МРЕНЕН 723 МРЪВКА
то мрене, невясто, бе за чудо. Без болест и без мъка свърши. Т. Влайков, Съч. II, 201.
— То тия пари, дето ги искам, за какво ми са? Не ми трябват за друго нещо — .. — ами искам да си приготвя за мрене каквото ми тряба. А. Каменова, ХГ, 160. Тя си бе приготвила сичко за мренето — и дрехите, с които ще се облече, и меки обуща, и покривало, и свещи, и поилове за поповете. Т. Влайков, Съч. II, 303. Едвам едно се свърши, друго чудо —/и все пак извил глава към мене... /Хай дявола, и този кара лудо! / Приятелю, не ми е днес за мрене! К. Христов, В, 38. С неговите мренета свикнаха всички.
О На мрене. Разг. Смъртно болен. А веднъж би на мрене богатий турчин Емексис аа [ага]. Ив. Вазов, 3, 196. На мрене като бил тунис-кий камилар Ел Харри / камилите си пожелал за сетний път да види. Ст. Михайловски, ФСС, 77.
МРЕНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За рибарска мрежа — който е предназначен за лов на дребна риба, на мряна. Аз отидох при пашата. / Той ми не дари добра коня ранена / и не ми дари дълга пушка боилия,.., / ами ми даде тънка мрежа мренена / да йолова дребна риба скумриа / да нахраним силна войска ца-рюва. Нар. пес., СбНУ ХЫП, 563.
МРЕНЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Мъжка мряна.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МРЕНИЦА1 ж. Умал. от мряна; мрянка, мреничка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МРЕНИЦА2 ж. Диал. Женска мряна; мрянка, мренкиня. Мреница без мренец не може.
МРЕНИЧКА ж. Умал. от мряна; мреница1, мрянка. Улових мреничка.
МРЕНКИНЯ ж. Диал. Мреница2, мрянка. Да та дарят добра дара ранен кон, / на коня синьо седло русчушко, / на седлото тънка мрежа свилена, / да замрежи Бяло море и Черно, / да улови бяла риба мренкиня, / да нагости всички гости на сватба. Нар. пес., СбВСт, 234.
МРЕНЧИЦА ж. Умал. от мрянка. Пин-тата измъкна стария сак,.., постегна го и излезе нагоре по воденичната вада, за да налови малко риба. За час-два той напълни цяла торба с виолки, кротушки, мренчици и различен друг дребосък. Г. Караславов, ОХ И, 87.
МРЕ1ПКА ж. Диал. Смърт; умиралка, умирачка, мрене. „Ке кажеш!“ — "Ке кажа, ама ке умра ". „Е, щом знаеме, я ке те справа за мрешката!“ Сварила жито, месила леб, сварила манджа — приготвила го за гробищата. Нар. прик., СбНУ ХЬУ, 395. — Трай, барем на попа не споменавай името, трес-нало те да би — нервираше се баба. /../ И за мрешката трябва с поп да те изпратят. Пл, 1969, кн. 5, 28.
МРИЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от мрия; морене, мория.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МРИЯ, -еш, мин. св. няма, несв., непрех. Диал. Моря, погубвам. Ветар вее в езерото, / чума мрие в селото. /Сё се селоразбегало, /бела Неда не бегала. Нар. пес., ШТМБ, 343. Ветер дуе над селото, /роса росит под селото, / чума мрие низ селото. Нар. пес., СбБрМ, 359.
МРУХЛЬО, -то, мн. -вци, м. Диал. Сопо-ланко, сополивец; сопльо, мухльо. — Побърка я [азлалийката] тоя мрухльо, и тъй й думахме, и инак, не взема от нищо...
— Ама май тя бие тъпана, пък глухонемият и Геню Хаджикостов събират парсата. А. Караславов, СИ, 39. Умря Минчо, а по закон снахата ще вземе дял от имота, ще прибере Петето, ще се ожени и някой мрухльо ще седне на имота им. Г. Караславов, Тат., 44.
МРЪВ м. Диал. Гореща, топла пепел; мръва2, мърва2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МРЪВА1 ж. Диал. 1. Къс месо; мръвка, мърва1. Когато ся пече голяма мръва мясо, топлината не може да ся промъкне дори до вътре и мясо то остая повече сочно. С. Ве-жинов, X (превод), 110. Пай си Марко Шар-ку говореше: .. Ако нечеш вилу да уфатиш, / чу те сечем по малечке мърве, / чу те качим по гранке елове. Нар. пес., СбНУ XLIII, 96. Да би те знали моите братя, / би те съсекли парче по парче, / парче по парче, мръва по мръва, / та ще те фрълат на бръзи рътки. Нар. пес., СбНУ XLIV, 134.
2. Като нареч. За количество — малко, не много; мръвка, мърва1. Той пак си впрегна кола с волове, / ото си тръгна по сета земя, / с мръва семе много берекет. Нар. пес., СбАИ, 134. Мръва дрямка мя предрямила.
Н. Геров, РБЯ III, 86. Мръва глава ме набо-люва. Н. Геров, РБЯ III, 86.
МРЪВА2 ж. Диал. Мръв, мърва2. Дърва и пъни, главни и мръва.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МРЪВ АР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Човек, който обича да яде мръвки, месо; мръвкар. Обича да яде само мръвките из гозбата: дс-тави и за други, бе мръвар! СбНУ XLII, 267.
МРЪВКА ж. Разг. 1. Част от тяло на заклано, убито животно, която се използува за приготвяне на храна, обикн. месото с костите. Тъй рече той [Ахил], па изтича и закла овца белушка, другарите му пък взеха, та я одраха изкусно, насякоха я на мръвки, на шишове ги набиха, опекоха ги грижливо и снеха всичко тогава. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 70. Веднъж Иван донесе заек. / .. / Сготвиха го, сложиха го да обядват. Петю дърпаше мръвките, огризваше ги лакомо и хвърляше костите под чинията. Г. Караславов, Тат., 15. Случваше се, когато държеше касапницата, да дойде в дюкяна му някоя бедна женица. —Дай ми
