МРЪДВАМ 727 МРЪДНУВАНЕ
дето султанът се мръдне, след него / ти важно пристъпваш и с гордо чело. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 88.
4. Само се. Остар. Влизам, вмъквам се бързо някъде; мръдна, бутна се. В един миг Цончо мина като сянка по урвата на срещния бряг и се мръдна в дупката. Ив. Вазов, Съч. VIII, 126. Един ден, .., като обикалял църквата през време на прянос, мернало му се нещо отвън на пътя. Изкарал пряноса набързо, мръднал се в олтаря. Чудомир, Избр. пр, 194. Той се мръдна в една вратня. Ив. Вазов, Съч. VI, 110.
О Без да си мръдвам / мръдна <и> пръст<а>;без да си мръдвам / мръдна <и> малкия пръст. Разг. Не полагам ни най-малко усилие да предприема, да извърша нещо, обикн. в полза на някого. Както обикновено става, най-много се сърдеха тези, които не бяха си мръднали пръста за гимназията. Цв. Минков, МЗ, 229. Като гледам политиката, мисля си: наесен ще се пее тук друга песен .. Пръста си няма да мръдна, за да те спасявам. Не си малък! А. Гуляшки, МТС, 187-188. Крак не мръдвам / мръдна отнякъде', крак няма да мръдна отнякъде. Разг. Не ще се отместя от някакво място, няма да напусна някакво място, ще продължа да стоя на някакво място. — Чини ми се, ще имаме работа тая нощ .. — Що, що рече? Още тая нощ ли? — .. — Пребийте ни, ама крак няма да мръднем оттук — допълни той. Ст. Загорчинов, ДП, 32. Мръдва ми / мръдне ми акъла; мръдвам / мръдна с акъла (ума) си. Разг. Обезумявам, побърквам се, полудявам. „Ха — рече си — такава била тя! .., обрали са я и сега е тръгнала да се жали и кълне. А пък, ако й е мръднал акълът, може и нещо да си е наумила, какво ли не върши човек, когато му дойде до гуша.“
В. Мутафчиева, ЛСВ I, 371. Съжалявам баща му и майка му, изгубиха единствения си син. Както дочувам, баща му малко мръднал с ума си. Д. Ангелов, ЖС, 657. Мръдва ми / мръдне ми чивията. Обикн. се. Грубо.
1. Обезумявам, побърквам се. Несвързаните думи на ранения войвода вместо да го успокоят, още повече го объркаха. Ами ако му е мръднала чивията на даскала? Д. Ман-тов, ХК, 107. 2. Ставам като безумен от изживяване на някакво силно чувство. — Слушай, нали казваше, че у Цакови няма никой? А някакво дете се върти из двора. Я си представи, че ни усети, мръдне му чивията и се разнищи! В. Андреев, иПР, 110. — Йотенцето... Какво прави Йотенцето? Казвай, ба' Тодораке, зарем чивията ми ще мръдне!.. Той не можеше да живее, ако не я види един ден или ако не получи много здраве по Тодоракя. Д. Немиров, Б, 109. Мръдвам / мръдна рамене (рамо). Разг. Изразявам недоумение от нещо или колебание за нещо (обикн. като правя движение с раменете си). — Що ще търсиш, болярино, при такива нехранимайковци, .. Върви си в
Търново, Александър ще ти се зарадва. Иг-рил мръдна раменете си. — Има време и в Търново да ида. Сг. Загорчинов, ДП, 411. — Какво искаш да кажеш? — попита сопнато той. — Нищо — мръдна рамене Пиронов. Г. Караславов, ОХ И, 447. — Сам го дадох... обрекъл го бях, дадох го .. Васил мръдна рамене в недоумение. Бояджията звучно се разсмя. — За щерката ми е думата, отче Игнатий, за Софка, ти я знаеш! Сг. Дичев, ЗС1,253.
МРЪДВАНЕ, мн. -ия и (рядко) -та, ср. Отгл. същ. от мръдвам и от мръдвам се. Мелницата беше готова, .. Влязоха в сградата да пуснат колелото. Всички втренчихме погледи в перките. Никакво мръдва-не. Г. Белев, ПЕМ, 123-124. Слънцето, което се промушваше между тия клони, раз-люляваше при всяко мръдване на дървото една чудновата мрежа от петна върху пода на чардака. К. Константинов, СЧЗ, 75. Черната кобилка също тъй изморена, не трепваше, като че се боеше да не би с щгъдва-нето си да докара нови беди за Айа. И. Йовков, АМГ, 54. Нямаше го полковник Додее, готов да ругае наляво и надясно, нито поручик Игнатов, който само за едно мръдване в строя удряше с юмруци по зъбите. В. Неш-ков, Н, 257. — Х-м-м, кърпя зер — отвърна сухо и със злобна нота в гласа си госпожата, като направи пак презрително мръдване с устната си. Т. Влайков, Съч. II, 169.
МРЪДЛА ж. 1.Диал. Жена, която стои, седи неспокойно, която шава, върти се, мърда непрестанно, непрекъснато (Н. Геров, РБЯ).
2. Прен. Разг. Грубо. Жена, която е известна с любовните си увлечения; любовчийка. Стара мръдла е тя.
МРЪДЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Развратен, шавлив, мръдлив.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МРЪДЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Развратен, шавлив. Той е доста мръдлив.
МРЪДЛЬО, -то, мн. -вци, м. 1,Диал. Мъж, който стои, седи неспокойно, който шава, върти се, мърда непрекъснато (Н. Геров, РБЯ).
2. Прен. Разг. Грубо. Мъж, който е известен с любовните си увлечения; любовчия, коц-кар. Стар мръдльо е той.
МРЪДНАВж. мръдвам и мръднувам.
МРЪДНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); мръдна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Мръдвам. Жената си га найдел заспана дълбоко. Дигал га да стане, да сготви вечера, а та ни мръднувала, ни се разбудувала. СбКШ, 93. Па земая два млади девера, / па земая бре жар жаровита, / турия я Мари у пазува — / Мара ни мръднува, ни трепнува. Нар. пес., СбНУ ХБУ, 359.
МРЪДНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); мръдна се, св., непрех. Мръдвам се.
МРЪДНУВАНЕ, ср. Остар. и диал.
