МРЪСЙ 734 МРЪСНИЦА1
рин мръсно, турчин не яде баница. Послов. П. Р. Славейков, БП1,145.
О Мръсни дни. Разг. ; Мръсни дене. Диал. Дните от Малка Коледа (Василовден) до Водици или от Игнажден до Бабин ден (според различните обредни практики), когато се яде мръсно, блажно; мръсници, некръс-тени дни, караконджови дни, нечисти дни. Когато метнеме само един кратък поглед на съхранените и до днес наши народни празници, сборове и на обрядите.., както напр. на Сурваки /.., Мръсните дни или Краканчу,.., никакво съмнение не ни остава, че то е било старобългарското наше веро-исповедание преди обръщането ни в християнството. Г. С. Раковски, БСI, 22.
МРЪСИ несв., безл. Диал. Само в съчет.: мръси и ръми (вали). Казва се, когато по време на дъжд грее слънце.
МРЪСНИК1, зват. мръснйко, мн. -ци, м. 1. Човек, който върши неприлични, неморални, непочтени неща; морално паднал, безнравствен, долен човек, мерзавец. Бутна [Жельо] вратата и за десета част от секундата в смразения му поглед се отразиха Райко пред бюрото, седналият на стола засмян капитан с цигара в устата, фелдфе-белът с изпотено лице и Елена — легнала по гръб, с вързани отзад ръце и разголени бедра... — Мръсници! — изписка в безсилна ярост Жельо. X. Русев, ПС, 206-207. — Майка ми дотича и го изгони завинаги, понеже беше мръсник и пияница, и полза никаква от него нямаше. Б. Райнов, ДВ, 68. Дори в черква те показваха своите безобразия;.. До такава степен мръсници у нас е нямало, нито има. Ил. Блъсков, ДБ, 13. Никой не посещаваше Есперанца.. Всички решиха: Паоло е незаконно дете! Стара, позната история: грозна, старееща жена, някакъв мръсник я е излъгал. Бр. Йосифова, БЧМ, 128. // Човек, който говори, изрича неща, противоречащи на общоприетия речев етикет, морал, на обществената практика. Венера: — Не ги е грях! Да вземат годеника изпод венчилото!.. 3 а го р о в:— Свършили се мъжете! Млади американци много!.. Венера: — Ти си мръсник, Жорж! Не мъж трябва на Лори, а спасител! О. Василев, Л, 43. — Разбра ли — момчето ми умира! — Илия да е жив — процеди язвително кметът. — Той друго ще ти направи... — Така ли е, мръснико! — изсъска тя задавено. Г. Караславов, ОХ I, 439. // Стесн. Разг. Грубо. Подлец, предател, издайник, доносник. Вървяхме един ден тримата, Славчо, Станьо и аз, към Княжево и трябваше да преминем през градинката при Руския паметник. И както винаги в такива случаи, и тримата се оглеждахме вляво и дясно, да не се натъкнем на полицейски агент, на мръсник. М. Гръбчева, ВИН, 208. —Лентата с тоя запис е била предадена от някакъв мръсник на Димов и понастоящем е негово притежание. Б. Райнов, ГН, 138. Величко X. Симеонов, (който предаде двамата момци, пребити от М. паша у вапора при Русчук) е тука. Тоя мръсник и доказан шпионин е от 3 месеци в града ни. НБ, 1876, бр. 53, 207. В с. Мусина, някой си изедник и кръвопиец, на име Недялко Генов, раплакал там дете в майка. Хей, сатанин-ски сине, мръснико турский, не та ли е грях от бога и срам от хората. НБ, 1876, бр. 36, 142. — Така е писано и в евангелието — гневно избухна лекарят. — Но не разбирам защо ме осъдиха на цяла година затвор, когато един мръсник донесе, че съм превързвал ранени партизани. Д. Димов, Т, 536. • Грубо. Хулно, ругателно прозвище за нечестен, подъл човек. Тия хора не се срамуват, като лъжат! Мръсници! Ив. Вазов, Съч. VI, 85. Отде Станкул е взел сто греди да ги продаде на стопанството...? — Станкул греди не е продавал, мръснико! — ехтеше Христовият глас. Ст. Марков, ДБ, 288. Коста-ки дигна ръка, готов да се хвърли върху Босната и да го повали с един удар. — Мръсник! Говедо! Свиня! — Недей се толкова люти, бе батъо. Ст. Чилингиров, ПЖ, 48. Не благоволих да му отговоря и си тръгнах, но той ме руга чак до вратата и ме наричаше измет и мръсник ,,заради жалките пет франка, дето не му ги бях оставил. Б. Райнов, ДВ, 127. — От лошото сирене ни бутнаха мръсниците, от това, дето не го ядат. П. Вежинов, НС, 203. — Само посмей да шукнеш! — каза грозно Чорни. — Ще те смачкам като дървеница, мръсник такъв! П. Вежинов, НС, 265. Йордакиев още ли се крие?.. — Вече се мярка отвреме-навреме — .. Само да го видиш какъв е благ и любезен.. — Брей, мръсникът му с мръсник! — подсвирна Димитър. П. Вежинов, ВР, 161.
2. Диал. Човек, който не се поддържа чист (обикн. дете), който мърси, замърсява около себе си; галатин, мърльо (Н. Геров, РБЯ).
МРЪСНИК2 мн. -ци, м. Остар. и диал. Човек, който не зачита християнския пост, християнското постене, който блажи в пости. Не са туй турци владелци, / нито са гърци пришълци, / ни калугери мръсници, / тези са нови гладници. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 255. Но мръсници-турци /вирна-ле глава, / чернят ти живота, / тъпчат ти честта. НБ, 1876, бр. 26, 101.
МРЪСНЙЦА1, зват. мръснйцо и мръс-нйце, ж. 1. Жена, която върши неприлични, неморални, непочтени неща; морално паднала, безнравствена, долна жена, мерзавка. Говореха в рудника,., жената на Димитър .. тръгнала. Като заминел той сутрин, вкъщи си го довеждала даже,.. Да я набие ли мръсницата, да я изгони ли, ама да се сложи край на тия думи. Л. Михайлова, Ж, 58. Знаеше това Герасим и някак оправда-вше Тинка, но като се сетеше за нейното скитане из село и по полята и за всичко, каквото му бяха надумали свидетелите, майка му отведнъж израстваше като праведница,
