МРАМОР2 709 МРАМОРЕН
даше, загубен, чело на някой от мраморите, които бяха свидетели на скрития му живот. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 276. Особено впечатление направили произведенията на нашите скулптори. Андрей Николов е бил представен с 34 свои мрамори и бронзове. Р, 1926, бр. 213, 1. Българийо,.. / изкуството и гения / не са живели в теб; / не са те обезсмъртени / ни в мрамор, ни в мегпал. Ив. Вазов, Съч. II, 61-62. // Рядко. Скулптурата като изобразително изкуство. За да се усети целият трагизъм на нашата национална съдба, доста е да си спомним, че епохата на западноевропейския ренесанс е епоха на най-великите открития — ..; че това е епохата на най-гениалните художници на словото, краската и мрамора. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 76.
4. Като прал. неизм. Прен Нар.-поет. Мраморен. Пишат ми, че още приживе той си е съставил сам своя епшпафия, с която е украсена сега надгробната му чер мрямор плоча. П. П. Славейков, Сьбр. съч. IV, 25/. Там мрамор стълби вият се напети, /издигат се към залата кристална. Ем. Попдимитров, СР, 65. Край друм се мрамор кръст издига / над гроб, с земята изравнен. И. Карановски, МП, 28. Та не ми беше капшш, / току ми беше девойка, / на мрамор камен седеше, / со русо момче сборве-ше. Нар. пес., СбБрМ, 461.
◇ Карарски (италиански) мрамор. Спец.
1. Название на всички видове мрамор, добиван в Апуанските Алпи на Италия, предпочитан като строителен материал в световните столици. 2. Чисто бял, почти прозрачен апуански мрамор, добиван в околностите на италианския град Карара, смятан за най-добрия в Европа. Между думите на Мидраша и Хайневата песен има такава разлика, каквато има между неотесана канара карарски мрамор и издяланата от нея статуя на Торвалдсена. П. П. Славейков, Сьбр. съч. VII, 55.
— От ф. царцарск;. — Друга (остар. и диал.) форма: м р й м о р.
МРАМОР* м. Диал. Насекомо мамарец; мраморец. Мрамор под бел камен дума. Погов.
МРАМОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил.
1. Който се състои от мрамор (в 1 знач.). Така не може повече, стига с тая немотия! Велко ще развъди голямо стадо кози и овци, ще направи някъде в планината бачило. /.. / Или може да разработи някой голям мраморен залеж. Д. Талев, И, 312. Лодката плуваше покрай скалисти мраморни брегове, обрасли с борове и смокини. Д. Димов, Т, 482. В околността на Казанлък се намира известната местност „Бузлуджа“, в която се намира гроба на легендарния х. [хаджи] Димитър и мраморната кариера на Слави Славов. Хр. Даалиев, ТИ А, 175. Маслиновата гора се спускаше до широка ивица от бял мраморен пясък, който обхващаше като подкова малко заливче с изумрудена вода и плитко дъно. Д. Димов, Т, 503-504. Ко-ралната част на тези острови не различя много от варовития камък,.. По тази причина учените са на мнение, че много от мраморните и другите варовити камене, които днес ся намират посред материците и ся копаят изпомежду гранитските скали, са ся образували от корали. ИЗ 1874-1881,169-170.
2. Който е изработен от мрамор като суровина. Кочов написа на кръглата мраморна маса една телеграма и излезе. Ив. Вазов, Съч. IX, 6. Една великолепна мраморна стълба води от главния вход на Ватикан към Сикстинската капела. К. Величков, ПССъч. III, 148. Нагоре започва букът и неговите обли и дебели стъбла, прошарени с черни лишеи и с мъх, напомнят мраморни колони. Ем. Станев, ПЕГ, 5. Постройката бе в арабски стил. В нея се намираше мраморен саркофаг, а по стените й — стихове от корана. Д. Димов, Т, 461. Ще ида, мамо, далеко, / мраморни плочи да карам, / калдъръм, мамо, да права / от Марийкини до дома. Нар. пес., СбНУ XLVI, 174. Ние сме пред Ко-лумбовия фонтан: той представя една изящна мраморна група, изображаваицг корабът на Колумба, върху който седи Колумб, окръжен от нимфи Ал. Константинов, БПр, 54.
3. Прен. Поет. Обикн. за част на човешкото тяло — който е много бял, с много гладка кожа; мраморнобял. Аз постоянно ставах от столчето, приближавах се съвсем близко до Венчето,.., целувах го по очите, по устата, по бялата мраморна шия. Д. Калфов, ПЮН, 71. Весели русалки пеят. / Кършат мраморни тела, /златни им коси се веят/по окичени чела. Н. Ракитин, Сг II, 129. Девойка нежна в роклица басмяна / над мраморно чело с коса на път, /като сестра прегърна я засмяна. Бл. Димитрова, Л, 11. Стоеше ти — възле-гната на ръка, /с недвижно вгледани очи, ../и капеха сълзи в цотайна мъка / по бледи, мраморни страни. И. Йовков, Худ., 2.
4. Прен. Поет. Студен, хладен. Лицето ù, добило мраморна белина, едвам се различаваше от пуховата възглавница, дето бе потънала главата й. Ив. Вазов, Сьч. XXIII, 100. Лицето й, с мраморна белота, загоряло леко от слънцето, излъчваше една строга хубост. Т. Монов, СН, 78. Нейните черни очи станаха сякаш още по-тъмни, заолестяха с мраморен блясък. А. Гуляшки, Л, 500. Едно мраморно кладенче шурти. Ив. Вазов, Съч. XX, 159. • Обр. Какви мисли, какви чувства вълнуваха сега душата му, додето тялото му,.., пазеше тая мраморна неподвижност! Ив. Вазов, Сьч. VII, 125. В ковчега, бяла и дълга, лежеше мъртвата. В очните впадини и в свитите устни спеше дълбока сянка, но челото се откриваше с мраморна коравина. Ст. Загорчинов, ЛСС,
65. Но, Боже мой, защо, когато те погледна / очи веднага да затворя бих желал — / та да ми лъхне мраморния идеал / на твоето спокойствие и хубост ледна? К. Христов, ВС, 88.
◇ Мраморна диня. Агрон. 1. Обикн. мн. Сорт дини, чиито плодове са с тънка кора, която има окраска, наподобяваща разцвет-
