МРАЗОВЙНА 704 МРАЗОУСТОЙЧИВ
тения — мразовецът (есенен минзухар), че-мериката, .. и др. Бтн VI кл, 12. У нас есен-ноцъфтящи са следните: три вида мразо-вец, или, както още го наричат, кърпико-жух и пъдиовчар. Н. Виходцевски, НЕР, 24.
МРАЗОВЙНА, мн. няма, ж. Диал. 1. Мра-зовито, студено време. Навън е мразовина.
2. Като нареч. В съчет.: По мразовина. В студено време. Прасетата се колят по мразовина.
МРАЗОВЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който носи много силен студ, мраз. Мразовит вятър духаше нощя от балкана и вкоченяс-ваше бранителите във влажните им окопи. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 121. Разклатиха се върховете на овошките и отгоре,.., полъхна тънък, мразовит хлад. Й. Йовков, Ж 1945, 38. Страшна е за горските обитатели зимната виелица. Но има животни, които не се плашат от мразовитите виелици. К, 1963, кн. 2, 16. Мразовитият полъх на вятъра донасяше откъм поречието мирис на барут и пепелище. П. Спавински, ПЩ,
20. Както есенес, / кога задухат вихри мра-зовити, /едно по друго капят в тъмний лес / листата, .., / така и всички нечестивци с бяс / във лодката ще паднат на Харона. К. Величков, Ад (превод), 29.
2. Който е много, крайно студен. Лисицата издава особено лаене. /.. / Особено характерен е този лай през зимата, при настъпването на мразовито и ветровито време. П. Петков, СП, 25. Зимата беше тежка, мра-зовита. Ив. Мартинов, ПМ, 131. За-мрък-вал съм в мразовити зимни вечери на улицата без стотинка в джоба. Мл. Исаев, Н, 251. Януари бе особено мразовит, с валежи и постоянен вятър. Ем. Станев, ТЦ, 46. Мразовита нощ. Мразовита утрин. Мразовит ден. Мразовит въздух. Мразовит климат. • Обр. Слънцето пак грейна с бледа, мразовита светлина на безцветното небе. Ив. Вазов, Съч. XXII, 203.
3. Прен. За глас, думи — който е смразяващ; студен, строг, леден. — Спри колата! — със същия мразовит глас заповяда полковникъ-т. Шофьорът удари спирачките, колата спря на самотното, тъмно, безлюдно шосе. П. Вежинов, СО, 184.
4. За сграда, помещение, обект и под. — който е с много по-ниска температура от тази на нормалните; много студен, леден, мразен. Зимните квартири на партизаните не бяха удобни. Това бяха мразовитите плевни, дълбоките подземия, мрачните килери. К. Ламбрев, СП, 36. Майката убита, / обесен мъжът, / в къща мразовита / децата реват. Ив. Вазов, Съч. I, 44. И заптиетата го заключиха в тъмния и мразовит килер. Ив. Вазов, Съч. XXII, 189. Пещта зееше безмълвна и мразовита. Ив. Вазов, Съч. VI, 81. Мразовита страна.
5. Разг. Който е скован в лед, в мраз, който е във вид на мраз (във 2 и 3 знач ); замръзнал, заледен. Дървеса и градини са глъхнали в снежната си мразовита пустош. Къде да се дене! П. Тодоров, И I, 19. Снежнолобата Витоша и Стара планина, .., гледаха от своите мразовити висоти умрялото поле. Ив. Вазов, Съч. VIII, 161. Не се виждаха никакви хора, макар че градът все още гореше, гъст, отровен дим се стелеше по мразовитите улици. П. Вежинов, НБК, 10-
II. Бордовият барометър предвегцаваше буря — една от ония страшни бури, които така внезапно и често избухват между мразовитото Карско и по-топлото Барен-цово море. Ст. Волев, МС, 64. Времето необикновено застудя. По улиците сякаш се търкаляха мразовити вълма, снегът про-тивно скърцаше под стъпките. Сп. Кра-левски, В, 48. Утринният здрач се дигаше и на негово място настъпваше светло утро, окъпано в мразовита мъгла, която висеше на едри парцали в усоята на планината. Ив. Хаджимарчев, ОК, 394.
МРАЗОВЙТО нареч. 1. Крайно, много студено. Голите върби около Струма шумяха тъжно мразовито като през късна есен. П. Михайлов, ПЗ, 29. • Обр. Гледаш го такъв, върви по улицата мълчалив, добричък, приведен, а вътре —- змия. Съска студено, мразовито. П. Михайлов, ПЗ, 101.
2. Като сказ. опред. Означава, че някъде е много студено, поради което мръзне, замръзва. Вън беше мразовито. X. Русев, ПЗ, 112. Планинецът се размърда и извади изпод себе си едно чероже: — Hä, да се завиеш, че тука е мразовито. / .. / Тия места са високи, като свие студ — държи до юли... Силна планина! Др. Асенов, СВ, 90-91. Беше мразовито, с ясно небе и скреж по клоните на дърветата. В. Геновска, СГ, 152.
МРАЗОРЦИ мн., ед. (рядко) мразорец м.
Диал. Ледени висулки по капчуците; мразулци, крондили.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язнк, 1899.
МРАЗОУПОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Индив. Топлоизолационен. Зиморничавият вече губи надмощие над слабостта си и зъзне: — Крайно време да започнат да изработват мразоупорни тъкани, топлопроводни чорапи и ръкавици! Бл. Димитрова, Лав, 42.
МРАЗОУСТОЙЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Обикн. за растение, скала и под.
— който издържа на силен мраз, студ, в резултат на което не умира, не замръзва или не се руши; студоустойчив. Нашите научни работници, .., създават нови сортове пшеници — сухоустойчиви и мразоустойчиви. ОФ, 1950, бр. 1880, 1. То [картофеното растение, получено от семе] може да издържа по-ниска температура, може да бъде и по-мразоустойчиво и по-сухоустойчиво. Пр, 1953, кн. 1, 31. Проф. Яковлев е добил 31 нови сортове плодове. /.. / Постигнал е успехи и в добиването на нови висококачествени мразоустойчиви сортове праскови.
