МРАЧЕН 713 МРАЧИНА
съдба на друг наш учител в гимназията и ще възкреси слабичката, бърза, малко изкривена фигура на Йосиф Цобел, .., който живееше в неприветна къщица с една мрач-на жена и две ловджийски кучета в кухнята? К. Константинов, ППГ, 71. Знаем какъв е бил Колумб — мрачен и строг фанатик, който едва ли се е усмихвал веднъж-дваж в живота си. П. Незнакомов, СбХС, 1976, 259. Преживял и мрачен скептик само ще изкаже понякога така нерадостно съмнение: — Голяма хубост не е на добро! Ив. Карановски, Разк. I, 10. • В сравн. Почнала разсипията на градината и той вече бил мрачен като градоносен облак. Те разбрали, че за трети път се отдава на пости. Д. Вълев, Ж, 121. // Разг. Тежък, труден. Дъхаше на ракия и мрачният му характер ставаше два пъти по-мрачен. И. Радичков, СР, 15. Индийците или египтяне-те не са могле да почитат мъглите и да приписват на своите богове такъв „мрачен“ характер, какъвто им са преписвале северните жители. Знан., 1875, бр. 7, 100.
5. Прен. За лице, поглед и под. — който изразява болка, злоба, отчаяние, безнадеждност и др. Тя видя мрачното лице на сина си и се помъчи да го развесели. Елин. Пелин, Съч. II, 181. Срещаха големи кервани кола, в които лежахиа ранени, с мрачни и окърва-вени лица. Й. Йовков, Разк. I, 71. Устата му бяха обвити с бяла салфетка, но очите му гледаха към полковника с нерадостен мрачен поглед, сякаш не идваха да го освободят, а да го арестуват. П. Вежинов, СО, 159. В тъги, в неволи, младост минува / кръвта са ядно в жили волнува, /погледът мрачен, умът не види / добро ли, зло ли насреща иде. Хр. Ботев, Съч. 1929, 26. Стоят те и не думат; но погледа им мрачен / показва, че са мъчат от сил-на те тъга. НБ, 1876,220.
6. Прен. За период от време — в който труд-но се живее; непоносим, мъчителен, тежък, безпросветен. В мрачната епоха на тираните сяка опитня към свободното изразяване на мисълта и на чувствата попаоало на гонения. Н. Михайловски, РВИ (превод), 331. Павел се озърна наоколо и каза: „Миналата нощ е извършен преврат. Свалено е правителството на Стамболийски. Властта са взели военните“. /../ Беше девети юни 1923 година. Мрачна дата в историята ни. Мл. Исаев, Н, 59. Тъй божий промисъл сякога и в най-мрачните времена на суеверието и безчеловечието събуждало е нело-веци с по-прави мисли. П. Кисимов, ОА I (превод), 84. Един от най-любопитните въпроси за сичко, което ни обикаля, е въпросът за живите организми. /.У Това любопитство е съществувало още в най-мрачните времена. Н, 1881, кн. 1, 34. Защото подлецът, шпионът, мръсникът /в ония дни мрачни, що „робство“ се викат /умираха мирни на свойто легло. Ив. Вазов, Съч. 1,174.
7. Индив. Който е на ада; адски. Упленените от мелодията му пъклени божества допуснали му [на Орфей] да се види с жена си, но с условие да се не обръща назад да гледа преди да излезе из пределите на мрачното царство. Ив. Вазов, Съч. XVI, 24.
О С (в) мрачни черти (краски). Книж. Песимистично. Описах положението на българския народ, ако не въстане на уреченото време, с такива мрачни краски, щото още от вечерта няколко души туриха намерение да земат в заем пари от Пловдив, .., с които пари да си доставят по-добри пушки. 3. Стоянов, ЗБВ I, 301. Не с по-малко мрачни черти тая кореспонденция изобразява и фискалното положение на Турция. НБ, 1877, бр. 70, 270. Моето положение се очертава в твърде мрачни краски. П. Незнакомов, БЧ, 74.
МРАЧЕНИК, мн. -ци, м. Диал. Козодой, нощна лястовица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МРАЧЕСОВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Според народното поверие за малко дете, изнесено навън по мрак — разболявам се, ставам болен; мрачасвам. Ако се изнесе дете в тъов-но, мрачесова—разболева се. СбНУ УП, 139.
МРАЧЕСОВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мрачесовам; мрачасване.
МРАЧИ, мин. св. няма, несв., безл. Разг. Смрачава се, стъмнява се, притъмнява. Той доизпи чашката и се одума: — Аз да се прибирам веки, че мрачи. Ст, 1964, бр. 940, 2. Започна да мрачи. Високо в небеса претре-пнаха ранили звезди. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 185. Ден се привършва, ей, взе да мрачи. К. Христов, Кр, 65. • В сравн. Безкрайна нощ. ту като в рог мрачи, / ту светне. К. Христов, ЧБ, 279.
МРАЧИНА ж. 1. Само ед. Слаб, непълен мрак; сумрак, мрачевина. Ръмеше ситен дъжд. Мрачината се бе сгъстила. Само редките фенери просветваха в гъстата мрежа на дъжда. В. Геновска, СГ, 116. Трябва да паднат сенки на заник, та да види човек как слънцето свети от едната страна на дънера, а от другата се събира вече мрачината. А. Дончев, ВР, 181-182. Слънцето залезе, мрачината от усойните места и до-линките се плъзна по цялото землище и Черешово се притаи. К. Григоров, ПЧ, 33. Навън раззаряше. Мрачината лежеше ниско по земята и върху аления фон на небето се очертаваха острите върхове на крайпътните салкъми. Кл. Цачев, ГЗ, 40.
2. Отсъствие на светлина; мрак, тъмнина, тъмница. Вървяхме мълчаливо в мрачината до старата полусъборена оряховска гимназия, където стават заниманията на курсистите. А. Каралийчев, ПД, 30. Изгубихме посоката, цял час се скитахме из мрачината. Ив. Вазов, Съч. XXI, 47. Пристигаме късно вечерта във Варшава. /../В мрачината се забелязват само ниски постройки. Н. Фурнаджиев, МП, 70. Не намирам за нужно да отговоря и ние продължаваме да крачим по
