МРЪВКА 724 МРЪВКА
една мръвка да облажа дечицата си! — ще се примоли тя. А. Гуляшки, СВ, 191 .Цял месец Домбо отказваше да си служи с приборите и ядеше по туземски — с ръка вадеше мръвките от пръстената паница. Гр. Угаров, ПСЗ, 10. Вечерта заклала кокошка и я свари. Седнала да вечера и се мръвките вади, а на мачката не дава. Нар. прик., СбНУ XLI, 430. Скокат како мачка по мръвка. СбНУ IV, 245. Маха опаш като котка за мръвка. П. Р. Славейков, БП I, 265. • Обр. Често пъти преглеждането на една пиеса по тоя начин струва 100-200 лева, а на щастливия автор или преводач в име на успеха на българската драма се подхвърля една мръвка от 50-60 лева! П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 107. П Стесн. Само месото от тази част като храна. Адвокатът първо сдъвка добре мръвката, .., пи от церо-вокото една едра глътка и, чак след като се избърса със снежнобялата си кърпичка, каза. Д. Бегунов, ЧОД, 29. Нашият балкански обед става весел, всичкият свят присъствува на него: и Мишка,.., и трите овчарски лъва, които се присламчиха до нас и получаваха своя дял от кокали и мръвки Ив. Вазов, Съч. XV,
64. — Иди яж от другата страна на вола! — казал великанът на великанчето. — При мене вече мръвка не остана! — обадил се Голчо. Ран Босилек, Р, 125.
2. Стесн. Свинско месо. Ще набавим на хората свини, бе кумец, не бери грижа. За Коледа без мръвка няма да ги оставим. Чудомир, Избр. пр, 261. Купи мръвка от магазина. // Солена сланина. А Не остана мръвка в качето.
3. В съчет. със следващо същ., означаващо вид месо, месен продукт и под. Къс, парче от това, което означава съществителното. Че нали Коледа иде, а няма мръвка свинско да се облажим! Ст. Даскалов, СЛ, 441. Дже-на излезе и след малко се върна с чиния в ръка. Спря се пред Дафина, подаде й мръвка скумрия на вилица и продума доста високо, за да чуе Минтан: — Блазе ти, че пак ще станеш майка. К. Петканов, ДЧ, 273. Елена ги [гостенките] покани да седнят и им подаде по една мръвка от нарязана кръвавица. И. Груев, КН 4 (превод), 28. В чанта с ръка бръкнал, извадил погача / и похлупци, пълни с бито сирене / и няколко мръвки пържена сланина. Л. Каравелов, Съч. I, 36.
4. Само мн. Прен. Грубо. Открита, заголена част от човешко тяло; меса. Прикрий си мръвките. А Мръвките ти се виждат.
5. Прен. Грубо. Отпуснат, нестегнат морално, волево или физически човек; каба.
— Ти, умнико, си го заплашвал с оставка. Та той тъкмо това цели. /.. / Спомням си, че предлагаше за твоето място свой човек, една стара журналистическа мръвка от някогаш-ната жълта преса. Ем. Манов, ДСР, 290-291. За тая мръвка ли ще се жениш?
6. Като нареч. Остар. и диал. За количество
— малко, немного. Постоянни, хитри и on-рятни люде, които много малко мислят за душата, а само дебят сгодни случаи за себе, колкото и да зимат преднина в света и да лъщят, mue пак може да нямат ни мръвка възвисен характер, ни шушка истинско величие. Й. Груев, СП (превод), 230. Яжте по мръвка, за да стигне за всички.
О <Една (каква)> мръвка месо, съм
(оставам, ставам). Разг. Съвсем слаб (съм, оставам, ставам). Така и Радка, дедова Ценова! Пощо изреди морилката у къщата им, а она остана на, таковко — една мръвка месо! М. Георгиев, Избр. разк., 49. <И> на мръвки да ме режат (нарежат, разкъсат); мръвка по мръвка да ме направят (нарежат, насекат). Разг. Каквото и да става, при всякакви условия. Защо не си е седяла джанъм тя там! Да я пребият, да я заколят, на мръвки да я режат, там да си седи. Той й е мъж, може да прави с нея каквото си иска. Ил. Волен, ДД, 41. На мръвки ще (да) разкъсам (насека, накъсам, сека, разсека, направя) някого. Разг.
1. Жестоко, безмилостно ще си отмъстя (на някого). "Стой си дома, Тинке, че ако се научи Герасим, на мръвки ще те насече... " Ст. Даскалов, СД, 253. Посочените за такива толкова са побеснеле, щото да намерят тогова, който ви е проводил дописката, разкъсале би го на мръвки. НБ, 1876, 79. Да съм си знаял, Ке-рацо,/че ще да си ма измамиш, / на мръвки бех та разкъсал. Нар. пес., СбНУ XIV, 9. 2. Ще убия, ще погубя чрез жестока смърт (някого). Ала, върнал се от кръчмата, / баща й Дано влезе на седянката и — .. изкряска: — Навън, кучешки сине! Като дигна бастуна, пък тя ще се разцъфне главата ти! Доде е жива, 1це я гледам и пак на теб я не давам!.. Пък ти, дума ако си му дала, на мръвки ще те сеча! Ил. Волен, /Щ, 92. Навсякъде бдят стражари, които в името на трохите, що им се хвърлят, са готови да те разкъсат на мръвки Г. Кара-славов, Избр. съч. I, 99. „Бърже се върни Сто ене, / че са цигане на дукян; ако та видат ци-гане, / на мръвки ще та накъсат!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 130. Наиипе юнаци / разправят, горките:/ — Триста разбойника, /.., де кого стигнат — / убиват и колят. / Страшно, ви казваме! / Малко остана / да ни направят / на мръвки в бостана! СбХ, 121. Обирам тлъстата (тлъстите) мръвка (мръвки). Разг. Възползувам се от облагите на моето положение, за да взема най-хубавата част, печалбата от нещо. — Кой знае, някои от тях почнаха да си правят сметчицата и за после — не е зле де, демек, да си имаме приятелство и с комунистите, колкото и да псува началството — пак то обира тлъстата мръвка, — за нас кокалите. 3. Сребров, Избр. разк., 15-16. От мръвка месо, гледам (отглеждам, чувам, отчувам) някого. Разг. От много малък, от съвсем невръстен (гледам, отглеждам, чувам, отчувам) някого (човек или животно). Дядо Мирчо беше дигнал ръце, та си вардеше главата, плачеше и се молеше като дете: — Защо ми сушиш кокалците, ма
