МРЪСЕН1 733 МРЪСЕН2
рото пред всички щипеше булката си за бузите и я караше да не знае, къде да се дене от срам. Елин Пелин, Съч. III, 18. Слагам му мръсен прякор. • В ругатня за човек или животно. Казакът изпъшка тежко, пое дълбоко дъх и се изпъна. Въжето пропука, разхлаби се за момент, но не се скъса. —Дръъъж!... Ма-ми-ца-та му мръсна... Повече уплашен, отколкото безсилен, Казакът направи последно усилие и се предаде. Въжето се оплете здраво около ръцете му. Г. Караславов, СИ, 171. —Аз — извика пистолетът — / съм с практика, момчета... / — Млък, че твойта мамка мръсна! — / е миг прикладът го прекъсна —/ти си просто малчуган, / аз съм по-стар практикант! Хр. Ра-девски, Избр. пр II, 75. — Комунисти! — ревеше Пеню. — На кол да ги види тейко им, вери-цата му мръсна и на него! Той ги научи на тия харсазлъци, той ги е правил да идат да бас-тисват мирните хора по кърищата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 430.
6. Прен. Който създава неприятности, който е свързан с мъки, страдания за някого; мъчителен, тежък, опасен. — Съсипа ме мръс-ната болест. Л. Стоянов, X, 110. Как мислиш, / ще ли победиш, / навъсен, мръсен, / зъл живот? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946,
31. Велика обърна лице към небето и с мъка захълца: .. Колко мръсен и объркан е нейният живот! К. Петканов, МЗК, 210. Другото как да е, ама според мен миенето със сапун е най-мръсната работа, защото иска много наклонение и ръкомахане. Г. Краев, СТ, 19. Дохождат дни, такива мръсни<дни, / че иде ти да виеш от ненавист. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 158.
7. Прен. Книж. Нов. Който е спечелен по нечестен начин, обикн. чрез контрабанда на оръжие, чрез комар, проституция и под. Тя [Ирина] имаше в чужбина големи авоари от мръсни, изстискани от Борис и фон Гайер пари. Д. Димов, Т, 678. Укривне на мръсни пари.
8. Като същ. мръсно, мн. няма, ср. Разг. а) Мръсотия, нечистотия. А пък беше и задуш-но отгоре на всичко, и миришеше на мръсно. Я. Антов, СбХС, 331. Децата набързо направиха мръсно в стаята, б) мръсното ср. Обикн. членувано Разг. Това, което е лошо, нечестно, подло. Това е вихърът нечист, това е / часът, в кой най-мръсното ще победи. Ив. Вазов, Съч. III, 162.
О Бъркам (ровя, чопля) с мръсни ръце в душата (сърцето) на някого. Разг. Искам, стремя се нечестно, подло, с нахално любопитство да узная най-съкровените мисли, чувства на някого. Колко занимателно ще бъде за хората, колко ще искат да му „помогнат“ да възвърне семейното си щастие! Ще му задават въпроси, ще бъркат с мръсни ръце в сърцето му. И. Петров, HЛ, 202. С мръсни пръсти / мерзавец / в душата ти рови/и скверни това в тебе, / що пей/и гори. П. Пенев, Стр., 103. Играя мръсна игра (роля). Разг. Действам нечестно, подло. — Тома, ами нали войната ще свърши до Нова година, а? .. — Май че се затяга — рече той
— Италия играе мръсна игра. Г. Караславов, ОХ I, 259-260. Изхвърлям / изхвърля като мръсно коте някого. Разг. Изгонвам, изпъждам по най-груб начин, безцеремонно и без съжаление някого. Ще те изхвърля като мръсно коте от дома си. Пера (изпирам) мръсни пари. Книж. Пускам в обръщение средства, спечелени по нечестен начин (от контрабанда на оръжие, наркотици, комар, проституция и под.), като предварително съм ги укрил в банка на друга държава, превърнал съм ги в благородни метали, ценни книжа и под. Правя (кроя) мръсно някому или на нещо. Жарг. Съзнателно създавам големи неприятности, мизерии на някого. — Виждате ли каква заплетена история? — добави той [Веселин] със заекване. Сто на сто тука има някаква конспирация... Тоя човек е фашист, крои нещо мръсно на държавата! П. Вежинов, СО, 35.
МРЪСЕН2, -сна, -сно,’ мн. -сни, прил. Остар. и диал. 1. Блажен. И Исус Христос, който е цялост на всичките съвършенства, никога не е употреблявал мръсна храна, освен когато е вкусил от пасхалното агне, а много пъти е благославял и ял постно. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 270. „Потурчи се, лепа Маро, /../ да не одим вов две црък-ви — / ти вов цръква, я в джамия; / да не готвим по две манджи —/мене мръсна, тебе постна“. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 73.
2. Нар.-поет. В съчет със същ., назоваващи народност, религия и под. Който не зачита християнския пост, християнското постене, който блажи в пости. „Не плачи, либе, не плачи, / че паднах в бой против турци; /мръсните турци проклети / да си не газа земя ни, / нашето равно Граово“. Нар. пес., СбНУ XLIX,
121. Видя ли, чичо, видя ли / аз какво, чичо, направих / със тези мръсни еврейе — / те ми кончето убиха / и сега как ще си ида!" Нар. пес., СбНУ XLVI, 157. „Я съм сбрало отбраната войска/и съм сбрало страшната конница, /ал не можем на време да стигнем/и да смъкнем това турско бреме, / дек нож сече и огин да пече, / да изгори мръсни агарянци!“ Нар. пес., СбНУ XLIX, 65. Неделю майкя продала, на мръсну веру еврейску. / Неделя това не знае. Нар. пес. СбВСгТ, 555. • Като ругатня.
— "Хайде, Геро, мръсна веро, /.. /Хайде, Геро, да мешаме, / шилетата, яретата. Нар. пес., СбВСгТ, 863.
3. Като същ.: мръсен м. Диал. Пренебр. Турчин; зелен, зеленковец, рязан. С мръсен йи келав познанство да немаш. Мръсен се разбира турчин, а келяв — евреин. СбНУ XXV, 42. — Пък довечера пак елате — каза им тя на вратника и очите й бяха пълни със сълзи. — Да не съм сама, а и нещо ще трябва пак да сготвите. Той [беят], мръсният, по една бела меджидия ще ви даде. Д. Талев, И, 266. мръсно ср. Диал. Блажно. Додя не яде бълга
