стигваме до онези печални и мрачни страни, дето земята е покрита с ледове и снегове, току-речи цяла година. С. Бобчев, ПОС (превод), 16. Темза мрачна, на бреговете не различаваш, дали са загнездени кораби или са натрупани каменни въглища. Ал. Константинов, БПр, 75. // За небе, небосклон — който е покрит с тъмни облаци; навъсен. Къде го водеха — той [Ламбрев] не знаеше. Вървяха из кални пътища, проточени като мъртви задгробни реки, разстилаше се все една и съща пустинна степ, още по-скръбна и по-непри$етна под мрач-ното дъждовно небе. И. Йовков, Разк. I, 161. Днес е мрачно небето, нощес е валяло дъжд, кално е, мокро е навън. Ив. Вазов, ПЕМ, 71.// За облак — който е с тъмен цвят; тъмен. По небето тежко и бавно лазеха и се разпокъсваха дебели, дрипави, влажни и мрачни зимни облаци. Елин Пелин, Съч. 1,44. • Обр. Описа [адвокатът] семейната идилия на Нарзанови —.. „Но ето, на хоризонта на модерна Аркадия — мъничък земен рай — се мернаха тъмни точици, мрачни облачета. В храма на Венера и Аполон надникна неканена гостенка — Теми-да“. Г. Огаматов, Разк. II, 104. // За време, годишен сезон и под. — който е облачен, мъглив; навъсен. Тук имаме време студено и мрачно. Това ми влияе и увеличава тъгата ми. Ив. Вазов, ПЕМ, 28. Този лъч внасяше в умирисаната на гозби обедна стая част от оная мека и приятна светлина, която пладнешкото слънце обилно разливаше навън, като превръщаше късната и мрачна други път есен на чудно и омайно сиромашко лято. Т. Влайков, Съч. II, 162. Безработните чакаха края на дългата и мрачна зима. Д. Димов, Т, 227. // За светлина — който е в недостатъчна степен, непълен; сумрачен, дрезгав. Очерта се в по-напрежно-то мрачно осветление и сегашния негов приятел Прангата. Т. Влайков, Съч. III, 220.
2. Прен. Който навява или изразява тъга, скръб, нерадост, безперспективност; неприятен, тъжен, скръбен, нерадостен, безнадежден. Седящият до него Коен се изсмя високо. Въпреки мрачните изгледи за евреите, той си оставаше в добро настроение. Д. Димов, Т, 133. След радостта, причинена от юнските дъждове, мрачно отчаяние бе обладало селяните при вида на изгорелите поля, по които божието слънце бе унищожило сиромашкия труд. С. Радев, ССБ I, 312-313. Познаваше се, че тоя момък криеше в душата си някаква мрачна мисъл и мъка. Ив. Вазов, СбНУ И, 8. Но имаше и моменти, когато Иван изпадаше в дълбоко, мрачно настроение. Г. Караславов, Т, 95. Това глухо стенание пълнеше с ужас мрач-ната тишина на кръчмата. Елин Пелин, Съч. III, 71. Султана не пророни сълза, само очите й горяха, сухи, с мрачен блясък. Д. Талев, ЖС, 96. • Обр. Сред мрачното величие на своя ужас и грозота, войната шествува по всички посоки. Й. Йовков, Разк. III, 119. Позна ли ти в черната лира, / с най-мрачните струни в света, / сърцето, що с песен умира / в студената длан на смъртта? Т. Траянов, Съч. III, 51. // Който предвещава зло, неприятност. — Искам триста войници — рече Калудов и присви устни. В очите му бляскаха остри и мрачни пламъчета. К. Колев, М, 38. В него [единственото око на Шишко] нямаше ни мрачният огън на Динко, ни ледената студенина на Лукан. Д. Димов, Т, 617. Той говореше с мрачен огън. Ст. Дичев, ЗС I, 468. // Който навява, внушава чувство на тревога, страх, ужас; злокобен, зловещ. Злокобната сграда, която дълги години беше като ст-рупей в центъра на града, най-сетне бе напусната и Сливенският затвор, спечелил по-късно такава мрачна слава, бе преместен в солидната като крепост някогашна текстилна фабрика на Добри Желязков. К. Константинов, ППГ, 78. В мрачния списък на хитлеристките концлагери комай не се среща крепостта Терезин. Г. Караславов, Йзбр. съч. III, 173. Очевидно той идеше тук с някаква мрачна мисия. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 26. На някогашното бляскаво минало той [Паисий] противопоставя мра-чната робска действителност. Б. Пенев, НБВ, 55-56. // Който е враг на прогрес, култура, просвещение, наука; мракобеснически, реакционен. Над планетата витаеше тревога, Мрачни сили подготвяха ново световно изтребление. Европейският фашизъм застрашаваше бъдещето на народите. Мл. Исаев, Н, 312. Византийските монастири, .., сега изпущаха фанатически апостоли на богомилството, на изстъплени проповедници на мрачни и диви ереси и на култа на отрицанието на всички вековни вярвания и традиции. Ив. Вазов, Съч. XIII, 130. — На-празно ходя, Боже, по света, / напразно проповядвам обновление; не мога / души заспали да пробудя, мрачни умове / да осветля! Ст. Михайловски, БСб, 1915, кн. 5, 251. Не мога да се откъсна от преживяното, от кървавия кошмар, .. Победиха ни; в кръв ни удавиха. Докога? Дълго ли ще продължи мрачното им царство? Ще съберем ли някога сили за нова борба? Мл. Исаев, Н, 93.
3. Прен. В който няма приветливост; грозен, неприветен, неприветлив. Мрачни редове чардаци, глухи и безжизнени, заграждаха от-връст двора. Ив. Вазов, Съч. XXII, 27. Вижте колко сте прекрасни сега [с нови премени] и като слънце огряхте в мрачното ваше село. Елин Пелин, Съч. IV, 97. Тези стари разкаляни пътища! / Тези ехлупени мрачни къщя! / И над тях небесата помътени / като мрачния лик на смъртта! Хр. Радевски, П, 13.
4. Прен. Обикн. за човек — който е намръщен, нацупен, с когото трудно се контактува; навъсен. От тоя строг и мрачен младеж лъха лед. Той не обича хората. М. Мар-чевски, ТС, 84. Кой ще разкаже тъжната
