МРАВУЧКАНЕ 701 МРАЗ
мравяк, бробинец, бробиняк. Старицата ги [бригадирите] гледаше с овлажнени очи: никой не им плаща, а работят, същински мра-вучки. А. Каралийчев, НЗ, 22.
МРАВУЧКАНЕ, мн. -ия, ср. Мед. Вид нервно смущение, дължащо се обикн. на увреждане на гръбначния мозък, при което болните имат усещане, че крайниците им са сякаш полазени от мравки. Болните се оплакват от мравучкане, тръпнене и изстиване на крайниците. М. Василев и др., ВБ, 215-216. Мравучкане по пръстите на ръката.
МРАВЧЕ, мн. -та, ср. Индив. Умал. от мравка. — Бабо мравке, — викна ми — отвори, че ти нося писмо от твоето загубено мравче. А. Каралийчев, МИ, 6.
МРАВЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Мравешки, мравчи. Най-добре човек улавя пулса на големия град, когато отиде в откритите пазари, които, гледани от прозореца на високия хотел, приличат на поле с мравчени купчини сред него. Долу под купчините всичко гъмжи и живее, без да се интересува от времето. В. Дойков, НС, 54.
О Мравчена киселина. Хим. Най-простата карбонова киселина, представляваща безцветна течност с остра миризма, която е съставна част от отровата, отделяна от мравките и пчелите, съдържа се в копривата и др. В задната част на коремчето при женските мравки има жлези, които отделят секрет, който съдържа мравчена киселина.. На човека мравчената киселина предизвиква силно дразнене и сърбеж. Зоол. VII кл, 54. Към разтворимите във вода вещества се отнасят:., органичните киселини (ябълчена, лимонена, винена, мравчена и др.). П. Даскалов и др., ТК, 11.
МРАВЧИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Мравешки, мравчен. Работниците се суетяха между тях и с някаква мравча упоритост пренасяха от всичко подред вътре в широката постройка. Кр. Велков, СБ, 16. • Обр. Цялата планина вдишваме. Тя рязва гърдите ни и ги изпълва с пресния динен аромат на снега, с тишината, която се вглъбява в проблемите на вселената, а не в нашите мравчи проблемчета. Бл. Димитрова, Лав., 22.
МРАВЧИЦА ж. Умал. от мравка. Забеляза няколко мравчици да бързат из пясъка. К. Петканов, В, 142-143. Къдрокосото момиченце .. заприлича на мравчица, понесла житно зърно. Ем. Манов, БГ, 75-76. Но проумей: не дребничко човече, не мравчица нищожна — великан / дори да беше, нямаше да прече / да бъдеше по-скромен, по-приб-ран. К. Христов, Избр. ст, 250.
О Като мравчица, работя. Разг. Извънредно трудолюбиво, постоянно, неуморно (работя). Работеше си тихо, като мравчица, що се щура нагоре-надолу, за да не стои.
В. Мутафчиева, ЛСВ I, 654. Като мравчица, кротък (трудолюби в.). Разг. Извънредно много (кротък, трудолюбив). Да предположим сега, че нашият герой е някакъв незначителен архивар в общината — трудолюбив като мравчица. Св. Минков, РТК,
189. На мравчицата път сторвам (правя). Разг. Много съм кротък, добродушен, благ, незлоблив и отстъпчив. От тая нощ дядо Вушо не можеше да се нахвали от зетъове-те си: — Не са зетъове, ами са змейове! — смигаше той на компанията си. /../ А пък кротки, кротки — на мравчицата път сторват. О. Василев, 399.
МРАВЯ, мн. мрави, събир. мравие и мравя, ж. Диал. Мравка; мрава, мравия, мра-вей, мравинка, мравунка, мравучка, мравяк, бробинец, бробиняк. Мравите се отличават от всичките други насекоми по войнствените си наклонности. Гр, 1906, бр. 4,
61. Щурецът се молил на мравята / да го нахрани, че от гладост тлей. Т. Шишков, ТС (превод), 65. Върви, гаче го е страх мравята да не настъпи. Ил. Бъсков, ПБ I, 111. Я самата мравя, като я настъпиш, гледа за отмъстеше. Д. Войников, КЦ, 64. Зимно време, като не останало жито по полето, мравете чистели събраното. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 20. Наяве варди мравете, а тайно краде конете. Послов. Мравя ли е насреща, ти с мечка се бори. Послов.
О Вардя се да не настъпя мравята. Диал. Много съм кротък; добродушен, благ, незлоблив и отстъпчив съм. Съседът беше кротък човек. Вардеше се да не настъпи мравята. <И> на мравята път струвам (не минувам, не пресичам). Диал. Много съм кротък; добродушен, благ, незлоблив и отстъпчив съм. Инак, да го гледаш — човек планина, но Моканина набързо го претегли в ума си и реши, че е от тия меки и отпуснати хора, за коигпо се казва, че и на мравята път струват. И. Йовков, В АХ, 109. Като мрави (мравя), трупаме се (тълпим се). Диал. Извънредно много, в голямо количество (се трупаме, се тълпим). През всички часове на деня около тях, като мрави се трупат, разминават се и бързат тълпи от хора. Й. Йовков, Разк. III, 155.
МРАВЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Мравка; мрава, мравия, мравя, мравей, мравинка, мравунка, мравучка, бробинец, бробиняк.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1889.
МРАЗ, мразът, мраза, мн. мразове и (диал.) мрази, м. 1. Много силен студ, при който вода, сняг и пара замръзват. Ние минахме по него [мост „Понятовски“] през ранните утринни часове, когато мраз сковаваше града. Н. Фурнаджиев, МП, 74. Мразът бе посипал със сняг балканите. Н. Райнов, В ДБ, 14. Зимата — със своите мразове, хали, мъгли и калищаци — си отиваше. Ил. Волен, МДС, 128. Зимата е толкова сурова, че по-нататъшното му [на ген. Гурко] настъпление се оказва невъзможно. Ту ще хване мраз минус 15-20 градуса, ту ще се по-
