МРЪЗНЕНЕ 729 МРЪКВАНЕ
време, което някой предубедено смята за много студено.
МРЪЗНЕНЕ, мн. -ия, и (диал.) -та, ср. Отгл. същ. от мръзна. Мръзнене през зимата. Мръзнене в гората. Мръзнения на дърветата. Мръзнене на водата. А Преживяхме няколко мръзненета през пролетта.
МРЪЗОСТ, -тта, мн. -ти, ж. Остар. Книж. 1. Само ед. Качество на долен, подъл, отвратителен човек; мерзост.
2. Проява, постъпка която предизвиква възмущение, отвращение; мерзост. Человек нач-нал по всякой час да престъпя естествений закон божий, сир. впаднал в неприлични склонности, .., гнъсни плътски мръзости, .. и пр. Хр. Данов, ППК (превод), 17. На гос-подара Ротщайна предложиха питаня; — Познавате ли вий някой си господин Щаб? Бавил ли се йе той много с политика, показвал ли йе мръзост към Наполеона? Ч, 1871, бр. 23, 728. После тия два разговора,.., Ясен промени тон; не спомянуваше вече ни отечество, ни мръзост към гърците. Б. Димитрова, Я I (превод), 66.
МРЪЗОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Който е свързан с мръзост; мерзостен. От 1809 година писмата му бяха по-пълни по съдържанието си,.. Никаква дир-ка на мръзостно чувствуваше не звънтеше в тях връх Наполеона. Ч, 1871, бр. 23,720.
МРЪК, -а, -о, мн. -й, прил. Остар. и диал. Не много черен; възчерен, черникав, мургав, мръкй, мърк. Тая чудна сила [маг-нитната] хората още в старо време били съзрели на един черникав или мрък камик, наречен магнит по името на град Магнезия у Мала Азия, дето наоколо най-напред го намирали. Й. Груев, Ф (превод), 153-154. Никой не му отговори и той отиде сам, та прогони мръката овца, която изяждаше бърканата плява на кравата. Ст. Даскалов, ЕС, 232. Пеперудите на часа пущат от себе един мрък, гнусен сок, па са и тромави, и лениви. КН, 1873, кн. 6, 21. Клееве и смоли ся наричат едни капливи тела с клеав, гъст състав, обикновено с жълт или мрък цвят. С. Веженов, X (превод), 97. Се сръбя-ци до бога юнаци, / кац скацая кат сури еле-не, / мръки бръки задуши връзали. Нар. пес, СбНУ ХЫУ, 43.
МРЪКАЛЕЦ, мн. -лцй, м. Диал. Мъжко животно (обикн. овен, пръч), което се отглежда за разплод; мърляч. — „А бре Косе, пошел съм да тража мръкалец за овците. И срамота да е, ние при току овци, немаме си овен мръкалец!“ СбНУ ХЬУ, 383.
МРЪКАМ, -аш, несв., прех. Диал. За мъжко животно (обикн. овен, пръч и под.) — заплождам; мърля, завождам, покривам. Кочът започна да мръка. мръкам се страд.
МРЪКАМ СЕ несв., непрех. Диал. За женско животно (обикн. овца, коза) — заплождам се; мърля се, завождам се, покривам се.
Кога отзаран ошло едно дете да види мръ-кат ли се овците, погледнало, оно сичките овци собрани у един край, а вуко седи у дру-гио край. СбНУ ХЬУ, 383.
МРЪКАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от мръкам и от мръкам се; заплождане, мърлене, завождане, покриване. Мръкане на овцете.
МРЪКВА несв/, мръкне, мин. св. мръкна, се, безл. Настъпва вечер; мръква се, стъмва се, свечерява се. После малко време заптиите са развикаха, „секи на мястото си да върви“, защото мръкваше вече. 3. Стоянов, ЗБВ III, 238. Не беше мръкнало, но луната се показа от изток — голяма, кръгла, заобиколена от мекото сияние на дъждовния пръстен. Ст. Поптонев, НСС, 169. Цял ден играха, пяха, веселиха се, а щом мръкна — свирна рог и всички се прибраха. А. Каралийчев, НЗ, 15. Освен това мръкваше и тъмната нощ ще бъде на помощ и тям. Ил. Блъсков, ИС, 92. Като вечерта мръкнало, /Рада Николу думаше: /— Я ми дай, либе, чехлите. Нар. пес, СбНУ XXIX, 37. Ако рано мръква и ти рано лягай, ако рано съмва и ти рано ставай. Послов, П. Р. Славейков, БП I, 23. МРЪКВА СЕ несв.', мръкне се св., безл. Мръква, стъмва се, свечерява се. Вече се мръкваше, когато бай Нено стана. Постоя малко и погледна към момчето. С. Север-няк, П, 23. Мръква са. Хорото се разпилява, секи си отива, само сватове и свати стоят покрай трапезата. Ил. Блъсков, ПБ
1, 52. Като за да са допълни злочестината, захвана да са мръква. Ч, 1875, бр. 4, 187. Като са мръкнало, зел една пушка, качил се на чердака и седнал да варди. СбНУ XIV, 131. • Нар.-поет. Мрак се мръкне. Мрак са мръкна горо, мрак са мръкна, / мрак по поле пада. Нар. пес, СбВСт, 380. • Нар.-поет. Мръкне се, мръкне. Мръкна са, мръкна, Тодорке, / кога щем в село да идем? Нар. пес, СбНУ ХЬУИ, 145.
◇ Съмнй-мръкнй. Разг. Градинско цвете със синьо-лилави цветове, които вечер се свиват, а сутрин се разтварят.
МРЪКВАМ, -аш, несв.’, мръкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1,Диал. Замръквам, окъснявам. Мръкнал, замръкнал млад Стоян, Тодоро, горо зелена, / в гората, на планината. Нар. пес, СбНУ ХЬУ1, 269.
2. Поет. Помръквам. Ще мръкне твоя ден. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 222. Отшумяла доба безвъзвратна. Мръкнала езическа съдба. / .. / Грешките са ръст на настояще живо. Миналото мъртво нивга не греши. В. Марковски, ПЗ, 22.
МРЪКВАНЕ, мн. -ия и (разг.) -та, ср.
1. Отгл. същ. от мръква и от мръква се; смрачаване. В местата, където повърхността на Земята излиза от собствената сянка, настъпва развиделяване — ден, а на местата, които влизат в земната сянка,
