МРЪНКАНЕ 731 МРЪСЕН1
Съч. II, 85. Н Разг. Обикн. за ученик, студент
— отговарям колебливо, неуверено, с увърта-не на зададен въпрос; мънкам. Преди нас ми се обади Димо по телефона — мрънка, оправдава се, че не могъл да предотврати мурабето. Ем. Манов, ДСР, 298. — Ние го чакаме тука половин час, а той мрънка и не ще да каже на приятелите си какво правят в работилницата. Сг. Сгратиев, СВМ, 58.
2. Обикн. за дете — хленча дълго, продължително, обикн. за нещо. — Мамоо, — лениво взе да мрънка по едно време Маринчо в затоплената от печката стая — искам хляб, ма! Ил. Волен, РК, 8. Петьо дълго не искаше да заспи. Мрънкаше, измисляше предлози и непрекъснато поглеждаше към леля си. Ем. Манов, ДСР, 90. Имаше едно момче в моето село, майка му все го плашеше с мечката .. Понякога жени седят на приказки, момчето идва при майка си и почва да мрънка, че иска да види мечката. И. Радичков, НД, 192. Тя вече обуваше внимателно найлоновите чорапи и в същото време тихо, престорено хълцаше, ниско навела глава. — Не мрънкай! — вече ядосано каза Боляра. Т. Монов, СН, 203.
3. Разг. Мърморя против някого или нещо, оплаквам се от някого или нещо. Ала Петко Гунин, като подочу какво сме намислили, взе да мрънка и на ляво и на дясно: ..
— Ще изпортят нещо. Младежка работа е това... Ще разсипат нивите. Кр. Григоров, Н, 106. — Е, харесва ли ви помещението?... И да се цупите, и да мрънкате, това можем да ви предложим. Кл. Цачев, В, 240. Истив-чиите се опъват и мрънкат, че в тая безработица надниците им били достатъчни. Д. Димов, Т, 231. Само Климент Бенков беше нов човек между тях [общинарите] и те всички се съюзиха против него. В началото му устройваха клопки, за да го изложат пред гражданите, мрънкаха против него из целия град. Д. Талев, ЖС, 122. Имаше ваканция в санепидстанцията и той се прехвърли на работа там. Тук при това даваха и повече пари,.., не му дрънкаха на главата разни капризни болни. И. Гешев, ВТ, 105.
4. Непрех. За котка — издавам тихи монотонни звуци, които наподобяват звуци пои предене с вретено; мъркам, преда. Близо до огъня, се бе СШла котката и тихо Мрънкаше със затворейи дчи. Д. Талев, ЖС, 191.
' МРЪНКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мрънкам. Всички се дърпаха и отказва-xa'da ни приютят. Докато накрая се съгласиха и ни прибраха временно вуйчови. И то с Дрънкане, с хиляди уговорки и намеци за неблагонадежността ни. П. Михайлов, МП, 78. Мрънкането на детето полека се превърна в подмилкващ се плач или пък в някаква несвястна песен. Д. Талев, СII, 96. Дядо Йордан всякога схващаше някаква подигравка в тия думи и продължаваше да работи... Тогава чуваше зад гърба си надуто и сърдито мрън-кане. Елин Пелин, Оьч. III, 27.
MFiHKO, -то, мн. няма, м. Диал. Мър-морко; мрънльо.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МРЪНЛИВ, -а, ч>, мн. -и, прил. Диал. За глас, реч и под. — който се отличава с мрънка-не, който е неясен, неразбран, монотонен. Той [Нено] говореше вече със своя естествен глас: мрънлив, с неочаквани повишавания и като провличаше някои думи. Ил. Волен, МДС, 157.
мрЬнльо, -то, мн. няма, м. Разг. Мър-морко.
мрЪньо, мн. няма, м. Диал. Куче, което не лае и пуска чужди хора в двор, в къща. Кучето отровиха .. Защо, питам, го отровиха общинарите, ако не е с цел .. — Ама защо па това, та не другото .. — Защото Jtuca беше зло куче,.., па оня мръньо може с едно коматче леб, не, ами бут му хвърли, ще го залъжеш. Ст. Даскалов, СД, 230.
МРЪС неизм., м. Диал. Нещо блажно за ядене; мръсно, блажно. Вино пиеш, да се не опиваш, / вода газиш, да се не нагазваш, /мръс да ядеш, да се не омърсваш? Т. Панчев, РБЯд, 212.
—ОгТ. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МРЪСЕН1, -сна, -сно, мн. -сни, прил.
1. В който има, който е покрит или е примесен с нечистотия, мръсотия; изцапан, нечист, замърсен. Отвсякъде идат хора и бързат нататък .. Някои с пречупени кръстове се влачат като змии, други на кокили, трети с мръсни рани по тялото. Елин Пелин, Съч. II, 34-35. Скакушев изтри мръсната пот от челото си. Д. Добревски, БкН, 31. Веуерта Бенко и Манило седяха на брега на Йист ривър, която лениво влачеше мръсните си, мазни и смрадливи води. Ал. Бабек, МЕ, 238. Той дишаше с наслада дори спарения мръсен въздух на малката претъпкана килия, изтягаше се от стена до стена с такова удоволствие, като че беше полегнал на някоя поляна. Г. Карасла-вов, Т, 96. Повито с мръсните си пелени, това дете требувало да преобърне света. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 21 .Мръсни чинии. Мръсни дрехи. Мръсен парцал. Мръ-сна пара. Н Стесн. Разг. За тяло или част от тяло (на човек, животно) — кирлив, изцапан, неизмит. Ситни като врабчета дечурлига, полуголи, мръсни, немити, непрани, невчесани се върдаляха из прахоляка. Елин Пелин, Сьч. IV, 106. Лъснаха печките, измиха дъските из стаите и салончето, и запряха котката в зимника, за да не цапа с мръсните си крака по мокрото. Чудомир, Избр. пр, 68. Хляб с мръсни ръце не се меси и не се яде. Ив. Хаджийски, БДНН I, 131. Освен хората на самия праг [на вратата] спяха приятелски един върху друг старо куче с мръсна бяла козина и едър черен котарак. Сг. Загорчинов, ДП, 112. Те се хвърлиха и започнаха да се боричкат с разярените жени. Измъкнаха кмета, целият
