МУЖГАНЕ 748 МУЖЙШКИ
МУЖГАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от мужгам се; плъзгане, пързаляне, хлъзгане.
- От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МУЖДЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Подарък, дар, възнаграждение (обикновено за радостна вест); мюжде. Повеле да му слагат на трапезата мужде златените съдини и пръс-тяни, заради да му дохожда наума и бащено-то му состояние. П. Берон, БРП, 69.
— От перс, през тур. mujde.
МУЖДЕДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. В някои сватбени обичаи и обреди — специален човек, който раздава дарове. А петлярът, за да направи смях, излиза до портите и влиза, и току спуска лъжите:.. — Ето го зетят с пет пайтона. — Ето го мужде-джията с червена кърпа иде. Лил., 1884, кн. 7,16.
МУЖДЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Мотовилка. Нищелки са сплетени от нишки и завързани на две дървета чрез една дебела нита, мужденик називаем. Г. С. Раковски, ПI, 85.
МУЖЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Мъжев, мъжов. Они же разумявше причината на мужевото отвращение, абие отишли при царя и викнали зета си на суд и рекли: О, царю, една нива неработена наша дадохме томува человеку, и я работи. X. Иоанович, БОФ (превод), 9.
МУЖЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Мъжки; мужки. Придирят и кажат някои, че ся ражоат по-много мужески деца, сиреч на двадесят момичета двадесят и едно момче. П. Берон, БРП, 127. Той отговори, и рече им: не сте ли четали защо онзи, щото е сотворил человеци тейзи първо, сотворил ги мужеский пол и женский. Н. Рилски, НЗ (превод), 39. Да веруваме убо, че кравешкото месо е по-долно от волското, не е освен един предръсудок толико повече вредителен на змеледелието и на обществото, колкото повече е полезно женските говеда повече да ся хранят, нежали му-жеските. ЦВ, 1857, бр. 342, 165.
МУЖЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Мъжествен. Камил — мужествен римски военачалник — бияше град Фалиски. П. Берон, БРП, 89. — Мислиш ли, че царицата, която е толкова свободна и мужествена, да ти не даде роката, за да ся яви сребролюбка? ВУХБ (превод), 67. Който не е \орделив (худул), той е твърде мужествен. И. Сгоянович, ДСС (превод), 28. Членовете му показуваха [на дивака] сила и пърга-вост; гласът му мужествен, но ней чак толкоз див. П. Р. Славейков, РО (превод), 111.
МУЖЕСГВЕНО нареч. Остар. Книж. Мъжествено. Преходителните глаголи понякога не преминуват в действието си като: делаю мужествено, пишу красно, слишу внимателно, нямат несредствено допълнение, т.е. непрехождат в действието си и затуй остават средни. БКн, 1859, кн. 10, ч. 2,317.
МУЖЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Мъжество. Агисила попитаха: му-жеството ли е по-горно или правдината, а той рече: ако бяхме ecu праведни, не ни требаше мужество. П. Берон, БРП, 48-49. Александър даде им [на князете] своето отечество МакедонияЕще же даде им и титла кралска за нихното мужество, и за великата победа, щото направи сос них по вселенная. Хр. Павлович, Ц, 11-12. Известието на малкото това сражение, ако и нашите войни отлично мужество да показаха, причини обаче в града ни глубоко впечатление. ЦВ, 1855, бр. 255, 5. — Не, ти няма да умреш, ти не бива да умираш,.. Ако ли така е речено и нито със сила, ни с молитва, ни с мужество, с нищо не може да се отклони от тая горка судбина, то щем заедно да умрем. Н. Бончев, ТБ (превод), 56.
МУЖИК, мн. -ци, м. 1. Истор. В Царска Русия — крепостен, зависим селянин. От французкия пролетария, от италианския бандит, от испанския пират, отруския мужик и от черногорския юнак трябва да очаква човек свобода и напредък. БГ, 1870, 3. Той беше стар белогвардейски княз, / прогонен от бунтовните мужици. О. Орлинов, П, 32.
2. Книж. Разш. Руски селянин. Коларят — здравеняк, но застаряващ мужик — се обърна към младия пътник. С. Северняк, ВСД, 170. — Обаче свобода чрез бунт, чрез революция и тям подобни: не, не. Това значи да излизат на повърхността ниските страсти на мужиците и там разни железари и рудари... Ст. Дичев, ЗС 1, 302. Когато стигнахме кръчмата, видяхме странна група. Натъркаляни пред стъпалата, лежат десетина мужици, простенват и плюеха кървави храчки в златистия прах. Г. Крумов, Т, 99.
3. Прен. Остар. Книж. Прост, необразован човек. Който образува сърцето си с добри чувства, опитомня нравите си и навикнува на добри обичаи и на добри дела, той ся казу ва цивилизован (..) и благонравен — който няма тези преимущества, казува ся простак и мужик. П. Р. Славейков, ПЧ, 26. Един человек, който говори зло за другите, соблазнодеец е и мужик (необразован...).
А. Гранитски, ПР (превод), 121. —Колкото и че йе голямо царството ми, поданиците ми обаче ся толко прости и толко мужици, щото не мога никога да ги склоня да идат на бой. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 102.
— Рус. мужик.
МУЖЙШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до мужик. У него са съчетани и болшевишката страстност и мужишката стопанска пресметливост, смелата откровеност и хитрината, доверчивостта и проницателността. ОФ, 1950, бр. 1868,4.
2. Остар. Книж. Характерен, присъщ на прост, необразован човек. Взеха [Англия и Австрия] да са наслаждават с мисълта: „Русия е мужишка, ний до века ще я надхи-труваме дипломатически“. НБ, 1876, бр.
