МРЪВКАР 725 МРЪДВАМ
Речи й бре, Върбане! .. Синко, речи й бре!.. Олеле!.. Затова ли съм те гледал от мръвка месо. Ил. Волен, ДД, 44. Седи тук, ама да не би нещо Герасим после... Ние какво!... Нема да ни натегнеш, очували сме те от мръвка месо, та сега ли! Сг. Даскалов, СД, 233. Това конче от мръвка месо съм отгледал. Тлъста мръвка. Разг. 1. За служба, длъжност — който е ви-сокоплатен, който дава съществена изгода. Де-путатството е също една тлъста мръвка, и при това депутатство от партия, която непременно щеше да управлява. Г. Караславов, ОХ III, 170. 2. За мъж или жена, мома — изго-дна партия за сключване на брак. Тоя старец е тлъста мръвка и тя няма да го изпусне.
МРЪВКАР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Разг. Човек, който обича да яде мръвки, месо; ме-сар. Синът е мръвкар и постно не яде.
2. Диал. Човек, който обича да яде сланина, мръвка; сланинар, мръвар. На полето си носим мръвка. Мръвкари сме.
МРЪВЧИЦА ж. Умал. от мръвка (в 1, 2 и 3 знач.). Всички тия прекрасни гости пресягат уж срамежливо към дългата порцеланова чиния с разкъсано сякаш от бомба прасенце, набождат с виличките си някоя тлъста мръвчица или късче препечена кожица. Св. Минков, РТК, 140-141. — Хаджи ефенди, без докачение, ама ще си посегна една мръвчица, да се смърся и аз с такова нещо. Чудомир, Избр. пр, 85. Ту залче ще ми топне в гозбата, уж да я опитам, ту мръвчица ще ми откъсне, ту пък, като изсипе кашата, ше ми даде да ометя тиганята. Т. Влай-ков, Пр I, 5. Опекат [за гостенина] някоя свинска мръвчица /../ и си захващат моабета от сладък no-сладък. СбНУ УШ, 43.
◇ На мръвчици ще (да) разкъсам (насека, накъсам, сека, разсека, направя) някого. Разг. 1. Жестоко, безмилостно ще си отмъстя на някого. Ако те открие, на мръвчици ще те направи. 2. Ще убия, ще погубя чрез жестока смърт някого. Губителят дереше широки ленти вече от гърба на мъченика, лепеше по отворените рани шепи сол и викаше, пищеше прегракнал: — Говори! Кажи къде я скри! Ще те насека на мръвчици. Д. Талев, С II, 186. — Тетя са го нацапали в един комунистки вестник, и тая работа е на батя ти Вълка! .. Кой каза на батя ти оная работа.. Признавай, или на мръвчици ще те направя. Г. Караславов, СИ, 193-202.
МРЪДВАМ, -аш, несв.\ мръдна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Движа се леко, правя малко, незначително движение, мърдам (в 1 знач.) веднъж или няколко пъти; мръдвам се, помръдвам се, помръдвам, шаввам. Две-три врабчета подскачаха към Се-рафима и той се пазеше да не мръдне, за да цогат да си вземат някоя трохичка. И. Йовков, ЖС, 10. Тъй като той бе мръднал на стола, броеницата се бе изсулила от неговия скут. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 181. — Много мъже съм срещала, три пъти е трепвала утробата ми. И то — само като ги погледнах. Сигурно тъй непразните жени усещат, че за пръв път децата им мръдват в тях. А. Дончев, ВР, 225-226. На ушите й [на баба Мара] висяха две големи, кръгли обеци. Като мръднеше и те святкаха и подрънкваха. К. Калчев, ПИЖ, 129. Клонето на върбата при дядовия Славчов кукуруз не мръдваха. Т. Влайков, ПСп, 455. По лицето му не мръдваше нито един мускул. Г. Караславов, СИ, 9-10. // Разг. Трепвам, потрепвам. Димето мръдна неспокойно, вдигна глава и спря поглед на Велко. Ив. Мартинов, ПМ, 22. Конят мръ$наилеко и изпръхтя като че въздъхна. Й. Йовков, ЖС, 48. // С предл. с. Правя леко, незначително движение, мърдам с част от тялото си веднъж или няколко пъти; помръдвам. Той стоеше неподвижно, само от време на време мръдваше с ръка.
2. Прех. Привеждам в слабо движение, мърдам нещо, обикн. част от тялото си веднъж или няколко пъти; помръдвам. Сарандовица мръдна тънкщпе "си вежди и само с глава направи знак. Й. Йовков, ВАХ, 67. Пеленачето мръдна главичката си и тихо проплака. Ст. Загорчинов, ДП, 473. Като мръдна пренебрежително плещи, хубавицата се обърна и лениво провлачи крака към завесата. А. Дончев, СВС, 25. Ни крак да мръдне смей, нито ръка. К. Христов, ЧБ, 158. Птицата отскочи на по-горна вейка, изтърси натрупания сняг и изплака: — Ех, да знаеш и моята мъка! Крило не мога да мръдна от изтощение, краката ми треперят! П. Бобев, ГЕ, 31. Охльо мръдва си рогата. Ран Босилек, ВП, 55. // С отриц. не. В съчет. с о ч и. Не помествам, не откъсвам погледа си от някого или от нещо. Цончо устреми очи към дупката и вече не ги мръдна оттам. Ив. Вазов, Съч. VIII, 125.
3. Обикн. с отриц. н е. За нещо — поклащам се, помествам се от мястото си. Момъкът се покачи по стълбата и се опита да повдигне вратата. — Не мръдва — обади се Ку-ман. — Здраво е притисната. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 81 .На едно място корените на троскота бяха тъй дебели и тъй нагъсто, че плугът запука, запука — и спря. Аго завика и завъртя камшика — воловете взеха да тъкат, както се казвц, нцзад-на-пред, но плугът не мръдна. Й. Йовков, АМГ, 94. Повежда ни по черния път до сами реката и насърчава шофьора да кара през шубраки и ровове, през поляни и пясъци, догдето колата нахълта в едно блато и повече не мръдна. Н. Стефанова, РП, 159. // С отриц. не. Не показвам признаци на живот, оставам безжизнен; не помръдвам. Хванал се на борба с най-силния турски пехливанин. Вдигнал го над главата си, стоварил го на земята и турчинът вече не мръднал.
А. Каралийчев, НЗ, 227. И като стигна до барата падна, а Петраки с един колец отгоре право по главата го [кучето] удари, та
