МРЪЖДЕЛЙВ 728 МРЪЗНА
Отгл. същ. от мръднувам и от мръднувам се; мръдване.
МРЪЖДЕЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който едва се вижда; мрачен.
МРЪЖДЕЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Диал. Качество на мръжделив.
МРЪЖДЕНЕ, ср. Диал. Отгл. същ. от мръждя и от мръждя се; въсене, чумерене, мръщене.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МРЪЖДЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от мръждя; мъждене, мъждеене, мъж-дукане.
МРЪЖДЯ, -иш, мин. св. мръждйх, несв., прех. Диал. Мръщя, въся, чумеря (чело, вежди и под.). Мръжои чело. Н. Геров, РБЯ Ш, 86. МРЪЖДЯ СЕ несв., непрех. Диал. Мръщя се, въся се, чумеря се. Се мисли, се са мръж-ди, не яде, не пие. Л. Каравелов, Съч. II, 133. Влязъл в лозето и са мръжди на гроздето. П. Р. Славейков, БП I, 74.
МРЪЖДЯ, -йш, мин. св. -ях, несв., непрех. Диал. За огън, свещ, лампа и под. — излъчвам слаба, мъждукаща светлина; мъждя, мъждукам. Лампата мъжди.
МРЪЗЛА ж. Разг. Мързелива жена; ле-нивка, мързелана, мързеливка.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955.
МРЪЗЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мързелив; мързлив. Па оня [кучето] мрънъо може с едно коматче леб, не, ами буца му хвърли, ще го залъжеш. Дремльо!.. Мръзливо едно такова, се у къщата седи! Сг. Даскалов, СД, 230.
МРЪЗЛЬО, -то, мн. -вци, Разг. Лентяй, мързеливец, мързелан, ленивец, мръзльо-вец. У, какъв си мръзльо!
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955.
МРЪЗЛЬОВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. Лентяй, мързеливец, мързелан, ленивец, мръзльо.
МРЪЗНА, -еш, мин. св. -ах, св., непрех.
1. Изпитвам силен студ, много ми е студено; студувам. Той [бащата] не беше с шубата си. Навярно мръзнеше. Вл. Полянов, ПП, 11-12. Те легнаха в ямата, която бяха изкопали, и през нощта по-малко мръзнаха. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 56. — Колю бе, смили се вече / и пусни навън врабчето, / виж как тъжно гледа клето, .. / Колю рече:
— Нищо мамо, /то ще свикне тук при нас, / то навън ще мръзне само. Л. Станчев, СбХ,
33. Тук, той прекарал много мъки: гладувал, жедувал, мръзнал. ВЦ, 1888, кн. 20, 10. Зимас мръзнахме по границата. БД, 1909, бр. 20, 1-2. // Разг. Треперя, зъзна. Тя свали вълнената си жилетка и застана на колене пред Витка. — Обличай! — Не, Не! —.. — Ти самата мръзнеш. Д. Ангелов, ЖС, 384. Не знае тая публика, като мръзне в театъра всяка вечер, че причината е в нецелесъобразната постройка. П. П. Славейков, Сьбр. съч. VI (2), 104. Как ми думаш, че не съществува студ, когато мръзнеш, когато виждаш снега. П. Р. Славейков, ЦПIII (превод), 18.
2. За растение — загивам в резултат на измръзване; измръзвам. Братаница е място тихо... Никога дръвчетата не мръзнат. А. Каралийчев, СР, 75. В България лимоните мръзнат на открито. А При безснежни зими понякога и пшеницата мръзне.
3. Остар. и диал. За вода, течност, сълзи и под. — заледявам се, вледявам се, замръзвам1. Водата от студ мръзне, та става на лед, а кога ся сгрее яко, тя излиза на пара и ся губи от очите ни. И. Груев, Ф (превод), 1. Ако те е страх да не замръзнат яйченцата, то ти опитвай с вода у паниче; видиш ли, че водата земе да мръзне а ти премести семято на друго по-сгодно място. КН, 1873, кн. 6, 23. Насъде ябълки, череши и праскови, окичени с цвят, връз когото росата ся искряше, .., и мръзняше на листата като ситен бисер. Е. Мутева, РБЦ (превод), 26. Сълзите мръзнеха на очите му. Пътят виеше през безкрайната снежна пустиня. Елин Пелин, Съч. III, 85. • Обр. Членовете му се разтреперваха — и по жилите му мръзнеше отрова — и мишците му отпадаха като пресечени. Н. Райнов, ВДБ, 25. На твойте страдания пред гледката страшна, / злорадството млъква и хулата гряшна /мръзне на устата! Ив. Вазов, Съч. V, 173. // За предмет, потопен във вода. Сковавам се в лед; обледявам се, заледявам се, замръзвам1. Вълчо потопил опашката си [в реката]. Чакал, зъзнал, чакал, зъзнал... А Кума Лиса обикаляла наоколо и повтаряла: — Ясней, небе, мръзни, вълча опашко! Ран Босилек, ВП, 35.
4. Безл. и третол. мръзне. Остар. и диал. Става много студено, температурата пада под нулата; замръзва. Защото йе истина, че сегашната зима йе страшна; никак не мръзна, а валя цели дни като из ръкав; никакво корито не минува вече под мостовете. Б. Горанов, ЖСГ (превод), 99-100. Тия дни имаме време яко добро, денем слънце добро, а нощем мръзне по малко. АНГ, 1911, кн. 1, 155. Времето мръзне.
5. Диал. За орница, угар — замръзвам много-кратно през зимата, от което променям структурата си, ставам ронлив и готов за селскостопанска работа. По какво ся разпознава угарта от другото оране — пряснооран? По това, че угарта сякоги гори цяло лято и мръзне цяла зима, а пряснооранта ся сее скоро. Ц. Гинчев, УЗ, 33-34. Обикновено оставям оранта да мръзне и сея напролет.
6. Диал. Омръзвам, дотягам (Н. Геров, РБЯ III). мръзне се. Безл. от мръзна (в 1 знач.). Да се мръзне в тия зимни дни по градините или да се виси в опушените сладкарници,.., не е никак приятно. М. Грубешлиева, ПП, 94-95. Пред зората са мръзне. П. Р. Славейков, БП II, 83.
О Кале, та мръзне. Разг. Казва се за хладно
