изцапан, измачкан, с лице, потънало в кръв, с коса мръсна и разрошена. Г. Караславов, ОХ I, 440. • Обр. —Да, не живея, но ся мъча и страдам! Боже вишний! ( Уплашено.) — Стой, чудовище! Не изговаряй святото божие име с мръсните си устни. А. Шопов, СКП, 3. // За място, помещение и под. — който не е поддържан; непочистен, нехигиеничен, занемарен. Някога, като дете, той изпитваше неизразим страх само при мярка-не сянката на този човек по тесните и мръсни улици на Борово. Кр. Велков, СБ, 9. Училището наистина бе ниско, тясно, с изровен под, без дъски, с тесни прозорци, с мръсни стаи. Елин Пелин, Съч. I, 206. — Ще се изпечем в тая мръсна кухня! — започна той без намерение да се кара. М. Грубеш-лиева, ПП, 22. Вместо в Кръстец,.., аз дойдох на село Плачковци, .. Стигнах там посред нощ и попаднах в един мръсен и отвратителен „хотел“. Ив. Вазов, ПЕМ, 135. Като наближи [Тласко] към това мръсно заведение, съгледа тамо в едно опожарено място една пещ, такваз полуразсипана. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 188.
2. Прен. Който е непочтен, нечестен, подъл. Няма нужда да ви разказвам, мисля, че ние станахме жертва на мръсния старец, дядо Въля. 3. Стоянов, ЗБВ II, 298. Малко подир това пък дошли други двама калугери, .. Те и двамата били ученици на мръсната калугерка Ирина. Д. Душанов, ИППХЧ, 15/. Ето ти, момче, хиляда цекини и кажи на господаря си, че е мръсен и скъперен убийца! Превод, Ч, 1875, бр. 15, 23. Царете, тълпата, мръсните тирани / да могат задуши гордото съзнание, / .. /Истината вечна, що вечно живей, / измислиха всякой по една секира / да уморят всичко, дето не умира. Ив. Вазов, Съч. I, 173.
3. Прен. Който съдържа в себе си непочте-ност, нечестност, подлост. Размерът на тази мръсна сделка> му се струва просто невероятен. П, 1971, бр. 10, 13. Още се вълнуваха от бурните разисквания във Великото народно събрание и особено от обвиненията, отправени срещу царя и брат му за мръсни афери при доставки за армията. Ем. Станев, ТЦ, 117. Мръсният начин, по който си осигурихте контингентите на Немския папиросен концерн, ще ви докара само омраза и презрение от страна на всички честни тютюнотърговци. Д. Димов, Т, 670-671. Заптиетата се задоволяваха да посочат жертвите, извикваха ги навън и предоставяха на арнаутите най-мръсната роля. К. Величков, ПССъч. I, 35. Наско се почувствува неловко от тия погледи .. Да, Косъо беше взел думите от устата му, сякаш бяха се наговорили, но сега, като ги чуваше от друг, колко грозно звучаха те, колко долен и мръсен беше тоя план! А. Мандаджиев, ОШ, 67. „В Бяла Слатина изгасиха свещите: ний тук ще ги запалим, за да блеснат мръсните дела на правителството.“ Ал. Константинов, 133-134.
4. Прен. Разг. Който предизвиква в голяма степен отвращение, погнуса, възмущение; отвратителен, непоносим. Да, за да има хляб, човек прави компромиси. В тази мръсна Патагония не може да се живее по друг начин. Б. Шивачев, ПЮА, 255. — И за какво те пуснах аз в това мръсно село, защо пристанах на зеления ти ум! Г. Караславов, ОХ I, 241. Скот. Знае ли защо се е родил, защо живее и защо ще умре? Ще пълни мръсния си търбух, ще пие, ще плаща данък, па ще остарее, па ще умре. Ив. Вазов, Съч. XIII, 36. Нему да се падне тази мръсна длъжност — не би могъл да си помисли нито за миг. Л. Стоянов, X, 43. — Мръсна паплач от предатели! — извика в тъмнината бащата на Пенко, който току-що се беше върнал от клуба. П. Здравков, НД, 63. • Обр. — О жалка участ, да умираш като червей от безсмислена, мръсна, подла смърт! Л. Стоянов, X, 39. • Хулно определение за лош човек, за враг, насилник и под.
— Мръсен и подъл полицай! — изкрещя [Сами] яростно. — Не всички са без чест и съвест като тебе. Д. Ангелов, ЖС, 273.
— Докога ще ме дебнеш, мръсен тип! — процеди през зъби смелият чирпанлия. А. Каралийчев, НЧ, 41. — Какво стана с тоя Беслеменов? .. — Мръсен шпионин — презрително каза Йото. Д. Кисьов,, Щ, 509. „Иванко, убиецо мръсни, — / народът проклина го там.“ Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 17.
5. Прен. Който нарушава нормите, изискванията за приличие; безсрамен, непристоен, неприличен, вулгарен, циничен. — Беше за-бавно, нали? — рече Зара. — Кое? — Флиртът с баща ти. („Не се преструвай“ — помисли тя.) — Да, той има нужда от малко почивка. (Колко си мръсна!) Д. Димов, Т, 47. Наслаждавах се на откритието, че всички мъже могат да бъдат мръсни/защо не и аз /, и потърсих коленете на една По-як. Г. Крумов, Т, 73. Очите й, .., гледаха с втренчената неподвижност на змия, а от тялото й се излъчваше някакво лениво сладострастие, което превръщаше любовта в мръсна оргия. Д. Димов, ОД, 12. // Разг. За дума, израз, реч и под. — вулгарен, нецензурен, недопустим (в разговорна-та и изисканата реч). Овеса чегърта с нож-ката една кора и пише на нея мръсна дума. Г. Крумов, Т, 7. — Какво се подсмиваш като...? — Ариф изтърси една мръсна дума, посегна през тезгяха и хвана лавкаджията за престилката. Б. Несторов, АР, 228. Пуб-лично .. се нахвърлиха върху личността на поета, като се стараеха да го зацапат с всевъзможни мръсни псувни. П. П. Славейков, Събр. съч. (2), 302. Тя няма да се крие вече вкъщи, .., няма да слуша мръсните и безпътни приказки на дръзките ергенашче-та. Г. Караславов, ОХ, 411. През всичкото това време той пиеше със селяните,.., пееше някакви си мръсни руски песни и на хо
