МРЪДВАМ 726 МРЪДВАМ
не мръдна. И. Радичков, СР, 97. Като ти забия нещо в гушата, няма да мръднеш. Ив. Вазов, Съч. XXV, 124.
4. Сменям, променям мястото си; придвижвам се от едно място на друго, премествам се, отмествам се, поотмествам се, мръдвам се, помръдвам се. Нисичкият шофьор го погледна под око и каза спокойно: — Ти, чиче, не е зле да мръднеш малко.. Ако падне бомба върху складовете, после не могат ти събра парчетата. П. Вежинов, НС, 29. Народът обаче не мръдна от площада, докато жени-те от делегацията не слязоха долу, П, Здравков, НД, 100. Чълнът,.., се скри вече зад високата тръстика, а Момчил не мръдва-ше от мястото си. Ог. Загорчинов, ДП, 420. Еднамладаженакъпеше сиватасикрава е плиткото, наразлива..— Мръдни от брода, о-маа! Бутни тая крава да минем—подкачил Пешо. Ст. Даскалов, СЛ, 12. Кравите потег-лихаимръднахадва-три разкрача, яремапад-на от едната—забравил беше да я зажегли. Ил. Волен, ДД, 120.вВ клетва.—Оттук да не мръдна, ако лъжа... Да пукна макар, ако не го намерих!—взе да кълне пазачът на полския имот. Б. Обретенов, С, 155.
5. Прех. Отмествам, премествам нещо от мястото му; помръдвам. Турчинът мина на-пред, разгледа големия камък, съблече си антерията, налегна камъка отсам, натисна го оттатък, но и той не можа да го мръдне. А. Каралийчев, СР, 50. Никаква во-дна стихия не ще може да мръдне 40 метра дебелата в основите си стена. 3. Сребров, Избр. разк., 210. Блъснала [тя] дърва, въглища, засилила печката като пещ и не ми мръднала тенджерата/ ВН, 1960, 2664,4.
6. Разг. Отивам някъде, обикн. наблизо или за малко време; мръдвам се. Бай Марин мръдна към колата, взе мотиката и като се върна, почна да копае. А. Каралийчев, ЛС, 46. Най-после един ден, когато продавачът мръдва към къра по някаква работа и се връща, не намира дините. Ив. Хаджийски, БДНН I, 154. Като разбра, че няма да хване клен, малкият рибар наниза върху кукичката едно червейче,.. и мръдна по-нагоре за мренки. СбХ, 105. // Заминавам за някъде, пътувам до някакво място. Отдавна мечтаех да мръдна поне за малко в чужбина... Но сигурно ли е? М. Грубешлиева, ПИУ, 178.
7. Прен. Разг. Развивам се в някакво отношение; променям се, мръдвам се. То [християнството] е потушило омразата с проповед за любов и братство между хората, с равенството пред Бога и прочее .. Но оттогава работите не са мръднали много далеч. Ем. Станев, ИК I и П, 513. По-скорош-ното уреждане на финансовите въпроси трябва да бъде първата задача, тъй като без туй не можем мръдна крачка напред. Бълг., 1902, бр. 449, 1.// За цена, стойност — покачвам се, пораствам, раста. Осем години управляваше Сговорът и никаква надежда нямаше да падне. А народът оголя, обедня, .. пък житото не мръдваше от два лева нагоре. Г. Караславов, Избр. съч. II, 258. — Но ти знаеш, че държавата ще събере фонд за осигуровките пак от джоба на работниците — каза той — а надниците няма да мръднат нито с лев по-високо. Д. Димов, Т, 77. // Прен. Разг. За организъм, животно или растение — развивам се, раста, пораствам. — Ние, децата, поливахме корена, слагахме му и торчица. По едно време завърза малко плодче. След седмица-две то стана колкото мъжки юмрук. Ала по-нататък не мръдна. Кр. Григоров, ОНУ, 74. След дъжда житото мръдва.
8. Прен. Само се. Разг. Грубо. Полудявам, откачам, шашвам се. Понякога си говореше на глас и се сепваше — май съм мръднала. В. Андреев, ПР, 41. По-младите селяни, които не помнели първото му постене, смятали, че е мръднал. Д. Вълев, Ж, 92. — Малин Петков — фон Хобе! Пощаджии-те примират от смях, като го търсят... — Защо се подписва така? —Де да знам... Може и да е мръднал. Др. Асенов, СВ, 72. Полудял си в последно време. Мръднал си, както казват тарикатите. Ст, 1968, бр. 1192,
1. Лекарите се видели в чудо. Като се убедили, че пациентът им сериозно е мръднал, те се оттеглили отново на консулт, да мислят и кроят какво да правят по-ната-тък. ОФ, 1950, бр. 1761,4.
9. Прен. Разг. Имам леко поведение, без морални задръжки съм; шаввам, кръшвам, поскитвам. Не бива да й се вярва. Тя е от тия, които мръдват. А Всеки път, когато мръдне с някого, я хващат, мръдвам се, мръдна се. Страд. от мръдвам (в 5 знач.). МРЪДВАМ СЕ несв.; мръдна се св., непрех. Разг. I. Правя малко, незначително движение, мърдам се (в 1 знач.) веднъж или няколко пъти; мръдвам, помръдвам, помръдвам се. Лениво бяха пъхнали ръце в джобд-
feme си и поглеждаха, без да се мръднат. И. lOBKOB, ПГ, 250. Севдана и Здравка стояха още на първите си места. Нещо като че да ги задържаше там и те не смееха да се мръднат. Ц. Церковски, Съч. III, 26. Отведнъж нему се стори, че земята под него се мръдна, като че ли бе поледица и краката му се подхлъзнаха, върху очите му падна мрак. Сг. Загорчинов, ДП, 487.
2. Сменям, променям мястото си, придвижвам се от едно място на друго; премествам се, мръдвам, помръдвам се. К. Величков от-съствуваше от България. Каравелов бе арестуван. Цанков не бе се мръднал от къщи. С. Радев, ССБ II, 12. — Аз няма стъпка да се мръдна оттука, докато не си свърша с тебе! П. Тодоров, Сьбр. пр II, 319. Щастливи, че са се излъгали в догадките, другарите се спуснаха към него и със сълзи на очи го прегръщаха и целуваха. Само Данка не се мръдна от мястото си. Сл. Трънски, Н, 239.
3. Рядко. Излизам, отивам някъде, обикн. наблизо или за малко време; мръдвам. Къ
