МРАК 706 МРАК
приказките на жена си, понеже страшно мразеше разправиите със слугиня и с дяца. Т. Влайков, Съч. И, 163. Не ща да кажа, че мразя балове, визити и увеселения подобни. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 28. Да знаеш ти живота как обичам! / И колко мразя / празните/химери... Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 34. Недей ма млада разпъжда, / че съм си много мразила /в пътя вдовица да срещна, / камо ли разведеница / язе по пътя да одим. Нар. пес., СбВСтТ, 946. Мразяла момата хорото, че са оженила за гъдуларя. Послов. • В сравн. Колкото за хорото, мрази го като дявола и работи цял ден без да дигне глава. М. Балабанов, С (побълг.), 74. мразя се възвр. и взаим. Двамата земляци се мразели жестоко и просто не можели да се понасят. П. Вежинов, НС, 67. Селяните от двете села се мразеха ц гледаха един на друг като неприятели. И. Йовков, ЖС, 93.
◇ Всяка свекърва своята снаха мрази; всяка свекърва мрази снахата си. Разг. Казва се, когато трябва да се успокои някой за това, че не е бил разбран от близък или от близките си.
МРАК, мракът, мрака, мн. (рядко) мракове, м. 1. Отсъствие на светлина; тъмнина, тъма. Моля ти се, запали лампата и не ми приказвай. Не мога да понисам вече нито тоя мрак, нито твоите приказки. Ст. Чи-лингиров, РК, 110. Керанов, .., с два удара на пистолета в тила го събори на земята и изчезна в хладния мрак на мазата. Д. Въ-лев, Ж, 77. Отминахме,и погълнати отново от мрака на нощта. Й. Йовков, Разк. II,
119. Той .. излезе на улицата. Мрак. Бурята беснееше немилостиво. Елин Пелин, Съч. III, 78. Бързи, мълчаливи, сега те бродеха мрака като нощни бродници. П. Росен, ВПШ, 69. В тази проклета нощ отнякъде налитаха рой черни призраци върху тази пуста сграда, чупеха прозорците, рушаха покриви, извиваха се около нея, пищяха и кискаха се злорадо с див хохот през мраковете. Г. Райчев, Избр. съч. II, 54. Сънце зай-де, море, / мрак по поле падна. Нар. пес., СбНУ XL, 410. Адски мрак. Вечерен мрак. Гробен мрак. Гъст мрак. Късен мрак. Непрогледен мрак. Пълен мрак. Страшен мрак. Тъна в мрак. • Нар.-поет. Обикн. мрак <ме> замръква, мрак замрача-ва, мрак се мръкна. Недей ма мрако, замръква, / на тази нива голяма. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 63. Я не ми, мрако, замрък-вай / по тази нива голяма / по тази пропаст дълбока. Нар. пес., СбВСт, 260. Бог да убиет твоята майка! Що ми те пущи доц-кна [късно] на гости, доцкна на гости со невестата; / сънце те зайде во ливагето, / мрак те замрачи долу под село. СбБрМ, 508. Мрак се мръкна; мрак припадна, / лудо младо не отсяда. Ц. Церковски, Съч. I, 201. // Недостатъчна светлина след залез или преди изгрев слънце; сумрак. На юг е винаги така: залезе ли слънцето, мракът бързо иде. В Ди-арбекирската крепост вместо мрак направо на-стъпва тъмнина. Ст. Дичев, Р, 87. Зазоря-ваше се, ала по улиците още лежеше мрак. Г. Райчев, Избр. съч. II, 48.
2. Тъмно място, пространство; тъмнина, тъмнота. Втренчи очи през отворената врата, но там беше мрак и нищо не се виждаше. А. Каралийчев, НЗ, 153. Наоколо мрак. Само две кандила едва мъждееха пред иконите на Христос и света Богородица. Сг. Дичев, ЗС I, 262. Ще вляза тихо, кротко ще приседна, / ще вперя поглед в мрака да те видя. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946,
129. • Обр. Стрелна го с мрака на черните си очи и го обиди: — Засрамете се! С какво право ме следите? К. Петканов, В, 71. // Поет. Тъмно очертание върху някаква повърхност, което се образува от проекцията на осветен непрозрачен предмет; сянка. Ечете реки планински! Ечете бури в мрака на моите дъбове! П. Р. Славейков, СК, 123. Нека ни отрича историята, века, / нека е трагично името ни; нека / Беласица стара и новий Батак / в миналото наше фърлят своя мрак. Ив. Вазов, Съч. I, 202.
3. Прен. Книж. Робство, подтисничество, тегло, иго. Тая българска земя има нужда от светлина, за да се разсее мрака на грекоманията. Г, 1863, бр. 4, 28. Българите са били години и векове под игото на византийци и турци. Години и векове в мрак. Б. Шивачев, Съч. 1,95.
4. Прен. Книж. Липса на развитие; застой, безправност, невежество, мрачина. Велик за мене е този военачалник, който не с копие, боздуган и пушка, а с кирка и с лопата поведе народа в борба с мрака на вековете. Д. Кисьов, Щ, 329. Ученическите години на Спиридон Спасов бяха отровени с омраза и злоба. Те бяха години на страшна война, .., на мрак и пустота. М. Марчевски, П, 137. Майка ми е американка, но баща ми е българин. Неговата страна е родина на Спартак, родина на богомилството, това кътче на земята, където блесна първата искра в мрака на Средновековието, първата искра на хуманизма. П. Бобев, К, 64. Но там в бащини обятия, / кога тя радост огради с мисли, че общите ни братя / във мрак живеят и мъгли/и чакат тий със нетърпенйе / небесний свят да ги огрей. /Ив тях да светне просвещенйе / и мракът тъмен да развей. СбДЧ, 176. Интелигенти! С рамене присвити, .. / принесохте си в жертва младините / да няма мрак, да бъде светлина! Бл. Димитрова, Л, 173. • Обр. Като ни лъжат, че всяка власт е от Бога, хитрите фанариоти искат да примирят нас, българите, с наредбите на патриаршията. Те сеят само мрак в душите ни, та по-лесно да се претопим, да изчезнем като племе. А. Христофоров, А, 250. Срам за оногова, /кой в мрак духовен жив се погребе! Ив. Вазов, Съч. III, 145. // Само членувано. Всичко отрицателно и реакционно в политическо отношение; реакция, зло. Кога гледам тия стени, тия кадифени завеси — чувствувам,
