МРЪКЙ 730 МРЪНКАМ
настъпва мръкваме или нощ. Г. Томалев-ски, АН, 85-86. Пробудени от дневната свенливост, те [пазачите] се спуснаха съживени към сред село. Мръкването за тях беше сякаш съмване. Ст. Даскалов, БМ, 56. Отдалеч ся чуеше реването на един бик .., съединяваше ся и моминското пеяне на младите дъщери Тивурини, на които умерените звукове празнуваха мръкването. Д. Попов, СбРС (превод), 80. Харесвам залезите и бързите мръквания в планината.
2. Само ед. В съчет. с предл. до, по, на, преди, след, подир. Времето, когато е или почти е тъмно; времето, когато се мръква; по мръкнало, надвечер. До мръкваме имаше още три часа. Д. Марчевски, ДВ, 166. Когато младите мъже дойдоха по мръкваме от селото, в твърдината вече ги чакаше отец Ефрем. М. Смилова, ДСВ, 150. На мръкваме целият небосклон се обля в кървав блясък. Г. Караиванов, П, 38. Скоро можах да се убедя, че мъченията им са още по-големи, .. когато един-два часа след мръкваме, тъмницата екна от страшни и сърцераздирателни викове. К. Величков, ПССъч. I, 10. — Тръгвай, моето момче, още сега с чичо си Ценко. Преди мръкваме трябва да сте у село. П. Здравков, НД, 224.
МРЪКИ, -а, -о, мн. -й, прил. Диал. Обикн. за брашно, сол — възчерен, черникав; мрък.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МРЪКЙНЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мръкиня се; мръкване.
МРЪКЙНЯ СЕ несв., безл. Диал. Мръква се. Сега ще да иде старецо при най-младио брат. Одил, одил, и оно са веке мръкиня, кога стигнал. СбНУ XLIV, 484. Оно ги пазило и кога се мръкиняло, чекало да си подкарат другите свинете, па тогай ги подкарвало и оно, да са не измешат. СбНУ XLIV, 488.
МРЪКЛИЦА, мн. няма, ж. Диал. Мръкване, мръкнало. Сражението е траяло почти до мръклица (мръкване), въстаниците били разбити [от турците]. СбНУ II, 101.
МРЪКНА. Вж. мръквам.
МРЪКНАЛО, мн. няма, cp. 1. Само членувано. Диал. Тъмнина, мрак, тъмно; мръклица. Не обичам мръкналото. Мръкналото ме плаши.
2. Обикн. в съчет. с предл. по, до, преди, след, от и (диал.) в, с. Времето, когато вече е тъмно или почти тъмно, когато е настъпила тъмнина; мръкване, надвечер. Върнахме се по мръкнало в колибата и изядохме създърмата, която миналата вечер хвърлихме като развалена. П. Незнакомов, СП, 237. Събуждай са щом са цъкне зората и залягай на работа до мръкнало. У, 1871, бр. 1, 222-223. Цял ден лежаха те в близката околност на Ягодово и на мръкнало отвлякоха кравата. Ив. Хаджимарчев, ОК, 277. Преди мръкнало ще дойде Хасан паша, може да надзърне и в яхъра. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 177. Вечерта, .., всичките близки роднини, родителите, старий сват, деверите и момъкът отиват у момини, гдето ги гощават и даряват с кърпи, което наричат „годешници“ и се връщат в мръкнало. Ст. Шишков, ЖБ, 59. С мръкнало жените, а особено момите, се прибират вкъщи. И. Хаджийски, БДНН II, 127. Той [бащата на бай Нончо] беше веселяк по нрав, .. и можеше да разказва приказки от мръкнало до първи петли. А. Гуляшки, СВ, 24.
3. Само в съчет с предл. в, по. Диал. Времето сутрин, когато още не се е съмнало; преди зазоряване, в тъмно, много рано. Излизам в мръкнало. Д Събуждам се още по мръкнало.
МРЪКНЕ Вж. мръква и мръкнува.
МРЪКНИНА ж. Диал. 1. Мрачина, сумрак. Пада мръкнина.
2. С предл. по, до, преди, след, от. Времето надвечер; мръкнало, тъмно. Стигнах селото по мръкнина.
МРЪКНУВА несв.( остар. и диал.); мръкне, мин. св. мръкна, св., безл. Мръква, мръква се, стъмва се, свечерява се. „Тук е мястото пусто, а зе вече да мръкнува; пусни народът да иде по селата да си купи ядение.“ Д. Манчев, НН (превод), 74. Я Исус отговори и рече им: когато мръкнува, говорите, гласно ще да бъде: защото се червенее небото. Н. Рилски, НЗ (превод), 33. Само когато мръкнува, когато ся затваряш в спалнята си и заключваш вратата си, тогаз отваряй тайнствените врата и слязвай тука, за да мя пораздумиш. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 148. Начна, чадо, да мръкнува. Псих. 1861, 6.
МРЪКНУВА СЕ несв. (остар. и диал.); мръкне се св., безл. Мръква, мръква се, мръкнува, стъмва се, свечерява се.
МРЪКНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от мръкнува и от мръкнува се; мръкване, смрачаване. При мръкнуване, .., аз отидох с него [дивака] да издоя козите си. П. Р. Славейков, РО (превод), 112.
МРЪН и (удвоено) мрън-мрън или (удължено) мръ-н-н, мръ-ъ-н, междум. 1. За наподо-бяване на звукове, издавани от животно (котка, тигър, лъв); мър (мър-мър; мт*р-р, мъ-ъ-р).
2. Само удвоено- Разг. За цацвдобяване Н£ неясно, тихо и монотонно говорене. Уж искаше да каже нещо, но мрън-мрън, нищо не разбрах.
МРЪНКАМ, -аш, несв,. непрех. и прех.
1. Говоря, чета, пея неразбрано, неясно. Свещеникът мрънкаше нещо пред него [Нако], старият общински писар-пенсионер му отвръщаше също от своето кьоше на черковен певец и настоятел. Кр. Велков, СБ,
65. Клекнал до купа чакъл, ходжата Сюле-ман четеше в корана. Погледна към пристъпващия мижо Сали и пак продължи да мрънка с гъгнив глас. Б. Несторов, АР, 117. И подкара нещо като песен .. Отец Игна-тий дълго време мрънка това. Елин Пелин,
