— Рус. мракобесие.
МРАКОБЁСНИК, мн. -ци, м. Книж. Враг на прогреса, науката, културата; реакционер. Мракобеснико! Джелатин на мисълта! Втори Омар, подпалвач на плодовете на човешкия гений. Ив. Вазов, Съч. XIX,
93. Ще говоря винаги и високо ще изобличавам позорните и престъпни деяния на тия мракобесници. Т. Влайков, Съч. III, 58.
МРАКОБЁСНИЦА ж. Книж. Жена мракобесник.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955.
МРАКОБЁСНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. На който е свойствено, присъщо мракобесието; реакционен, реакционерски. В малки градове като Хасково всяка свободна творческа проява бе наблюдавана като под стъклен похлупак от свирепа полиция, тъпа военщина и мракобесническа интелигенция. Г. Караславов, БП, 378. Дълги борби водили италианските патриоти за освобождението на Рим от мракобесни-ческата власт на папа Пий IX. Ист. X кл,
94. На българина, казват, дай занаятчийски училища — не му трябва гимназия и университет. /.. /— Това е стара, мракобесническа система, която, изглежда, са възприели и тукашните консерватори — обади се Благоев. В. Геновска, СГ, 200.
МРАКОБЁСНИЧЕСТВО, мн. (рядко) -а, ср. Книж. 1. Само ед. Мракобесие. В нея [книгата „Осъдени души“] ясно се откройва борбата между две Испании — Испания на републиканците, .., и Испания на католиш-ката реакция, .., на мракобесничество и реакционен традиционизъм. Лит. XI кл, 333. Каквото и да кажеш, противниците ти нагазят в политиката. Не я делят от религията, а ако направиш забележка, махат с ръце: „Бяга, казват, от живота...“ И подмятат за мракобесничество, за невежество. Г. Караславов, Избр. съч. II, 8.
2. Проява или действие на мракобесник. Мра-кобесничеството, средновековно или модерно, е все едно и също. Някога хвърляха книгите на кладите. В. Геновска, ГПОФ, 128-129.
МРАКОМ нареч. Диал. По мрак. • Нар,-поет. Обикн. мраком се смрачава / с м р а ч и. Като са мраком смрачило, / Рада навънка излезе. Нар. пес. Н. Геров, РБЯд, 211.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МРАКОТА ж. Индив. Мрачност. От тавана висеше на средата малка нечиста лампа, която, както казва Милтон, служеше повече за туй да открие мракотата на тоз предел. Св. Миларов, СЦТ, 10.
МРАКЧЕ, мн. няма, ср. Рядко. Умал. от мрак. Одил що одил се стемнило и вижда во мракчето далеко негде да свете един огън. СбНУШ, 153.
МРАМОР1 м. 1. Обикн. мн. Зърнеста скала, получена от прекристализацията на варовика или кредата. Метаморфни скали са гнайсите, слюдените шисти, мраморите и пр. П. Мандев, СПВ, 7. Пирин е старона-гъната планина, част от Рило-Родопския масив. Изградена е от кристалинни шисти, гранити, мрамори и др. Геогр. VII кл, 83. Той [калцият] участвува в състава на варовиците, доломитите, мраморите. Р. Христов и др., Г, 21 .В много случаи мраморът съдържа и различни други примеси, пръснати неравномерно, които му придават и различен цвят — розов, червен, зеленикав, сив или черен. Геол. IX кл, 130.
2. Обикн. ед. Суровина, строителен материал, който се получава от тази скала. От мрамор в древна Елада и Рим са строили дворци, храмове. Б. Ангелов, ЗМ, 37. В строителната промишленост се употребяват твърде много минерали и скали, като мрамор, гранит, .., строителни камъни, асфалт и пр. X. Попйорданов и др., ПИ,
11. Той казва, че ще издигне черкова,.., за спомен, а тя му казва, че ще си продаде всичките елмази, за да раздаое милостиня на сиромасите и ще направи сто чешми от мрамор. Ив. Вазов, Съч. XXII, 108. Шосето минаваше покрай гробищата — тиха и печална гора от кръстове, всред които стърчаха самотно паметници от мрамор. Д. Димов, Т, 651. Берковски мрамор. Бял мрамор. Драгоценен мрамор. Многоцветни мрамори. Полиран мрамор. • Обр. От свой-то рамо Витоша отмята / потискащия мрамор на снега / и диша облекчено в синевата / по-близка, осезаема сега. Бл. Димитрова, Л, 26. Аз искам тихичко да отзвъни / прощалният камбанен звън / и пролетният светъл сън /да погребем в неведоми страни / под мрямора на вечната разлъка. Хр. Смирненски, Съч. I, 21.// Облицовка или настилка от такава суровина, от такъв строителен материал. Тук нямаше нищо от разкоша, великолепието, златото и мрамора на ония храмове, в които се чувствува величието у, царственото могъщество на Бога. Й. Йовков, Разк. II, 127. Императорът пристигаше от Стария дворец — тоя лабиринт със сребърни покриви, бронзови врати, цветни мрамори и позлатени кубета межоу платаните. А. Каралийчев, С,
31. Детето порасна у заможни господари, а момичето живя до вчера у богатски къщи, с паркети и мрамор. Г. Райчев, ЗК, 208. Да се постеле [църквата] всичката с пестрите (шарените) мрамори, което беше и то едно исполинско дело. Н. Рилски, ОМР, 64.
3. Прен. Книж. Предмет на изкуството, обикн. статуя или скулптурна група, създадена чрез художествена обработка на този материал. Важното е, че почти до края на XVI век колекции само на картини все още не съществуват, въпреки че имало например сбирки, съставени единствено от антични мрамори. Хр. Ковачевски, СК, 110. Той безпомощно скръстваше ръце и свеж
