСНОКАФЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с нечисто кафяв цвят, замърсено кафяв. Без да спира, внимателно огледа вратата, където бе влязъл Тороманов. Беше най-обикновена мръснокафява врата със секретен ключ. П. Вежинов, СО, 68-69. Празната като разпукан пашкул пура на контейнера стоеше във вдлъбната, прили-чна на чаша подставка. Външната му ламаринена обшивка беше обгоряла и станала мръснокафява. А. Радева, С (превод),
11. Динков се разхожда, сложил ръце на колана с големия мръснокафяв кобур. Др. Асенов, ТКНП, 17.
МРЪСНОСЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с нечисто сив цвят, замърсено сив. През една дупка на оградата се провря някакъв пес с мръсносива козина и големи клепнали уиии Приличаше на стар скитник. Г. Крумов, Т,
126. През зимата по площадките на вагоните седяха кондуктори с мръсносиви кожуси и с жълти изгорели знаменца. ВН, 1955, бр. 200,
4. Мръсносиви облаци. Мръсносива коса.
МРЪСНОСЙН, -я, -ьо, мн. -и, прил. Който е с нечисто син цвят, замърсено син. Смленият ултрамарин се подлага на сваряване с прегрята пара. Сярата се отделя на повърхността с мръсносин цвят. Н. Преславски и др., НПБ, 166.
МРЪСНОСЙНКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с нечисто синкав цвят. Когато ек-зофитният карцином се е разпаднал, шийката се вижда частично или напълно разрушена като язва с неправилно подкопани краища и неравно дъно, покрито с мръсно-синкав налеп. Ил. Щъркалев, Г, 168.
МРЪСНОЧЕРВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с нечисто червен цвят, замърсено червен. Под настръхналите бодливи клонки на шипката, окичена с неопадалите ланшни плодчета, сбръчкани, мръсночервени, светят сините очичики на синчеца. П. Бобев, ЗП, 95.
МРЪСОТА ж. Остар. и диал. Мръсотия. Всичко около мене ми се струваше непоносимо — .. Но от всичко най-много ме отвращаваше грозотата, неизмеримата бедност, смазващото чувство за мръсота. П. Вежинов, ЗНН, 6. Безредие и мръсота личеха и у хората. Сг. Загорчинов, Йзбр. пр 1П, 136. — Вън!.. Вън, говеда!.. Простаци, вмирисахте селото с мръсотата си! К. Петканов, ДЧ, 435. Те са извън мярката лакоми и откъм мръсотата да ти са подигне сърцето. С. Боб-
