МРАЗОУСТОЙЧИВОСТ 705 МРАЗЯ
ОФ, 1950, бр. 1880, 4. Една скала е мразоустойчива, когато издържи 25-кратно замръзване и размръзване при -25° С, без да даде видимо напукване или да намали якостта си на натиск. Р. Христов и др., Г, 168. Поради това, че не са проследени резултатите от дадените за пробна експлоатация образци, мразоустойчивата транспортни лента например, дадена на „Горуб-со“ за изпробване, дълго време не се внедрява. ВН, 1958, бр. 2225, 2.
МРАЗОУСТОЙЧИВОСТ, -TTà, ми. няма, ж. Спец. Способност да се понасят ниски температури, без това да причини смърт или разрушаване; студоустойчивост. Всеки колхоз засажда до 20 декара лозе със захар-ност на гроздето 19 до 20 градуса, но с много висока мразоустойчивост — до минус 42 градуса. ОФ, 1950, бр. 1880, 4. Преди скалите да се употребяват за какъвто и да е строеж или строителен материал се изпитват в лабораториите и на мразоустойчивост. Една скала казваме, че е мразоустойчива, когато издържи 25-кратно замръзване и размръзване при -25° С, без да даде видимо напукване или да намали якостта си на натиск. Р. Христов и др., Г, 168. Армирането на торкрета го предпазва от напукване, повишава мразоустойчи-востта му и не позволява отделяне от основата му. В. Фильов и др., ХК, 225. Трябва да бъдат изследвани: структурата на камъка, .., мразоустойчивостта, твърдостта и жилавостта. Ив. Бончев, ЗК, 6.
МРАЗУЛЦИ, мн., ед. (рядко) мразулец, м. Диал. Ледени висулки по капчуците; мразорци, крондили.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
МРАЗЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. За вятър, студ — причинявам силен студ, замразявам, вледенявам някого. Сняг над него. Но той пак зелен е — / боровият лес. Мрази го зима. Ив. Вазов, Сьч. XXVIII, 137. * Нар.-поет. Мразмрази. Вилней ли зима и засипва сняг /косата ми — мрази ли зимен мраз /и вкоченява мойте членове—/.. /аз знаях свой-та участ — и презрях я! П. П. Славейков, Сьбр. съч. I, 174. • Обр. И негова смях всеки смях / на хорските устни мрази. П. П. Славейков, Сьбр. съч. V, 141.
МРАЗЙ безл. 1. Мръзне, замръзва. Нощта беше мастиленосиня.. Мразеше. Пенчович загърна дългия си кожух и се упъти към малкия конак в задната градина. Ст. Дичев, ЗС II, 739. Доброто злато не ръждее, доброто сърце не пати. И да пати, патилото не го яде, не трае, то се топи като мекия снег по Младенци; от него не мрази, а овлажнува земята, напойва я, па подкарва: нови билки, нови цветя. М. Георгиев, Избр. разк., 84. Навън мрази.
2, Става студено, студено е.
МРАЗЙ МИ непрех. Студено ми е. —Да щеш, дъще, да навидиш огнището, мрази ми нещо.
П. Спасов, ГЛЗЗ, 5. Днес на всички ни мрази.
МРАЗЯ, -иш, мин. св. мрйзйх, несв.
1. Прех. Изпитвам силно чувство на омраза към някого или нещо. Противоп. обичам. Като гледаше как брат му яде, глух и чужд на разговора, .., Костадин изпитваше неприязън към него. Не беше го обичал никога, а имаше минути, когато направо го мразеше заради неговата студенина. Ем. Станев, ИК I и II, 24. Косерката мразеше турците, мразеше им дрехите и всичко, що беше турско. Ц. Гинчев, ГК, 327. Виж ти, аз я мислех, че е студена, че е без сърце и мразех я от всичка душа, а пък тя каква била! Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 6, 387-388. Безполезно е да ги мразиш само тия вълци, да се ядосваш и да се сърдиш на грабливата им природа. Т. Влайков, Съч. III, 310-311. Той мразеше с цялото си детско сърце тия чужди къщи, дето се губеше милата му майчица по цели дни, и се радваше, като се връщаше тя вечер при него. Д. Талев, ПК, 162-163. Ти ли си, мале, тъй жално пела, / ти ли си мене три годин клела, / та скитник ходя злочестен азе / и срещам това, що душа мрази? Хр. Ботев, Съч. 1929, 12. Сич-кия свят мрази и презира подлите продажни души. Нь, 1877, 236.
2. Непрех. Изпитвам омраза, ненавист. Противоп. обичам. Тъжно щеш, майко, да гледаш / ти на туй хоро весело, ../ И две щат сълзи да капнат/на стари гърди и млади... / Но туй щат братя да видят / и кога, майко, пораснат / като брата си ще станат — / силно да любят и мразят... Хр. Ботев, Съч. 1929, 6-7. Живей, мрази, труди се и обичай/ и слушай как с фанфари той [Първи май] зове...
Н. Хрелков, ДЦ, 16(5. — Той Бога не зачиташе, дете, / затуй и Бог не го запази... / Ах, тези комунисти... те... /— Но, Бог нали не знай да мрази?... Хр. Радевски, П, 37. • Остар. Книж. С предл. на. — Трябва да знаете да говорите добре гръцки, .. — Аз зная, но Ясен едва разумява по нещо — рече Петър. — А защо не си научил и ти? — Не щях — отговори Ясен с глас от малко уважение, — защото от детинство мразя на гърците. Б. Димитров, ЯI (превод), 64. Както ся види днес из оно, що индианци от англичани струват, кои им падат в ръка, не са они за тях ни досега жалили или право могло би ся и тряба да ся рече, че са на тях мразели. БДн, 1857, бр. 4, 13. Человек, в когото е совестта не-спокойна, мрази на слънцето и на неговата светлост, защо ся бои, да то макар кое от неговите беззакония не изяви; а така исто мрази и на нощ-ната темнота, защо ся тогава бои да го не фанат гонителите му. Г. Йошев, ЧБ (превод), 65.
3. Прех. Не харесвам, противно ми е, не ми се нрави нещо; ненавиждам. Понеже мразя поезията като професия, нямам Никакви художнически намерения. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. Той не обръщаше никакво внимание върху
