МРАЧКАВ 714 МРАЧНО
шосето в мрачините на гората. Б. Райнов, НН, 408. • Обр. Когато вън затрепкат светлинните / и всички хора се изприберат, / на цял свят мрачините, самотите / като че ли се събират в тоя кът. Бл. Димитрова, Л, 181.
3. Прен. Книж. Рядко. Липса на развитие; застой, безпросветност, невежество, мрак. Дотогава средновековната мрачина е попречила на хората да признаят дори и това, че земята е кълбовидно тяло в небесното пространство. Г. Томалевски, АН, 216. Такъв мусикосло-веснейший беше, храни боже И Таламбазов, който доскоро държеше нашите клисурци у несвестна мрачина, щото ги направи да останат много надир от близосъседните села в Пловдивско. У, 1871, бр. 20,306.
4. Като нареч. В съчет. с предл. пои (рядко) д о. Привечер, надвечер; по мрак. Той излиза от къщи по мрачина, когато неговите дъщерички Марушка и Веска още сладко спят и котката преде до главите им. А. Каралийчев, ПД, 162. Ние счетохме, че е излиишо да оста-яме по-дълго в това подозрително място, .., и се завърнахме в бичкиджийницата по мрачина. Ив. Вазов, Съч. XV, 132.
О До късни мрачини. Разг. До тъмно. Жънеха двамата до късни мрачини, после отиваха под крушата, постилаха си ръкойки и лягаха. Ст. Марков, ДБ, 507.
МРАЧКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Мрачен, сумрачен, неясен. Вън на двора в мрачкавата лунна светлина се виеше хоро. Ил. Волен, МДС, 24. Ясното утро покри ся с облаци, денят беше мрачкав. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 73. Туй слънце, толкоз светливото, толкоз прекрасното, то е като дреха и мрачкаво покривало на ис-тинното слънце, което осветява и топли душите. БКн, 1859, кн. 1, 220. Сетнината на войната създаде едно положение някак си по-мрачкаво, но не и съвсем веч помрачало. П. Р. Славейков, ПХС, 21. Тук-там, през полегата някоя низменост, между два хри-да, виждахме небосклонът да ся простира, и накрая тамо мрачкав и едва съзиран объл някой връх на планината. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 115-116.
МРАЧКАВИНА, мн. няма, ж. Диал. Мрачина (в 1 и 2 знач.); мрак, тъмнина. Дядо Димо и баба Димка станаха и се вгледаха около себе си: вгледаха се в далечната мрачкавина, която бавно падаше и покриваше като със сива пелена пустите и смразени кърища. Ц. Церковски, Съч. III, 167. Бродът бучеше самотен посред двата надвиснали бряга; вълните се премятаха се по-пенливи и се губеха надолу в мрачкавината, отдавна вече покрила ниското крайречие. Ц. Церковски, Съч. III, 35. — Бояне! — промълви той [Христо], взрян вънка в мрачкавината, където, струваше му се, че виждаше да се гушат вече арапите. Ц. Церковски, Съч. III, 143.
МРАЧКАВО нареч. Остар. и диал. Мрачно, сумрачно, неясно. Калугерката отвори вратата на една стая, която един прост светилник осветяваше мрачкаво, и една жена са виждаше права до одъра. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 56. До стотина разкрача пред нас течението клокочеше, .. и отведнъж ставаше невидимо през неправилните и многоизвиваните брегизни, покрити тамо в най-далечния си край с някакъв белизнав дим, през който зелените морави ся виждаха мрачкаво някак. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 116.
МРАЧНЕЯ, -ёеш, мин. св. мрачнях, несв., непрех. 1. Третол. и безл. За ден, време и под. Притъмнява, мръква се, тъмнее. Денят мрачнее. А Навън мрачнее.
2. Виждам се тъмен, мрачен, с неясни белези и очертания; тъмнея. Сред парка мрачне-еха зидовете на „Телеграф капия“, около която още отсега се събираха младежи. С, 1972, кн. 11, 98. Шуми гора зеленогрива —/ гнездо на бунтове и песни. / Пред мен грамади се разкриват, / мрачнеят пропасти отвесни. У. Керим, СМ, 14.
3. Поет. Индив. Помръквам, губя се. Вечната съюзница на злото, / днес Смъртта скучае и мрачнее — семето на любовта, живота / с пролетта набъбва и у нея. Д. Методиев, Худ. С1,472ч
МРАЧНО нареч. 1. Като сказ опред. Без достатъчно светлина, тъмно, сумрачно. В стаята бе мрачно, неприветливо и душно. М. Петканова, Ст, 36. Наоколо става по-мрачно... Много по-мрачно, отколкото през дъждовния облак. Л. Александрова, ИЕЩ, 329. Духаше пронизващ есенен вятър... Бе студено и мрачно. Д. Димов, Т, 658. Петрински натисна бутона на лампата и зеленият абажур потъмня. Угаснаха цветовете на килима и в стаята стана мрачно. А. Гуляшки, МТС, 10.
2. Прен. Книж. Застояло, пусто. Той [Ленко] тръпнеше от страх само като си помислеше, че братушките няма да дойдат у нас и че в селото ще е все така мрачно и глухо. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 278. Бе светло и гордо в душите ни, / а мрачно и сиво край нас. Хр. Смирненски, Съч. II, 213.
3. Прен. Обикн. в съчет. с глаголи за зрителна дейност — с мрачен израз, намръщено, навъсено. Той изгледа мрачно пазача, после се извърна и, без да продума, пое по пътеката. А. Гуляшки, ДМС, 85. Той гледаше мрачно, почти гневно, спокойната си жена. Ив. Вазов, Съч. XII, 16. Изведнъж той съзря двамата си сина, .., които бяха се спрели при вратата и начумерено и мрачно следяха препирнята. И. Йовков, Ж 1945, 27. Тя изпусна дима от цигарата си с презрително свити устни, след това го погледна мрачно. Д. Димов, ОД, 161. // В лошо настроение. Началникът на лабораторията само му [на Сашо] кимна и тръгна мрачно надолу по стълбите. П. Вежинов, НБК, 207. — Хайде, измитайте се!... — грубо напомни Баташки. /../ Младият работник
