МРАЗЕН 703 МРАЗОВЕЦ
дата / намерих се в лес тъмен по зла / чест, .. / тъй буен, див и гъст бе тоя лес, / че, спомня ли го, цял ме мраз побива. К. Величков, Ад (превод), 1903, 5. Ела ме събуди!... Кошмарна, тежка дрямка / скова ме на легло — не мога аз да стана; / — смрачи се веч духът, тело ми мраз обхвана. Ц. Церковск-и, Съч. I, 263. Като (ко) мраз, студен (леден). Диал. Много, изключително (студен, леден). Четвъртиот ден около пладне седнаа [царската дъщеря и царския зет] во гората до еден извор со студена вода ко мраз. Нар. пес., СбНУ XIX, 46. Ледени зидове като мраз. / Две три спукани паници .. Ето скудния им дом. Ив. Вазов, Съч. I, 9. Студ и мраз. Разг. \ Пук и мраз. Диал. Изключително студено време. Беше студ и мраз. Г, 1863, бр. 1, 8.
МРАЗЕН, -зна, -зно, -зни, прил. Поет.
1. Който е много студен; леден, мразовит. Противоп. топъл. Там, в снежните пазви на върховни балкани, те намираха своя студен гроб. .., а отгоре им се стелеше бялото мразно небе, — като чиста плащаница. Н. Райнов, ВДВ, 14. Мразни тръпки ме побиха / и сърцето болки свиха, / тежка мисъл ме налегна — ми дотегна / от раздори подли, мръсни. Хр. Белчев, Избр. съч., 72. Мразна зимна вечер. Върла хала вие. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 50. Но мразната есенна вечер отвява / безшумно сънят им. Н. Ли-лиев, Ст 1932, 55. Студено. Мразен дъх на зима без конец / от вечен лед скова елмазна им корона. Ив. Вазов, Съч. III, 81. Мразен вихър. Мразни вълни.
2. За сграда, помещение, обект и под. — който е с много по-ниска температура от тази на нормалните; мразовит, леден. Противоп. горещ. И носи се по него мълва — и по много като него — че знаят нови истини, че се борят и погиват за тях, отровени зад кадифената завеса на царски дворец, или убити в мразните тъмници на Бизанс и Преслав. Н. Райнов, БЛ, 11. Това е езеро. Скали от лед брегът /окръжат. / .. / Там казва се, че то било на онзи свят / най-надълбокото — не в огнения ад, / а в мразнияI П. П. Славейков, КП II, 54-55. • Обр. И две протегнати ръце, / които искат и не могат / да стоплят мразното сърце / на вси низвърг-нати от Бога. Н. Лилиев, Ст 1932, 82.
3. Прен. Индив. Жесток, студен, леден. Не се отвръщай! В моя смях ехти / горчивий плач на милиони жъртви! /../ И глух въз-дъх и мразен смях разцепи / вселената. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 178. На кръсто-пъти ход съдбата преломи — / виж как се тътри тя и губи в далнината, / чуй мраз-ният й смях как цепи далнината! П. П. Славейков, Мис., 1901, кн. 1, 32.
МРАЗЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мразя и от мразя се. Действително има едни такива [хора], дето са за мразене. В. Цонев, НВЛ, 8. Всичката святост на моята религия .. състои се в изпълнението на вън-кашните форми и дреболии и в мразенето и гоненето на всички оние человеци, които не извършват същите форми, що извършвам и аз. ПСп, 1876, кн. 11-12, 64.
МРАЗЕЦ, мн. няма, м. Умал. от мраз. Мразецът тази сутрин си го бива.
МРАЗЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мразовит, леден. Градът е замръзнали водни капчици от много мразлив вятър, които като грахови зърна падат всред лято. С. Бобчев, ПОС (превод), 20. Мразливо време.
МРАЗНЙЦА ж. Рядко. Обикн. мн. Студена ледена тръпка по тялото. Усетих мраз-ници по тялото.
О Побива / побие (полазва / полази) ме мразница; побиват / побият (полазват / полазят) ме мразници. Диал. 1. Изведнъж усещам студ и потрепервам. Пресрещна я студена зимна хала / с развяния си дрипав шал от сняг. / Но мразници от друго я побиха. Бл. Димитрова, Л, 187. 2. Изведнъж изпитвам силен страх, ужас; изтръпвам от страх. И враговете мразница полазва / под сенките на хладния Балкан. Какво се шушне в тъмната му пазва? Бл. Димитрова, Л, 167. И прожектор изведнъж процепи/с полегат шип тоя плътен мрак, ../Ив миг се прикова. Мразница убийците побива. / Ето я! С отметната глава, / осветена, млада, бледно лица, / опната като стрела из лък. Бл. Димитрова, Л, 291-292.
МРАЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е предизвикан, извършен от мраз, от много силен студ.
О Мразово изветряване (изветряне). Геол. Рушене на скалите под въздействието на силния студ, мраз, който разширява чрез замръзване, заледяване водата в техните пукнатини. Възникването на денудационни заравнености в планинските страни се обяснява с интензивното извършване на физическото (предимно мразово) изветряване, денудацията и ерозията, които се намират в пряка зависимост от климатичните условия. Ст. Бошев и др., ГТ, 213. С постепенното изменение на кликата след плеистоцена и в началото на холоцена започна изчезването на рилските ледници и снегове. Отново започва да преобладава ерозионната и акумулационната дейност на реките и особено мразовото изветряване. М. Гловня и др., Р, 22. Каменните грамади и каменните реки са резултат от специфичното изветряне на сиенитите и монцонити-те със съдействието на течащите води. За това са помогнали мразовото изветряне и обилните валежи. М. Тошков и др., HP, 8.
МРАЗОВЕЦ, мн. -вци, м. Подобно на минзухар многогодишно тревисто лукович-но растение от сем. лилиецветни, някои видове от което цъфтят през пролетта, други — през есента; есенен минзухар, кърпико-жух. Colchicum. По ливадите и пасищата се появяват и някои отровни тревисти рас
