МРАЗ 702 МРАЗ
дигне снежна виелица, от която ще се превиват и трещят високите дървета. Отеч., 1978, кн. 2, 26. Така мене ми са дощява да ида тамо нагоре към север; че тамо барем всякога е студ и мраз, лед и градушка. Ч, 1875, кн. 12, 571. Дай ми, Боже, Петрови пекове, / Петрови пекове, Йорданови мрази, / да си спукам кале от камене, / да извада Маргута хубава. Нар. пес., СбВСтТ, 239. Може ли зима без сняг и мраз? Послов. Зъзна от мраз. А Посинях от мраз. А Лют мраз. Нощен мраз. Остър мраз. Северен мраз. Страшен мраз. Сух мраз. Щипещ мраз. • Обр. Аз видях огненото лице на смъртта, предсетих резливата болка от ножа, топлината на бликнала кръв и мраза на впит меч. Н. Райнов, ВДБ, 37. А желал бих да я [мадоната] любя, вечно да я любя аз, / превъзмогнал в любовта си катадневности и мраз. Хр. Ясенов, Събр. пр, 39. Гробен мраз. Душевен мраз. • Нар.-поет. Мраз мрази. Стихна поле, сняг навея, / мраз мразеше. Ц. Церковски, Съч. I, 107.
2. Само ед. Лед. Вечните ледове и снегове заемат много големи пространства от нашата планета. Така напр. 47 на сто от територията на Канада, 70 на сто от Аляска и 90 на сто от остров Гренландия са във вечен мраз. ВН, 1961, бр. 2937,4. Ей, шейнице/ моя малка, .. / по планинските / плещи / сняг блещи, /искри мраз. Елин Пелин, ПБ, 102-103. Скова се в мраз и земята греховна. К. Христов, ВС, 72. После югот фатил да веит и свичко да топит. Тогай на планина една баба, ко видела, ото ке се стопит сиот мраз, зела под гъз едно парче и го дочувала нестопено. Нар. пес., СбНУХУ, 70.
3. Само ед. Замръзнали водни пари във вид на ледени кристалчета, които покриват дърветата, стените и др. през студените и влажни зимни дни; скреж, иня. Равният път, побелял от мраз, леко кривеше из лозята и с глух ропот понасяше нервните и твърди крачки на белия жребец. К. Петканов, БД,
5. Зимата по тия места, между Бялото и Синьото море е мека, повече с дъждове и ветрове, а сняг и мраз се задържа само по поднебесните стръмнини на Олимп. Д. Та-лев, С II, 197. // Тънка ледена корица; скреж. Върховете на огромните ели вляво от нас, нежни като ледените цветя, които мразът оставя по стъклата, тънко се очертаваха по сивото небе. А. Дончев, ВР, 10.
4.Диал. Слана; попар. Голям бич за земеделието в страните с умерен и хладен климат са ранните мразове през есента и късните мразове през пролетта. НТМ, 1961, кн. 11, 20. Ти пишеш, майко: късен мраз попарил / като с врелец овошките, лозите. И. Бурин, ПГ, 49.
5. Индив. Название на Дядо Мраз. Слънце смело, слънце топло, / вятър — юг крилат — /на Мраз Страшни разрушиха /снежния палат. Елин Пелин, ПБ, 14.
6. Като нареч. В съчет.: По мраз. Разг. В много студено време. Когато се върнаха по
Димитровден, джелепите доведоха коня на умрелия, на него бяха натоварили почти новата му антерия, големия кожух, който носеше по мраз,.., и празни мешинени дисаги. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 17.
◇ Дядо Мраз. а) В детските представи — белобрад старец, който разнася подаръци на добрите деца в Новогодишната нощ. Всичко беше готово: и подаръците стояха увити в моята стаичка, .., и Кадир уговорих да стане дядо Мраз. Л. Александрова, ИЕЩ, 140. б) В детските представи — природата в образа на старец, който носи през зимата сняг, студ и мраз. Навред излезли от минали векове чутовни конници, бабички, някакви разперени огромни ръце — дядо Мраз беше изваял от пухкавия сняг тия неща, сигурно защото му е било твърде скучно през нощта. Ем. Станев, ЯГ, 56. Щяхме да се веселиме / тъй напук на дядо Мраз, / и със майка ви разкажем / приказките на Кавказ. Кр. Белев, ПЗБ, 27.
> Вечният мраз. Разг. Полярният кръг, пояс на планетата Земя. Той [Василий] пристигнал в Норилск и видял кварталите на новите къщи и училищата, клубовете, библиотеките. Всичко това било построено в края на вечния мраз, на бурните ветрове. ВН, 1959, бр. 2537, 4. В пек и мраз; в студ и мраз. Разг. По всяко време, при всякакви условия. „По какъв жребий, своя век / преди да си довършил на земята, / дошъл си тука, дето в мраз и пек / страдай без мир на грешните тълпата.“ К. Величков, Ад (превод), 138. Гол и бос е ходил [Левски], глад и жад е търпял, в студ и мраз е скитал, сре-щу куршуми е вървял. К. Петканов, ДЧ, 311. Да те убие мразът. Разг. \ Мразът да те търти. Диал. Обикн. вметнато. Възклицание за изразяване на много силна омраза, ненавист към някого. — Но аз тя обичам, бре синко! — Мразът да тя търти, дърта вещице! П. Р. Славейков, ЦП II (превод),
190. Пак са в кръчмата, да ги убие мразът! Дърво и камък <се> пука от мраз. Разг. Много е студено. Той ги навлича на гърба си, тънки дочени дрехи, в най-големия студ,.., когато се пука и камък и дърво от мраз. 3. Стоянов, ЗБВ I, 40. Дърветата пукаха от мраза, потоците едваичуто бълбо-ляха... Ем. Станев, ПЕГ, 19. Йоще зима не минува. / .. / Камък пука се от мраз. Ив. Вазов, Съч. I, 9. Запиши (пиши) го на мраза. Диал. Откажи се да искаш и да чакаш връщането на нещо, което си дал в заем. Полазва / полази (побива / побие, обхваща / обхване) ме мраз <по тялото (плещите, снагата)>. Разг. 1. Изведнъж усещам студ и потрепервам. Полази ме мраз по тялото! Затвори вратата! 2. Изведнъж изпитвам силен страх, ужас; изтръпвам от страх. „Готов ли е [героят] за подвиг на смъртта?“ / И по плещите в миг му мраз полазва: / „Нима това наистина го казва?“ Ем. Попдимй-тров, СР, 16. На попрището жизнено в сре
