МРАМОРЕЦ1 710 МРАТЙНЦИ
ката на сивия мрамор; мраморка. Опитва [Христо Даскалов] неуморно, прави сложни кръстоски и успява за няколко десетки години да създаде нови сортове зеленчуци и плодове, от които широко известни са: .., пъпешите Персийски № 5 и пловдивските банани, мраморните дини №17. ОФ, 1950, бр. 8, 4. 2. Плод от това растение; мраморка. Мраморните дини са много сочни. Мраморни патица. Дребна бежовокафеникава със синкаво теме и маслиненозеленикави крака дива патица. Anas angustirostris. Мраморно брашно; мраморен прах. Спец. Суровина от ситно смлян мрамор, която обикн. се използува в декоративните мазилки. ДИП "Строителни материали " в Пазарджик уведомява всички строителни и търговски организации, .., че през идната, 1962 г. ще произвежда бяла, черна, зелена и червена мозайка, .., мраморно брашно. ВН, 1961, бр. 3105, 3. Държавно предприятие „Каменни кариери“ София, .. изпълнява веднага поръчки за: /.. / Бял мраморен прах за луксозни мазилки и шлайфане. ОФ, 1950, бр. 1724, 2.
— Друга (диал.) форма: мряморсн.
МРАМОРЕЦ1 м. Умал. от мрамор1. Мра-морецът лъщи.
МРАМОРЕЦ2, мн. -ци, м. Диал. Мамарец, мрамор2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МРАМОРЕЯ, -ееш, мин. св. мраморях, несв., непрех. Индив. Изглеждам като, наподобявам мрамор. Дворът, в който намерихме къщата на Жулиета, беше празен и тих като храм. Облите камъни от настилката мрамо-рееха като вкаменени сърца на отровени, безнадеждно влюбени момичета. С. Северняк, П, 394.
МРАМОРИЗЙРАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Спец. Превръщам се в мрамор. Варовикът може да се мраморизира.
МРАМОРИЗЙРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Обикн. в съчет с варовик. Който се е превърнал в мрамор или е придобил качества на мрамор. Цялата планина е от мрамор, по-скоро мраморизиран варовик — нечист, сив, с черни линии, някъде бял, розов или жълт. ПН, 1935, кн. 5-6, 83-84. На малката масичка в една от бараките младият геолог Паскал Паскалев струпва все нови и нови разноцветни парчета от скали. /.. / Говорят за някакви мраморизирани филите. ОФ, 1958, бр. 4319, 2.
МРАМОРИЗЙРАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от мраморизирам се.
МРАМОРКА ж. Разг. Мраморна диня. Като се натъркаляли ония ми ти мраморки и пъпеши-коравци, до един напукани. А. Кара-лийчев, НЗ, 66. В градината на Агрономическия факултет видяхме присадените дини върху дръже на кратуни. Те растат буйно — вървят с един месец по-рано от обикновените. Вече са натъркаляли едри като детски глави напрашени мраморки. ОФ, 1950, бр. 3, 4. Дини мраморки. Блага мраморка.
МРАМОРНО-. Първа съсгавна част на сложни думи със значение: който е като мрамор, с много гладка повърхност, напр.: мраморнобял, мраморносив, мра-морностъклен и под.
МРАМОРНОБЯЛ, -а, -о, мн. мраморно-бёли, прил. Обикн. за част на човешкото тяло — който е много бял и с много гладка кожа; мраморен, млечнобял. Разливат се пръски на ситна росица/ по мраморнобели плещи;/широкозад гиздаваруса главица/коса разпиленалъщи. К. Христов, ВС, 60. Тясното чело под тъмнокестенявитеикодг изглеждаше чисто, мраморнобяло. И. Йовков, ПГ, 275. Стажантът .. следеше със затаен дъх през навалицата облата шия и полуголите мраморнобели рамене на госпожа Матеева и дълго, дълго след това не можеше да почне да работи. Д. Калфов, Избр. разк., 364.
МРАМОРНОМОРСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който е, произлиза от Мраморно море и от неговите околности. В Босфорския пролив съществуват две противоположни течения: повърхностно — от слабо солена (18%) черноморска вода с посока към Мраморно море, и придънно—от солена мрамор-номорскавода (36 %) с посока към Черно море. В. Петрова,РС, 10-11.
МРАНДЁЕНЕср. Остар. и диал. Отгл. същ. от мрандея.
МРАНДЁЯ, -ееш, мин. несв. мрандях, несв., непрех. Остар. и диал. Лутам се, губя се, бъркам се. Доста е вече да мрандейме в тези суетни заблуждения, нека сички да работим задружно и да просветим нас и сестрите си. Ч, 1871, бр. 12, 383.
МРАТА ж. Диал. Мратиняк (във 2 знач.). За думите мрата .., мратинец .., има само една известна етимология. Вл. Шаур, БЕ, 1981, кн. 5, 458-459.
МРАТЙНЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Зъл дух, който в народните вярвания се представя като голяма черна кокошка с широки очи; мратиняк.
МРАТЙН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Мратински. Шип девойко, дека си ти била / мратини ночи и Петрово лето, защо не си дарове правила?/— Мратини ночи при мама съм спала / Петрово лето пченица съм жнала. Нар. пес., Н. Геров, РБЯд, 212.
МРАТЙНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Мратински нощи. Остар. и диал. Нощите от 11 до 17 ноември (или до 24 ноември), когато се пази добитъка от вълци, за да не мрат женската челяд и женските домашни животни; мратин. За .. мратинските нощи.., има само една известна етимология — на Ст. Младенов, който свързва думата с мор, мра. Вл. Шаур, БЕ, 1981, кн. 5,458-459.
МРАТЙНЦИ само мн. Остар. и диал.
