МРАК 707 МРАКОБЕСИЕ
че това е игото, що с векове е зидано от хората на мрака. Ив. Кирилов, Ж, 40. Из омразата си към всяко пълзене пред силните на деня и към всеки компромис с агентите на мрака и насилието той [Каравелов] излиза с протест срещу стояновци, дру-мевци и ценовци. М. Арнаудов, БКД, 153. През тоя час вампирите на мрака, / сред златни резиденции, на пир, / напълнени кристални чаши щракат / за своята война и кървав мир\ Н. Хрелков, ДД, 264. • Обр. Тъкмо отец Лука, чието мирско име бе Витан, вместо да угаси копнежа към Таворс-ката, разпали го, както вятърът разпалва горски пожар, защото мракът на греха в стареца ме ужаси. Ем. Станев, А, 73.
5. Прен. Книж. Неизвестност, непознатост, обърканост. Достоевски отваря вратите към мрака на душата, дето съскат змиите на всички пороци и светят злите зелени огньове на илюзиите. В. Йосифов, Избр. тв I, 10. Светкавица като че блесна, разсече мрака на догадките и тогава си припомних изведнъж, че пънчушката е опасен паразит. Н. Хайтов, ПГ, 91. Сенаар на синий Нил, главен град на кралевството с исто-то имя, което е на пространството, гдето го определяли старите за империя Ме-рое, на което началото ся загубва в мрака на времената. Ив. Богоров, ВГД (превод), 288. • Обр. Както е известно, Григорович имй щастието в своите пътешествия по Балканите да извлече от мрака на забравата стотина гръцки и славянски паметници. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 196.
6. Прен. Поет. Тъга, мъка, скръб. Мрак покри лицето му,.., сърдцето му ся късаше. Е. Мутева, РБЦ (превод), 135. Посрещнаха ме светли очи, упояващи с кротката си веселост, без укор, без мрак. Ем. Станев, А, 87.
7. Като нареч. Разг. В съчет. с предл. пои (рядко) д о, с <с о>, н а. Привечер, надвечер; по мрачина. Около пладне Малеев се зарея по полето. Цял следобед обикаля различните местности, върна се по мрак. Ст. Марков, ДБ 502. Тръгнах по мрак: времето беше хубаво — свежо, но топло, макар и облачно. Г. Райчев, Избр. съч. II, 19. — Момне ле, мари хубава, / не ходи по мрак на вода, / вам е водона далеко. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 222. Случили се не малко неприятности и на Огнян и бай Захари. От поста те се смъкнали в манастирската гора и стояли там чак до мрак. Сл. Трънски, Н, 301. Игрите продължиха шумни и кресливи чак до мрак. П. Здравков, НД, 21. Пошла Мара со мрака на воду. СбВСтТ, 307.
О От зори (зора) до мрак; от мрак до мрак.
Разг. По цял ден; целодневно. Три дни копаха от зори до мрак, затъваха в меката пръст като къртици, трупаха изкопаната земя от двете страни на изкопа. А. Кара-лийчев, НЗ, 15. Я изприказва й что му рекъл Рейнолд, и че по думите му художник чловек требувало цял да падне на художеството и да ради от зора до мрак. Й. Груев, СП (превод), 113. Редеше [майката] бод след бод от мрак до мрак. / Да се изучат, да растат децата. Бл. Димитрова, Л, 12. Царство на мрака. Книж. Място, в което пребиваването е мъчително; ад, пъкъл, геена. Перник представляваше едно малко царство на мрак, робство и страшна нищета. Рудничарите бяха изложени на пълно безправие. РД, 1950, бр. 181, 2.
МРАКА нареч. Диал. Много, в голямо количество. Докле се лутаха и глъчкаха така, / тоз тука, онзи там, из двора се мрака / народ събра. П. П. Славейков, КП ч. III, 126. Пред входа / застана горд и строг очакваний войвода, ../ а отподире му надничаха мрака / юнаци. П. П. Славейков, КП
ч. III, 32. Мрака биволи пасяха в дола.
МРАКАМ, -аш, несв., прех. Диал. За дъжд — мокря, навалявам някого или нещо. Мрака ве дъждът. СбНУ XLIX, 780.
МРАКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. За животно — рева, мучагбрецам.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955.
МРАКАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от мракам.
МРАКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мракам.
МРАКОБЕС м. Остар. Книж. Мрако-бесник. Той казва, че Тургенев сътрудничел в списанието на известний руски мракобес Катков „Руссий вестник“. Д. Благоев, ЛKC, 92. Враговете на Чернишевски — лагерът на мракобесите .. — го отричаха по понятни причини като литературен критик. Г. Бакалов, Избр. пр, 560.
— Рус. мракобёс.
МРАКОБЕСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Книж. Мракобеснически. Ако правителството решеше например да налага приноса на каменните въглища не с по 3 стотинки, а двойно:..- то би извадило повече, отколкото казанната компания [на Източните железници]. Това обаче може да е желанието само на някои мракобесни единици. С, 1894, бр. 1319, 3. Той не беше местен човек. Но още преди двайсет години, .., пристигна тук от Из-точна България, подгонен от мракобесните управници. П. Здравков, НД, 208.
МРАКОБЕСИЕ, мн. няма ср. Книж. Възгледи и поведение, които са враждебни на прогреса, свободата, просветата и кул-турата; мра-кобесничество. Тя [Будевска] беше бойка, темпераментна и безкомпромисна в борбата с мракобесието. Ив. Димов, АИДЖ, 97. На позорния стълб бе прикован фашизмът — най-зловещото създание на реакцията и мракобесието. М. Миланов, ТМП, 168. Аз бях такъв също поклонник на бъркотията [хаоса] и мракобесието, както и всякой от моите съвременници. ССГ (превод), 221. Политическо мракобесие. Религиозно мракобесие. Средновековно мракобесие.
