а тя — развратница, мръсница. Ст. Даскалов, СД, 257. До днес никому не съм разказ-вал за Шели. През онези години много другари, когато ставаше дума за нея, я наричаха уличница и мръсница и аз трябваше да се съгласявам с тях и да мълча. О. Бояджиев, П, 25. Какво мислите? Тя — Ветка. Гола до кръста. Пъпа й се гледа, мръсницата. М. Грубешлиева, ПП, 118. Де са повечето приставани моми,.., де явни мръсници жени? — В бедните, в отстранените, затънтените махли и кюшета. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 6. • Грубо. Хулно, руга-телно прозвище за неморална, непочтена жена. — Не я искам! Да си върви, откъдето е дошла.. Пачавра такава! Мръсница! Къде се намира тя да не ми роди син! Г. Ка-раславов, Избр. съч. II, 74. В това време, когато непреклонността на лелята излизаше вън от мярката, пийналият каймака-мин сподавено тихо псуваше: — Мръсница, безсрамница, хаирсъзка! Д. Немиров, Б, 178-179. — Така ли, мръснице?... Значи, ти искаш да отидеш на острова само заради любовника си!... Но аз няма да позволя това, чуваш ли? Д. Димов, Т, 476. Борис хвана Гита за роклята и я помъкна към вилата: — Ела, мрЪснице, да те покажа на хората! Ела да те видят каква си хубавица! К. Калчев, СГ, 218. Пак крушка — мръсница такава. А Ще я науча аз нея мръсницата му с мръсница. А Захапа ме за ръката мръсница с мръсниците му. • Обр. — Ах, тая отвратителна смърт, тая мръсница, дето се бави, как бих я заплюла в лицето! Л. Стоянов, X, 41.
2. Диал. Жена (обикн. дете, момиче), която не се поддържа чиста, която мърси, замърсява около себе си; галатка, мърла. (Н. Геров, РБЯ).
МРЪСНИЦА2 ж. Само в съчет.: Мечка мръсница (мечки мръсници). Нар.-поет. Мечка, която яде мръс, месо; стръвница, кръвница. Загради Стоян бачия, / на връх на Стара планина. / .. / — Сине, Стояне, Стояне, / не гради тамо бачия: / там има вълци глутница, /там има мечки мръсници. Нар. пес., СбНУ V, 71. —Дружино, верна сговорна, / ке да влезнем в меана, / ке дадем вино червено, / дружински да го пиеме! / Па ке да йидем язека / на връх на Пирин планина, / там има мечка мръсница. Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 403. Стоян на макя думаше: / „Не ми са лоши дружина, / не мие връла ке-хая, / на лошав сан съм сънувал: / явя се мечка мръсница!“ Нар. пес., СбНУ ХЙУ, 378. А свети Аралампиа / тогай й [на чумата] дума думаше: /.. / Скоро се назад повърни/у тая гора зелена / на бойковите егре-ци. / Стори се мечка мръсница, /../ та му овцете издави. Нар. пес., СбНУ ХЬШ, 284.
МРЪСНИЦИ само мн. Диал. Дните от Малка Коледа (Василовден) до Водици или от Игнажден до Бабин ден (според различните обредни практики), когато се яде мръсно, бла-жно; мръсни дни (дене), некръстени дни, кара-конджови дни, нечисти дни. По нашите места коледните празници — от Бъдни вечер до Василовден — ги наричат мръсници. Ил. Волен, МДС, 48. То и без това няма нужда от миене, понеже идат мръсниците, след тях Честни вериги, Петрово въже, Дебела Неделя, Циганска сряда, Сляп понеделник, Безподобни Про-копи, свети Власи, свети Спаси и още сто и двайсе. Г. Краев, Ч, 137.
МРЪСНИЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от мръсник1. — Ето и това е също за тебе, малко, подло мръсниче, дето ми ядеш хляба. Значи, печалбите ти се дават специално за тебе, а? Значи, моята единствена работа е да плащам разноските? Б. Райнов, ДВ, 156. — Защо да го [момчето] пречупваме? — Как защо? Ами че мръсничето знае вече всичко! То знае за предавателя, разучило е добре мутрите ни! П. Вежинов, СО, 150. Та таз душица е като мръсниче коте, / което ден и нощ при въглищата спи. К. Христов, ПП II, 144.
МРЪСНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от мръсен1; възмръсен. Весело им [на врабците] беше — дори когато си отпочиваха, те любопитно въртяха главички и нетърпеливо подскачаха на едно място—мръснички и разрошени, с трепкащи от радостна възбуда криле. А. Гуляшки, Л, 150. Оказа се, че русначето отскоро живее в тая стая под наем,.., че е едва деветнадесет-годишен, знае много мръснички песни, научени през гражданската война. Ем. Станев, Ик III и IV, ЗоЗ. — Замълчах, защото той бе вторачил в мен кръгли очи, пълни с мръсничко любопитство. Н. Драганов, ТМС, 46.
МРЪСНЙШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на мръсник1. Аз още по-рано трябваше да туря край на тая мръс-нишка пропаганда против държавата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 22. Мръснишки навици. Мръснишка работа.
МРЪСНИШКИ. Нареч. от прил. мръснишки. Спасява се Личо по свое усмотрение, а не на леля си Деша Турчилова, която го предаде най-мръснишки. К. Георгиев, ВНП, 93. Иван се обърна и видя, че французинът се хилеше мръснишки — беше забелязал, че краката му не го държаха добре.
Н. Драганов, ТМС, 136.
mf4"cho нареч. 1.С мръсно облекло, с мръсни дрехи, обувки и под. Трима-четирима пакистанци, бедно и мръсно облечени, правеха усърдно мешани. П. Вежинов, ДМ, 96.
2. Ирен. Разг. С неприлични, непристойни думи, псувни, ругатни и под.; непристойно, неприлично. Мръсно говореха,.. Наслаждавах се на откритието, че всички мъже могат да бъдат мръсни /Защо не и аз. Г. Крумов, Т, 73. И само може би, кога му домъч-ней, / ще скръцне зъби в гняв и мръсно ще изпсува. П. П. Славейков, КП ч. III, 246. Вторият помощник мръсно изруга — от
