МРАТЙНЧЕ 711 МРАЧЕН
Дните от 11 до 17 ноември (според някои — втората част на този месец), когато според народните вярвания трябва да се пази добитъка от вълци, за да не мрат женската челяд и женските домашни животни; вълчи празници. От 11-18 ноември празнуват в Кюстендилско познатите и другаде по България „вълчи празници“ или т.н. „мратинци“. ПСп, 1888, кн. 22 и 24, 932.
МРАТЙНЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал.
1. Мъжко пиле, заколвано като жертва за изцеление от мрата, от мратиняк.
2. Пиле, което се коли като жертва по време на мратинците, на вълчи празници (Н. Геров, РБЯ).
МРАТИНЯК, мн. -ци, м. 1. Зъл дух, който в народните вярвания се представя като голяма черна кокошка с големи очи; мратинец.
2. Само ед. Народно название на вид кокоша болест, която често се представя по вида на този дух; мрата. По-различни са болестите за животните: те са повече мъжки същества — Влас, Мратиняк. Хр. Вакарел ски, ЕБ, 510.
МРАЧ, мрачът, мрача, мн. няма, м. Остар. и диал. Мрак. И, Звездица ясна, / ти стоиш безгласна / и тъмнееш в мрач. Ив. Вазов, Съч. XI, 107. Като ангел с пламен-ний си меч, / тя разбива тъмний черен мрач. У, 1871, бр. 5, 67.
МРАЧА, -йш, мин. св. -йх, несв., прех.
1. Разг. Правя нещо да не се вижда ясно, да стане мрачно, тъмно, да мрачнее; затъмня-вам, помрачавам. И мъгла небе мрачи. Ив. Вазов, Съч. V, 153. Ту искра сърце ми озарява, / ту мрачи го мътен дим. Д. Дебелянов, ЗлП, 49. • Обр. Заедно с това възмущението и недоволството срещу отците от „Св. Седмочисленици“ все повече се надигаше у него, заглушаваше плисъка на реката, песента на птичките, мрачеше сиянието на пролетния ден. М. Смилова, ДСВ, 211.
2. Прен. Разг. Правя нещо (мисли, чувства и под.) да бъде тъжно, нерадостно,, безнадеждно; помрачавам. Какво я чака утре? Потръпна. От вчера този въпрос мрачеше светлите очаквания, пречупваше полета на любовта й. М. Смилова, ДСВ, 260. Полвек народу разума мрачихте, / убихте правата му свяст природна. Ив. Вазов, Съч. II, 165. Исто-рийо, и ти, поезийо небесна! / Той [Наполеон] пълни вази днес! Съдбата чудесна / фантазията мрачи. Ив. Вазов, ИГП (превод), 27.
МРАЧАСВАМ, -аш, несв.\ мрачасам, -аш, св., непрех. Диал. Според народното поверие за малко дете, изнесено вечер навън по мрак — разболявам се, ставам болен; мрачесовам. Детето не се изнася по тъмно, че мрачасва. Н. Геров, РБЕ III, 85.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МРАЧАСВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от мрачасвам; мрачесоване. Пазя от мрачасване.
МРАЧЕВА ж. Диал. Мрачевина, мрачина, сумрак. — Чернееха се в мрачевата редица брички; види се в тоя град не се употребяват файтони. А. Сграшимиров, Съч. V, 287. Как не й омръзна да се разхджда всяка вечер в градината по мрачевата. И. Йовков, М, 63.
МРАЧЕВИНА ж. 1. Непълен мрак; сумрак, мрачина. Притъмняваше; житата се губеха в мрачевината. Ил. Волен, МДС,
31. Примамливи бяха и утрините, когато мрачевината се измъкваше незабелязано и градът оставаше омотан в лека, мека, пухкава мъглица. Г. Караславов, ОХ III, 356. Цялото речно корито, простряно като платно през пространното поле, тънеше вече в мрачевина. Ц. Церковски, Съч. III, 26-27. Той [Левски] стъпваше леко и се взираше в мрачевината. Ст. Дичев, ЗС I, 484. — Сто-ой! — извика неочаквано насреща му Пано, общинският стражар, кой знае отде изскочил из мрачевината. К. Калфов, СбСт, 38. • Обр. Месечината обвива земята в бяла мрачевина. Ил. Волен, ДД, 55. Той [Левски] се зае да пресътвори отечеството в мрачевините на варварската нощ, когато събираше в едно светлиците на народната душа, за да я възвиси до бъдещето. Отеч., 1978, кн. 3, 2. Той ся труди да ни докаже какви са били нашите предци, .. — да развее тъвната мъгла, която е за толкова години над тях лежала, и разпръсне мрачевината, която ги е досега от нас закривала. X. Йоанович, Ц (превод), 64-65.
2. Като нареч. В съчет. с предл. п о. Разг. Привечер, по мрак. А Галунка, .., залисана в свои грижи и шетмо, сякаш не беше дори съпикаса-ла кога залезе слънцето. Едвам по мрачевина тя изправи кръст сред широкия дядов Фотев двор и замаено се заогледва. А. Сграшимиров, А, 7. Прибрах се по мрачевина.
МРАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Обикн. за ден, нощ и под. — в който няма достатъчно светлина; тъмен. Наближаваше да се стъмни, небето се тъмнееше ниско, с ръка да го стигнеш, лъщеше застояла вода тук-там по ниските места и в тоя гаснещ блясък бързо чезнеше мрачният пролетен ден. Д. Талев, И, 278-279. Мрачната балканска нощ се захлупи вече със сичкото свое величие на ужас и страхотия. 3. Стоянов, ЗБВ II, 355-356. Небето все тъй мрач-но и облачно се снишаваше над земята. Елин Пелин, Съч. I, 148. // За място, местност и под. — в който не може нищо да се види, който за разлика от околните обекти е покрит с тъмнина, мъгла и под. — В дъното! — отговори той, и ми посочи дола, в мрачните завои на който нищо не се забелязваше. Ив. Вазов, Съч. XVII, 30. Росинка беше затворена сама в килията за осъдените на смърт. Килията беше тясна, мрачна и нечиста .. През едно малко правоъгълно прозорче,.., проникваше слаба дневна светлина. Д. Ангелов, ЖС, 319. Бегом през едни мрачни стълби, .., ние излязохме на божия свят. Ал. Константинов, БПр, 55. Най-после
